За статута на свидетеля Васил Божков
Поредното противоречие между твърдение на обвиняемия бизнесмен Васил Божков и Софийската градска прокуратура е за това, че е защитен свидетел по делото за плащане на „такса спокойствие“ за хазартния му бизнес. То заплита още въпроси в сюжета около завръщането му, но и отклонява от основната тема какво ще произтече от прибирането му в България и даването на показания срещу бившия премиер Бойко Борисов.
Разминаване имаше и че си идва доброволно (според Божков, който показа и документи) и че е екстрадиран от Дубай (според прокуратурата, която се позова на писмо от Интерпол, но повече не изясни по темата, а вътрешният министър Калин Стоянов каза в интервю, че в МВР са разбрали, когато Божков си е запазил да мине през ВИП терминала на летище „София“). Тези въпроси изглеждат като детайли, но изясняването им има значение в търсене на отговор – защо сега се завърна, има ли някакви договорки (той отрече), как ще се развият разследванията срещу него и как това, в което свидетелства за „рекет“ от бившите управляващи. Прокуратурата, която сякаш беше изненадана от прибирането му, продължава да реагира със забавяне и твърде пестиливо на ключови въпроси.
„Дневник“ се опита да обобщи какво се знае за статута на свидетеля Васил Божков (който не може да бъде смесван или обвързван с този на обвиняем в други производства) на базата на разговори с юристи, коментари на неговите адвокати и реакции от прокуратурата.
Божков предложи да е защитен свидетел и обяви, че е такъв
Васил Божков обяви, че е защитен свидетел на пресконференция в събота (9 септември), която даде след като мярката му за неотклонение беше променена на под домашен арест. Прокуратурата по-късно направи две уточнения, че предоставената му охрана не го прави защитен свидетел. „Този термин има друг смисъл. Осигурена му е лична физическа охрана от Бюрото по защита, на него и на лицата, които е посочил, което е различно от „защитен свидетел“, заявиха от обвинението, без да пояснят смисъла на термина.
За възникването на въпроси с понятието „защитен“, допринесе и самият Божков още на 16 май т.г., фона на отказа на Иван Гешев да подаде оставка като главен прокурор и заявената му готовност да ускори разследването по „Барселонагейт“. Тогава Божков написа в мрежата: „Наглостта на Борисов отстъпи пред страха му. Има защо да се страхува. Готов съм да се върна в България като защитен свидетел.“ Още тогава „Дневник“ се опита да провери доколко възможен е такъв статут, но прокуратурата не отговори, а при липсата на достатъчно информация – юристи не се ангажираха с тълкуване.
Една от хипотезите, коментирана от юрист през май месец и сега през септември, е че е възможно Божков да е готов (да е показвал, че е готов) да свидетелства като се опита да избегне подвеждането му под наказателна отговорност заради признанията, които ще направи, че е давал суми в големи размери (подкупи), за да се развива хазартния му бизнес. Българският Наказателен кодекс предвижда отговорност както на вземащия подкуп, така и за даващия. Тоест да получи „защита“ от обвинение и срещу него. Божков в публичните си изяви твърди, че е бил принуждаван да плаща, включително като изчислен процент от печалбата и обявяваше, че се страхува да се върне в България, защото не знае какво ще му се случи.
Какво е защитен свидетел
През 2005 г. бе приет Закон защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство, известен като закон за защита на свидетели.
Защитен свидетел, накратко, означава таен, тоест известен само на съда и прокурора, или пък явен, но с охрана и сменен адрес, ако има опасност за неговата сигурност.
Въз основа на закона беше създадено и Бюро за защита към главния прокурор. След като то придоби мрачна слава на лична гвардия за разнообразни поръчки на първия обвинител, бюрото беше прехвърлено към Министерството на правосъдието, където е създаден съвет и програма за защита на свидетели. Защита на свидетели има във всички държави от Европейския съюз и тя се прилага най-вече за разкриване и разследване на организирани престъпни групи.
Защитата се осъществява от органите по защита към правосъдното министерство, които могат да ползват и кадри на полицията. Необходимо е и съгласието на свидетеля да бъде защитен.
Необходимостта от защита на свидетел се преценява в две посоки:- дали информацията, която свидетелят може да предостави, ще има решаващо значение за разкриване на истината и най-вече дали подкрепя обвинителната теза в конкретното наказателно производство;- и каква е степента на заплахата над свидетеля, която може да бъде не само за физическо насилие, но и изнудване.
Мерките за защита най-често са осигуряване на охрана – лична физическа, също на имуществото или на семейството и близки на свидетеля, или настаняване на безопасно място, което налага промяна на местоживеенето. Към специалните мерки спада промяна на самоличност и извеждане от страната, но не е публично известно те да са прилагани у нас по някое дело.
Най-често прилаганата защита е анонимност на свидетеля: Става дума за тъй наречения таен свидетел. Запазване в тайна на самоличността му означава, че тя е известна на съда и прокурора, но в протокола и в публичните съдебни актове фигурира само като номер.
Няма пречка защитеният свидетел да е обвиняем или подсъдим по други дела – дори най-често е така, а има случаи дори да е осъден, затова понякога защитени свидетели се водят от следствения арест или от затвора, обясни адвокатът по наказателни дела Людмил Рангелов. Тоест те са известни, уточни адвокатът, а защитата им, ако са на свобода, се състои например в запазване в тайна на адреса им или им се назначава охрана. Мотивът на такива свидетели да се съгласят да свидетелстват е евентуално да облекчат положението си по собствените им обвинения. Задължение на прокурора или съдията (ако делото е в съдебна фаза) е да прецени приоритета от гледна точка на обществения интерес.
Свидетел под охрана
Още докато беше в ареста, се разбра, че Божков и членове на семейството му ще бъдат под държавна охрана – от 30 август по негово искане. „Той не се страхува, но като всеки нормален човек има някакви опасения. Като виждате в какъв свят живеем, кой е сигурен? Той е помолил за охрана още навремето с една молба, с която искаше да дава показания по делото – беше направил такова искане и в момента тя се отнася и към това дело, те (прокурорите по делото – бел. ред.) я уважиха“, обясни адвокат Гатев в деня, в който се разбра за охраната. Това беше и вторият ден на разпит на Божков по делото за „такса спокойствие“.
Охраната на Васил Божков се вмества в хипотезата за защита на свидетел, но е назначена от прокурора по НПК, а не по Закона за защита на свидетели – това явно е било „другият смисъл“, за който спомена прокуратурата – ако се проследят обясненията й през последните дни.
Въпреки че в постановление от 30 август прокурорът е написал черно на бяло „определяне на мярка за защита на свидетел“, прокуратурата говори за „друг смисъл“. Той се проясни донякъде от интервюто на говорителката на Софийската градска прокуратура Мирослава Петрова в „24 часа“ от 13 септември.
От обяснението й се разбира, че Божков може да бъде наричан по-скоро охраняван свидетел, а не защитен, защото защитата му е назначена от наблюдаващия прокурор по Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/, а не по специалния Закон за защита на застрашени лица във връзка с наказателно производство. По специалния закон компетентност за вземане на решение имат министърът на правосъдието и Съветът по защита на застрашените лица към него, а не наблюдаващият прокурор, подчертава прокурор Петрова.
Практиката обаче показва – казват магистрати, че най-важно за решението е мнението на наблюдаващия прокурор, потвърдено от главния прокурор, защото те, а не министърът на правосъдието, знаят от каква свидетелска подкрепа се нуждае обвинителната теза.
В интервюто прокурор Мирослава Петрова не коментира хипотезата Божков да получи своеобразна „защита“ да не стане обвиняем и за плащането на „такса спокойствие“. Само уточнява, че „въпреки качеството му на свидетел по едно дело, по никакъв начин не променя качеството му на обвиняем по другите три“.
Има хипотеза и в разследването за плащания към бившите управляващи да бъдат привлечени други защитени/тайни свидетели, коментираха юристи.
Адвокат Стоян Баумайер, един от защитниците на Божков, спомена пред БиТиВи за „записи“, които представили на американските власти в подкрепа на искането да бъде изваден Божков от санкционния списък „Магнитски“.Той повтори думата „записи“, без да даде подробности. Дали „записите“ ще бъдат представени по българското разследване засега няма информация. Другият му адвокат Георги Гатев не изключи да се проведат и „очни ставки“.
Подкупът се доказва изключително трудно, резултатът зависи и от доказателствата, и от професионализма и интегритета на прокурорите, тъй като Божков е уязвим, коментират магистрати, към които се обърна „Дневник“.
Магистрати предполагат, че досъдебното производство, по което сега свидетелства Божков, ще се води за „изнудване към подкуп“, независимо по кой член е образувано. За целта се ползва член 306 от НК, който гласи, че не се наказва този, който е бил принуден да даде подкуп, ако е съобщил незабавно. Божков не е съобщил незабавно и не може да се ползва от закрилата на тази разпоредба. Но закъснялото признание можело да се приеме като смекчаващо вината обстоятелство, анализират юристи.
Рубриката „Анализи“ представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на „Дневник“.
Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика
Коментирайте