Близо 4000 помощник-фармацевти у нас работят незаконно заради противоречиви текстове в закона за лекарствените продукти в хуманната медицина – това твърдят от Асоциацията на помощник-фармацевтите.

Те настояват за промени в закона, които да им дадат право да извършват самостоятелно всички дейности без отпускането на медикаменти по лекарско предписание, което да се случва под контрола на магистър-фармацевт.

Повече от 30 години Стефка Стоянова работи като помощник-фармацевт. Има и собствена аптека в Шумен. Но въпреки опита си, след промени в закона от преди няколко години няма право да обслужва сама клиенти в аптеката.

„Помощник-фармацевтите помагаме на магистъра. Значи така излиза, че му подаваш кутийките, подреждаш стоката, на практика нищо. По тази логика трябва да затворят това училище според мен – за какво се произвеждат кадри, като нямат права“, коментира Стефка Стоянова – помощник фармацевт, собственик на аптека.

Помощник-фармацевтите са с висше образование и бакалавърска степен.

„Една вендинг машина има повече правомощия от един помощник-фармацевт. В момента законът е така регламентиран, че ние не можем да отпускаме ОТС продукти самостоятелно в аптека, но можем да го правим законно в дрогерия“, посочи Лиляна Петрова – председател на Българска асоциация на помощник-фармацевтите.

Когато магистър-фармацевтът, под чийто контрол работят помощник-фармацевтите по някаква причина отсъства, се налага да го заместват или аптеката трябва да затвори.

„И е унизително за всички 4000 и нещо фармацевти, когато дойде проверка заради този нереформиран и изключително рестриктивен закон, който не е променян от 2013 година ние да се крием и унизително да бягаме в баня, тоалетна. Това не е достойно“, заяви Лиляна Петрова.

Преди година Цеца Сиракова е имала аптека в Правец. Когато съдружничката ѝ – магистър-фармацевт, умира миналата година, се налага спешно да затвори, въпреки че има неизпълнени рецепти за скъпи лекарства. По закон тя вече няма право да се договаря със Здравната каса.

„Без никакви права. 39 години работя работата, дори един месец нямах право да продължа да дозавърша нещата“, казва Цеца Сиракова.

В малките населени места проблемът е още по-изострен. По данни на Агенцията по лекарствата поне 20 общини са без нито една аптека, а над 40 – само с една.

„Поради недомислията в закона затворих селска аптека в село Ясен, Плевенско. Хората, които са правили закона, може би си мислят, че всички магистри може би ще се втурнат навсякъде, но не се получи. Нерентабилна е една селска аптека за двама работещи“, каза Емилия Желязкова – помощник-фармацевт.

Така възрастни и болни хора в отдалечени места нямат достъп до лекарства. За да се решат тези проблеми, за пореден път от Асоциацията на помощник-фармацевтите настояват за промени в закона.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar