Внесените на 28 юли предложения за конституционни промени са основно в две групи. Първата са свързани със съдебната власт (в широкия смисъл на думата относно съда и прокуратурата и произтичащи от тях изменения), а втората – предложения в различни глави на конституцията, които засягат различни конституционни институти (национална идентичност, парламентарно право, конституционно правосъдие и др.).

През последното десетилетие (от Стратегията за продължаване на реформата на съдебната система, одобрена от правителството през 2010 г., насам) сякаш се формира национален и политически консенсус около разбирането, че прекият път към Конституционния съд за гражданите следва да бъде отворен. Не само заради европейската тенденция за въвеждане на индивидуална конституционна жалба, но и заради еволюцията на българското конституционно правосъдие.

Както идеята за конституционно правосъдие (Австрия), така и възможността за индивидуалната конституционна жалба (Германия) възникват в немското публично право. Под тяхно влияние след Втората световна война в Европа конституционното правосъдие се налага като четвърти стълб в защита на основните права на човека и гражданина (наред с гражданското, наказателното и административното правосъдие) в материалната правова държава.

Правото на защита на гражданите на засегнати или застрашени техни основни права и законни интереси (по чл. 56 от Конституцията) е обща гаранция за защита на основните права на всеки човек и отделно от това е самостоятелно основно субективно право на всеки. Заради пълноценно изпълнение на конституционното право на правна защита на всеки в Република България очакванията към конституционните промени бяха големи.

Предложението за изменение и допълнение на чл. 150 (сезиране на Конституционния съд) предвижда:

• Ограничаване на възможността на главния прокурор да може да сезира Конституционния съд с искане за установяване на противоконституционност на закон, с който се нарушават права и свободи на гражданите;

• Всеки съд да може да сезира Конституционния съд с искане за установяване на противоконституционност на закон, приложим по конкретно дело;

• Гражданите и юридическите лица могат да сезират Конституционния съд с искане за установяване на противоконституционност на закон при условия и ред, определени в закон и в правилника на Конституционния съд.

Прави впечатление, че и трите разпоредби са за искане за установяване на противоконституционност на закон. Предлага се главният прокурор да има същото право за сезиране както и националния омбудсман (за установяване на противоконституционност на закон, с който се нарушават права и свободи на гражданите).

Абсолютно излишно е това ограничаване. Възможно е да се помисли как да бъде формулирано правомощието на главния прокурор като последица от основната конституционна функция на прокуратурата – да следи за спазване на законността (чл. 127 от конституцията) и чии интереси ще представлява и защитава – на държавата или на обществото.

Според мен вносителите, противно на критиките на „Правосъдие за всеки“, свеждат прокуратурата до защитаваща обществените интереси (вж. предложената чл. 127, т. 5, която ограничава случаите, определени със закон, в които прокуратурата участва в граждански и административни дела за защита на правата и законните интереси на малолетни и непълнолетни лица и за защита на значим обществен интерес на лица, които се нуждаят от закрила). Предстои сериозен дебат за промените относно прокуратурата и това ще се отрази на възможността на главния прокурор да се обръща към Конституционния съд.

Възможността на всеки съд да може да сезира Конституционния съд с искане за установяване на противоконституционност на закон, приложим по конкретно дело, заслужава подкрепа. Но непредубеденият поглед показва законодателна разточителност, защото във втората алинея на чл. 150 е дадена възможност конкретен съдебен състав на Върховния касационен съд (ВКС) или на Върховния административен съд (ВАС), когато установят несъответствие между закона и конституцията, спират производството по делото и внасят въпроса в Конституционния съд. С оглед избягване на различна практика следва алинеята, която урежда обръщането на съдия / съдебен състав към конституционната юрисдикция да е общо – от районен до върховен съд. Приложимото право по висящ съдебен процес може да е както на закон, който противоречи на конституцията, така и на закон, който не е в съответствие с международен договор, отговарящ на условията на чл. 5, ал. 4 от конституцията (ратифициран от Народното събрание, обнародван и влязъл в сила за Република България).

Третата възможност да се сезира Конституционния съд е дадена на гражданите и юридическите лица. Разновидностите на конституционната жалба са две основни. Преобладава възможността при сезирането доказването на факта, че засягането на основните права (със закон) е „лично“ и „пряко“ (индивидуална конституционна жалба). Има и по-радикални възможности – actio popularis, при които всеки гражданин има право да сезира конституционната юрисдикция, без да доказва конкретен правен интерес.

Самата концепция на този институт предполага, че гражданинът не защитава само собствените си основни права, както при индивидуалната конституционна жалба, а е „защитник на общественото благо“ (виж повече при д-р Сибила Игнатова, Индивидуалната конституционна жалба. Защита на основните права пред конституционните съдилища в Централна и Източна Европа // – В: сп. „Общество и право“, 2014, №1, с. 108.).

Така предложената редакция на възможността е въвеждане на actio popularis, при която граждани и юридически лица могат да сезират конституционната юрисдикция. Но тази възможност повдига множество въпроси. Сред тях са:

1) На сериозна дискусия следва да бъде подложено приравняването на правото на гражданите (по-правилно е всяко физическо лице или всеки /човек/, а не само български граждани) и правото на юридическите лица (комерсиални и с идеална цел – в обществена и в частна полза) да се обръщат пряко към Конституционния съд. Коректното изписване изисква правото на сезиране за двете категории правни субекти да бъде разделено. Така правилно е всеки (човек или гражданин) да може да сезира, когато със закон се нарушават основни права.

Отделен спорен момент е дали следва да се доказва правен интерес от гражданите или сезирането е в обществен интерес.

2) По отношение на юридическите лица възможностите следва да се ограничат до юридически лица, които имат конституционна уредба и са ангажирани с представителство на интереси или реализация на основни права на личността – политически партии, религиозни организации, синдикални и професионални организации на работниците и служителите, организации на работодатели. В този случай става дума за защита на конкретни лични, политически, социални, икономически или културни права. Не считам за целесъобразно конкретно търговско дружество да решава спорове с конкуренти през сезиране на съда. Такава косвена възможност ще се дава през възражение по приложим закон косвено чрез съда при висящ съдебен процес. Според мен следва да е допустимо юридически лица с нестопанска цел в обществена полза да се обръщам към Конституционния съд за противоконституционност на закон, с който се засягат права в тяхната сфера на дейност.

3) Не се предлага въвеждане на филтър на конституционно ниво, а тази възможност се прехвърля на законодателя – „при условия, определени в закон“. Рисковете пред този подход са два. Или много широко да бъде отворена врата за сезиране през Закона за Конституционния съд или обратно – много тесен процеп, през който „по-лесно камила да мине“ (Лука 18:25), отколкото конституционна жалба. Необходима е преценка дали няма да се наруши правилото, че със закон не могат да се дават или отнемат правомощия на Конституционния съд (чл. 149, ал. 2 от Конституцията). Така условията, при които се сезира съдът от граждани и юридически лица (в обществена полза) следва да са изведени на конституционно ниво. Това условие трябва да се сведе до „засегнати със закон основни права“, за които няма образуван съдебен спор.

4) Редът за сезиране на съда евентуално може да се уреди на законово ниво („при ред, определен в закон“. В този смисъл са и възможностите за изискване жалбата да е написана на български език, да е подадена през деловодство или по електронна поща чрез идентифициращ компонент (електронен подпис), лично или чрез адвокат с определен юридически стаж (минимум 5 години), с такса или без такса. Част от тези подробности устройствения закон може да възложи на правилника на съда, но да се въвежда последния акт на конституционно ниво е излишно.

5) Какъв да е обхватът на конституционната жалба – дали да са засегнати негови (на субекта) основни права (доказване на правен интерес) или въобще засегнати по съществен начин основни права на човека и гражданина (без да се доказва правен интерес) е не само политически, но и много сериозен правен въпрос. По отношение на останалите сезиращи субекти, предвидени в чл. 150, ал. 1 от Конституцията, се преценява правния интерес. От тук може да се направи извод, че ще се възприеме доказването на правен интерес. (Личното ми предпочитание е към actio popularis.)

6) При въвеждане на пряка конституционна жалба следва да отпадне възможността на Висшия адвокатски съвет да сезира. Причините са затова са поне три. Първо, субект е не адвокатурата, а неин орган. Второ, от 2016 г. насам правят впечатление спорни сезирания, които са откровено лобистки. Трето, при промяна в Закона за адвокатурата може да се промени наименованието на нейния висш управителен орган.

7) Допустимостта на конституционната жалба е ключов момент в конституционното производство. Кой преценява дали жалбата е допустима, за да продължи производството, е много сериозен въпрос. Целият съд или негов отделен състав (отделение), т.е. поне трима съдии, следва да бъде уредено на конституционно ниво. Потенциалната възможност тази преценка да се уреди в подзаконов акт (Правилника на Конституционния съд) ще е дописване на конституцията по недопустим начин.

8) При установяване на противоконституционност на закон конституцията (чл. 151, ал. 2) е предвидила, че решението на Конституционния съд се обнародва в „Държавен вестник“ в 15-дневен срок от приемането им. То влиза в сила три дни след обнародването му. Актът, обявен за противоконституционен, не се прилага от деня на влизането на решението в сила. Правилото на чл. 151, ал. 2 ще се прилага ли и по отношение на правните последици на сезиране чрез пряка конституционна жалба? Няма спор, че решението на Конституционния съд действа занапред.

9) Възможен аспект на правните последици на обявения за противоконституционен закон е дали ще действа спрямо всички субекти на основното право или само по отношение на сезиралия съда субект. Поради принадлежността към континенталната правна система правните последици би трябвало да настъпват спрямо всички правни субекти.

10) В момента въз основа на чл. 22, ал. 4 във вр. с ал. 2 от Закона за Конституционния съд актовете, обявени за неконституционни, не се прилагат, а възникналите правни последици от този акт се уреждат от органа, който го е постановил. Т.е. следва да се прецени как Народното събрание ще бъде задължено да уреди правните последици от обявената противоконституционност на закон, с който законодателят е засегнал със своя акт основни права на човека и гражданина. В момента сме свидетели само на заобикаляне на решенията на конституционната юрисдикция.

Внесените предложения за изменение и допълнение на конституцията нямат фокус. Такъв център / средоточие може да бъде пряката конституционна жалба. Но както е известно от лингвистиката, понятието „фокус“ има и друго значение, а именно ловък трик, номер, при който се прави нещо необяснимо, нерационално, някакво чудо пред очите на зрителите, като се разчита на бързина на движенията или действията.

Чрез популистка конституционна промяна (хитруване, в преносен смисъл) да се даде възможност на гражданите да търсят абстрактно правосъдие от лошо законодателство е само фокус, който като лупа може да се обърне срещу народните представители и да подпали пожар (при пречупените светлинни или топлинни лъчи), чиито последици не можем да предположим.

Затова на Комисията по конституционни въпроси към 49-то Народно събрание се пада отговорността така да фокусира дебата, че с нейна помощ предметът на сезирането при пряката конституционна жалба да се вижда най-ясно и най-отчетливо, без съмнения за замяна на обръщането (вместо) към съд или като „четвърта инстанция“ след приключване на съдебно производство (през три инстанции).

Рубриката „Анализи“ представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на „Дневник“.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar