9 депутати от ГЕРБ, начело с Анна Александрова, са внесли предложения за промени в Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), с които на практика го обезсмислят, слагат край на публичността на харченето на публичните средства и максимално затрудняват журналистите и граждански активните хора, които търсят информация.

Промените са внесени между първо и второ четене на разглеждането на проект на Министерския съвет, с който най-сетне да бъде въведена евродиректива от 2019 г. за отворените данни и повторното използване на информацията от обществения сектор.

Отборът на ГЕРБ обаче използва случая, за да прокара мракобесни изменения. Предлага се например всеки, който иска достъп до обществена информация вече да се идентифицира и с ЕГН, както и да трябва да доказва правен интерес или „членство в местна общност“ да получи търсената информация. Предвижда се също първичната счетоводна документация да не се смята за обществена информация. Това означава да потънат всички документи да плащания на публични средства, както и на европейски фондове.

Предложението за въвеждане на изискване да бъде посочван от заявителя неговият ЕГН е в нарушение на международните стандарти и правото на Европейския съюз. В становището си Програма „Достъп до информация“ сочи, че това е световен прецедент и е сериозна крачка назад. Това е непропорционално и неоснователно събиране на лични данни, още повече, че Конституцията регламентира, че „всеки има право да търси, получава и разпространява информация“. Право да търсят информация имат и чужденци, лица без гражданство, юридически лица, тоест няма как да се изисква и събира допълнителна информация за заявителя.

Нарушение на Конституцията е и идеята да се доказва правен интерес или членство в местна общност. Така, например, на един журналист от София лесно ще може да бъде отказана информация за Бургас, даде пример пред „Сега“ шефът на ПДИ адвокат Александър Кашъмов.

Международните стандарти не само не предвиждат, но и забраняват да се въвежда интерес на заявителя. Такъв не се изисква дори по законите на Русия и Китай. В този смисъл е и препоръка на Съвета на Европа от 1981 г., която е взета предвид при приемането на закона през 2000 г.

Колкото до затварянето на достъпът до първичните счетоводни документи, от ПДИ казват, че това може да бъде квалифициран единствено като опит за въвеждане на непрозрачност, неотчетност, предпоставки за корупция и нередности в разходването на публични средства.

Кои са вносителите

Любопитното е, че юридическите остриета на ГЕРБ не са се подписали под законопроекта. Под предложението освен Анна Александрова са се подредили Любен Дилов, Стефан Мирев, Ралица Ангелова, Марин Маринов, Красимир Събев, Георги Кръстев, Евгения Алексиева и Бранимир Балачев. Деветимата на практика припознават като свои предложения, за които настоява Националното сдружение на общините в България.

Кашъмов: Връщат ни в най-тежките времена на комунистическия режим

Зловещо се разваля Законът за достъп до обществена информация, коментира пред „Сега“ адвокат Александър Кашъмов. Според него предложените промени са падане под нивото от 2000 г., когато е приет законът. „Това ни връща в най-тежките времена на комунистическия режим, когато хората нямаха право на информация, а само задължение да слушат държавната пропаганда“, посочи той.

„Какво означава журналист или граждански активист да не може да търси информация в друго населено място, да се ограничава достъпът до информацията, която казва дали и как се харчат парите на българските и европейските данъкоплатци?!“, риторично попита той. И припомни, че публичността на харченето на европейски средства е специфична антикорупционна мярка, взета след спирането на еврофондовете през 2008 г.

Според Кашъмов предложените от партията на Бойко Борисов промени казват: Нека да премахнем борбата с корупцията, нека опънем чадър над нея. „Подкопава се основно конституционно право. Дали някой иска ЕГН, за да защити правото на живот на гражданите. ЕГН и правен интерес може да се иска само за административна услуга, но не и за защита на основно право, каквото е достъпът до информация“, посочи още юристът.

ООН още с първата си сесия през 1946 г. казва, че свободата на информация е кръстовището на всички основни права на човека. Без информация не можем да упражняваме останалите си права, каза Кашъмов.

Според него ако предложените промени станат факт, това ще означава, че реално България няма да има Закон за достъп до обществена информация. Може да се окакаже, че България е единствената държава, която няма закон, който отговаря на международните стандарти.

„Срам ме е, че ние сме държавата, която даде на света Международния ден на правото да знам, който е признат официално от ООН през 2019 г., и в момента трябва да се червим с това, че някакви политици се опитват да сложат воденичен камък на шията на тази страна“, заключи адвокатът.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar