Между 100 и 150 лв. стигна сумата за купен глас за предстоящите избори на 2 април. Това е най-високата цена, предлагана за вот изобщо досега, обяви главният секретар на МВР Петър Тодоров в Бургас.

„Работим активно срещу купуването на гласове. Както в бургаската дирекция, и в цялата страна текат множество полицейски операции. Резултатите към момента са над 64 досъдебни производства, над 350 оперативни и явни сигнала“, обясни той. По същото време прокуратурата съобщи леко разминаващи се данни – че досъдебните производства са 58, а преписките – 244. Половината от тях са прекратени, защото няма данни за извършено престъпление.

„Обхванали сме целия контингент, за който имаме данни, че се занимава с този вид престъпна дейност, и до изборния ден включително ще провеждаме специализирани полицейски операции“, каза Тодоров. Работело се по всяка схема – от класическите като опрощаване на борчове от лихвари и даване на пари на ръка до някои по-осъвременени като предлагане на социални услуги от администрации, но без да обясни за кои точно говори.

На места имало данни и за корпоративен вот

„Работим по всеки сигнал, независимо за коя политическа сила става въпрос“, увери главният секретар. Предупреди, че проверките за нарушения на изборното законодателство ще продължат и след вота, тъй като имало данни, че част от плащанията ще бъдат извършени след 2 април.

Купен вот има предимно в по-бедни райони, където няма много икономика, основен работодател е един човек или държавната администрация, показва анализ пък на „Обединението за честни избори“ (ОЧИ), разработен съвместно с Антикорупционния фонд.

Двете организации следят изборните резултати в последните 2 г. и на тяхна база са направили своя карта със секциите с най-висок и среден риск от изборни измами. Те са малко над 1700 в цялата страна. Отбелязани са като рискови, след като са били изследвани сигналите за нарушения в тях, но и моделът на поведение на гласоподавателите. Последното включва

нетипично висока избирателна активност, нетипично висок резултат

на партията-победител в секцията, резки отклонения в избирателната активност, рязък ръст или спад в подкрепата за дадена политическа сила.

„Липсата на външни наблюдатели в определени избирателни секции, най-вече в махали, селца и малки градове, създава възможност за различни злоупотреби в изборния ден – от агитация в самата секция и гласуване с чужди лични карти до

неправомерно подпомагане при гласуването на различни избиратели и компрометиране на изборната бюлетина,

така че тя да стане невалидна“, отбелязват от ОЧИ. От организацията отчитат, че след въвеждането на изцяло машинното гласуване има рязък спад на гласовете в риск.

Най-много са високорисковите секции в Добрич, става ясно от анализа. (Виж графиката.) От 367 секции за такива там се смятат 34, със средно ниво на риск пък са 82. Следват Пазарджик с 29 високорискови места за гласуване и Бургас, Варна и Сливен с по 26. В Пловдив били 22 от общо 522, други 50 са със среден риск.

Нито една от 604-те секции в столичния 23-и МИР не се счита за високорискова. В 24-и такива са едва 4 от 486 и се намират в районите „Слатина“ и „Подуяне“. В 25-и МИР са 9 от общо 493 – в „Красна поляна“, „Люлин“ и „Връбница“.

Малко повече са тези в София-област – 12 от общо 402. В червено там са маркирани Самоков, Ихтиман, Своге, Ботевград, Правец, Елин Пелин и Горна Малина. Среднорискови пък са 40 секции, отново в тези градове, както и в Етрополе, Костинброд, Драгоман, Годеч, Костенец и Мирково.

Цели 132 от 497 секции в област Кърджали се водят със средно ниво на риска, а с високо – 21.

Среднорискови са и много места за гласуване в Бургас – 96, Благоевград – 66, Хасково – 67, Стара Загора – 55, Монтана – 43, Велико Търново – 40 и др.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar