към оригиналната статия

Какво (не) знаем за атентата срещу Гешев?

Mediapool 4 май 2023 1

Три дни минаха от взрива на пътя София-Самоков, при който бе засегнат автомобила на НСО, в който е пътувал главният прокурор Иван Гешев. Макар да се предполага, че за толкова време би следвало да се знае малко повече за този инцидент, се случва точно обратното. Официалната версия на разследващите среща все по-малко подкрепа, а в социалните мрежи се вихрят всякакви теории, коя от коя по-смели. В комбинация с неясната и до голяма степен противоречива информация от първите часове след взрива, ситуацията става още по-объркана.

Поведението на прокуратурата и следствието също не помага особено за изясняване на фактите. В опита си да наложи една истина за случилото се, разследването отказва да отговаря на елементарни въпроси, което още повече засилва подозрението на публиката.

А това подозрение не е безпричинно. Едва ли има човек, който да не знае колко ниско е доверието в прокуратурата. И за това не са виновни невярващите. Тази институция е дала много повече поводи да не ѝ се вярва, отколкото обратното. Затова е редно да се каже какво знаем до момента и, още по-важно, какво не знаем.

Източници на информация

В подобна ситуация е много важно да се знае откъде идват данните за фактическата обстановка около взрива. От понеделник насам единственият източник на информация е шефът на Националната следствена служба (НСлС) Борислав Сарафов. Той е дългогодишен прокурор, втори мандат началник на службата и по закон – заместник на Гешев.

Още в първите часове след взрива, МВР демонстрира нежелание да говори по темата и остави тази инициатива на прокуратурата. Дали защото така им е наредено или така им е по-лесно, няма как да се знае. Разбира се, за това поведение си има и оправдание – формално прокурорът е „господарят“ на разследването, нищо, че то се води основно от разследващи полицаи и следователи.

Показателна е предпазливостта на МВР. Малко след случката главният секретар Петър Тодоров потвърди, че такова нещо е станало, но го определи като инцидент. Така настъпи няколкочасово объркване атентат ли се е случил или нещо друго. Едва след като инициативата бе иззета от Сарафов, започна да се говори за терористичен акт. А чак на следващия ден вътрешният министър Иван Демерджиев заговори в тона на прокуратурата – имаме посегателство срещу държавността и МВР няма да пожали сили и средства, за да открие извършителите и поръчителите. Което звучи чудесно, но сега остава да видим и резултат от тези усилия.

Какво ни каза Сарафов?

Според първоначалните изявления на шефа на следствието, главният прокурор е трябвало да пътува за Турция. В последния момент обаче решил да присъства на събитие младши прокурори в Цигов чарк. За какво точно става дума, не е ясно. Знае се, че прокуратурата има почивна база в местността Цигов чарк на язовир „Батак“ и често организира обучения там. Не е задължително подобно събитие да се обявява публично, но пък и при упорито търсене за тази сбирка не се открива никаква информация. Интересно е, че според официалната версия Гешев е отложил пътуване до Турция. Но той все пак замина на това посещение, макар и два дни по-късно.

Още по темата:

МВР и следствието не се разбраха има ли заподозрян за взрива по пътя на Гешев

Още по-важен е въпросът какво е правил Гешев на пътя между Самоков и София (близо до село Ковачевица), който е доста встрани от обичайния маршрут за яз. „Батак“ – по магистрала „Тракия“, след това към Велинград, т.е. в Родопите. Самоков, както е известно, се намира в Рила. Не че е невъзможно да се направи такава обиколка през планината, но няма особена логика.

Според изявлението на самия Гешев пред сайта „Епицентър“ (за който даде и прословутото интервю с фразата за инструмента Господен) той се завърнал късно от Украйна и задържал бронираните коли, с които е пътувал там. Трябвало е след това да замине за Турция с други коли. Той обаче решил да се отклони и да присъства на събитие на младши прокурори в базата на прокуратурата на Цигов чарк.

По думите на вътрешния министър Демерджиев автомобилът, с който е пътувал Гешев, е колата с най-висока защита, с която Националната служба за охрана (НСО) разполага.

Добре е да се отбележи един интересен детайл. Охраната на Гешев бе поета от НСО след като Бюрото за защита бе прехвърлено от неговата опека към Министерство на правосъдието. Преди това именно тази структура охраняваше главния прокурор, а той открито демонстрираше недоверие към НСО и казваше, че ако иска някой да му носи чантата, ще си вземе охрана от там. В един момент дори твърдеше, че сам ще осигури охраната си. Явно това не се е случило и отново разчита на държавата.

В цялата поредица от събития има една съществена неяснота. Как предполагаемите атентатори са разбрали, че главният прокурор в последния момент е сменил и маршрута, и колата си? Най-лесният отговор е, че има изтичане на информация от близки до него. Досега обаче подобна информация не е съобщавана.

На този етап няма данни да има теч на информация за маршрута, по който е преминал кортежът с главния прокурор, заяви във вторник вътрешният министър след съвещание, свикано от премиера с участието на службите и зам.-главния прокурор Борислав Сарафов. Двамата потвърдиха, че продължава проверката на всички, които са имали отношение както към определянето на трасето, така и към неговото осигуряване.

Не че няма и други начини за проследяване. Но по тази тема разследващите мълчат. Не се казва и с кого е пътувал Гешев. Оправданието е доста зле скалъпено. Според говорителя му Сийка Милева това е навлизане в личното пространство на главния прокурор. Подобно твърдение е абсурдно, защото никой не пита какво прави вкъщи или когато е със семейството си, а с кого е бил, когато му се е случило нещо, което не е ставало, поне в най-новата история на България, както сам обича да се изразява главният прокурор.

Според източник, запознат със ситуацията, не е имало кортеж, а Гешев е пътувал само с една кола. Засега и това не се съобщава официално.

Според близки до главния прокурор медии (сайтовете Пик, Епицентър), пред които той е дал изявления непосредствено след взрива, в кортежа са били още съпругата му Детелина Ханчева и дъщерите им.

„Всичко е ОК, добре, че смених колите в последния момент. Иначе …добре, че не убиха някой човек! За децата се притеснявам, много се изплашиха“, казва Гешев, цитиран от „Епицентър“.

Взривът и кратерът. Или дупката

Другият детайл, предизвикващ бурни дискусии, е самият взрив, както и последствията от него. Версията на следствието е, че експлозията е била изключително силна, с насоченост към пътя и с цел да убие, а не да сплаши. Атентаторите бяха определени като големи професионалисти (защото са използвали самоделно взривно устройство), а спасяването на Гешев и пътуващите с него бе отдадено на случайността.

Още по темата:

От съчувствие до подозрение: Политическите реакции след взрива

Впрочем подобна постановка в публичното си изявления шефът на следствието е използвал и преди. През 2016 г. например той говори за разкриването на извършителите на атентата срещу бившата барета и някогашен съветник в ДАНС Алексей Петров. Година по-рано срещу колата му бе стреляно с гранатомет, а покушението бе неуспешно. Тогава Сарафов нарече заподозрените като извършители украинци „ходещи оръжия“ и каза, че са действали с „безкраен професионализъм“. Обясни, че само случайността е спасила Петров.

Откъде идва недоверието по твърденията за взрива?

Според първоначалните данни, представени от зам.-главния прокурор Сарафов, бомбата е била с мощност 3 кг тротилов еквивалент и e оставила кратер с диаметър 3 метра и дълбочина 30-40 см, а височината на издигналия се огнен стълб достигнала 4-5 метра.
Първо, разследващите показаха т.нар. кратер. Оказа се, че поне на вид пораженията не са особено сериозни и мястото не прилича много на арена на взрив. От снимките е видно, че асфалтовата настилка е цяла, бордюрите на пътя – също. Без поражения изглеждат и близките до мястото дървета и храсти, макар че би било логично при силна ударна вълна (и огнен стълб 4-5 метра!) да има някакви щети. За сметка на това бяха показани дървесни стволове с леко излющена кора от отсрещната страна накъдето се смята, че са летели осколките.

В социалните мрежи се появиха не едно и две мнения на хора, занимавали се с взривове, че ако са верни твърденията за 3 килограма тротилов еквивалент, мястото би изглеждало по съвсем различен начин. Освен това бе посочено и че експлозивът е бил поставен на място по-ниско от пътя, а при взрив на открито е доста трудно да се говори за насоченост на ударната вълна.

Така или иначе Сарафов твърди, че колата, в която е пътувал Гешев, е била засегната, главно в предната дясна част, защото атентаторите са избързали с натискането на копчето, а целта има била ударът да е в средната част.

„Единодушното заключение на всички експерти е, че се касае за концентриран и насочен взрив. Взривната вълна и осколките са били насочени от банкета към пътното платно. Въпрос на, може би, частици от секундата е било взривът да бъде посрещнат със страничната част на автомобила, а не са предния десен калник. Може би тези части от секундата са спасили возещите се в автомобила“, съобщи във вторник Сарафов.

Вътрешният министър Демерджиев обаче твърди, че автомобилът е с висока степен на бронировка и не е било възможно да бъде пробит дори и ако е бил директно ударен.

Шефът на следствието заяви също така, че вече има информация за използваното взривно вещество. По думите му то било домашно произведено, а не някой от нашите военни заводи. Само няколко часа по-късно следователят Мариян Маринов (изненадващо представен на медиите като говорител на националното следствие) обясни, че това всъщност не е съвсем ясно, защото не бил готова експертизата.

Маринов не конкретизира и дали има щети по автомобила: „Това, което е казано вчера, е по предварителна преценка. Говорим за преценка, а не за заключение от експертиза“, каза следователят във връзка с това дали количеството взривно вещество е 3 килограма или друго количество.

Стана объркване и по въпроса с заподозрените. Министър Демерджиев твърди, че има такива, докато следствието не е съвсем сигурно.

България, за радост, няма много опит с бомбени атентати. Затова в ситуация като тази се търсят аналогии и се правят твърдения. Ето защо в социалните мрежи се появиха кадри на взривения на летище Сарафово автобус с израелски туристи. Според разследващите тогава е бил използвано еквивалентът на 2.2 кг тротил. А от автобуса не бе останало почти нищо след взрива и пожара. Жертвите на атентата бяха седем, ранените – над 30. Затова се пита как е възможно сега взривът да е по-мощен, а пораженията, поне на пръв поглед, по-малки.

Защо тероризъм?

Логичен е и въпросът защо прокуратурата образува дело за тероризъм, а не за опит за убийство. Според НК такова престъпление е налице, когато някой извърши друго престъпление (например убийство или тежка телесна повреда) с цел да всее страх и смут в населението или да заплаши, или принуди орган на власт да извърши или да пропусне да извърши нещо. Засега обяснение от разследващите няма. Но пък такова дойде от лидера на ГЕРБ и бивш премиер Бойко Борисов, който обясни, че извършеното покривало всички критерии за тероризъм, защото целта била да всее страх и смут.

Постановка

Прокуратурата отказва, а и едва ли в бъдеще ще прояви желание да коментира теорията, че това е режисирана постановка. Тази теза обаче си съществува без значение кой прокурор какво иска.

И не без известно основание се появяват тези съмнения, ако се има предвид контекстът. Все пак през последните седмици прокуратурата употреби много усилия да обяснява, че срещу Гешев има заговор с участието на обвиняеми бизнесмени и крупни фигури от ъндърграунда.

Освен това атентатът идва в момент, когато не е ясно дали бъдещо правителство би се захванало с темата за контрола над главния прокурор. Подобно събитие дава съвсем различен ореол на прокуратурата.

От друга страна то работи и в полза на тезата на Гешев, че след закриването на спецсъдилищата организираната престъпност е надигнала глава до такава степен, че вече не се притеснява от нищо.

Досега съмненията за постановка бяха изказани официално единствено от ген. Атанас Атанасов, съпредседател на „Демократична България“. Това обаче не означава, че не съществуват в обществения ред, макар и под официалния радар – в социалните мрежи.

Отговори

В тази объркана обстановка прокуратурата, МВР и ДАНС дължат отговори. Не само за да се тушират всички съмнения. А и за да покажат, че могат да се справят с подобен случай.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Mediapool.bg