Още противоречия в изпълнителния процес, които може да намерят решение в т.д. №2/2023 г.
Наскоро образуваното тълкувателно дело №2/2023 г. на Гражданската и Търговската колегии на Върховния касационен съд (ВКС) е възможност да бъде сложен край и на други противоречия в съдебната практика, свързани с изпълнителното производство. Серия от въпроси, които продължават да предизвикват проблеми, са поставяли през годините от „Предизвикай правото!“ в рамките на инициативата си „Сигнализирай: Правото!“ (сигналите им виж тук, тук и тук) и те си струва те да бъдат припомнени.
„Лекс“ е представял подробно въпросите на Висшия адвокатски съвет и на състав от върховни съдии, по които беше образувано тълкувателното дело (виж тук). Два от тях са свързани с приложението на института на перемпцията, такъв е и един от въпросите на „Предизвикай правото“.
От екипа на „Предизвикай правото!“ са установили, че съдилищата застъпват различни виждания за това „От кой момент започва да тече срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК – от искането на взискателя за извършване на изпълнително действие или от самото извършване на изпълнителното действие?“. В актове на окръжните съдилища се приема, че двугодишният срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК започва да тече от датата на подаване на молбата, с която взискателят е поискал от съдебния изпълнител да извърши определено действие. А според други техни колеги срокът започва да тече от извършването на самото изпълнително действие.
Застъпниците на първата теза изтъкват, че за перемпцията са релевантни само действията на взискателя, т.е. неговата активност, а не тази на съдебния изпълнител да извърши поисканото действие. Възприемащите виждането, че срокът тече от извършването на действието, пък се аргументират с разрешението в т. 10 от тълкувателно решение по т.д. № 2/2013. на ОСГТК на ВКС за началото на погасителната давност – че двугодишният срок започва да тече от предприетото последно валидно изпълнително действие.
Друг от въпросите, които се разрешават противоречиво в практиката, е „До кой момент е допустимо искането на длъжника по изпълнението за намаляване на адвокатското възнаграждение и какви са дължимите процесуални действия на съдебния изпълнител?“.
Според част от съдиите искането на длъжника за редуциране на адвокатското възнаграждение е искане за изменение на постановлението за разноските и следва да бъде направено преди влизането в сила на постановлението, т.е. в двуседмичен срок от връчването на поканата за доброволно изпълнение, ако разноските са обективирани в нея, съответно на постановлението за разноските или друг акт, който го обективира. Те приемат, че съдебният изпълнител разполага с правомощие да постанови отказ за намаляване, а евентуална жалба срещу съдебно-изпълнителния акт ще бъде депозирана след влизане в сила на постановлението за разноските, т.е. извън законоустановения преклузивен срок.
Според друго становище, съдебният изпълнител не може да извършва преценка за редовност и допустимост на подобно искане, а актът, с който се отказва намаляване на адвокатското възнаграждение, би нарушил правата на длъжника.
Трети съдии изтъкват, че поради наличието на преклузивен срок за упражняване на правото да се обжалва постановлението на съдебния изпълнител, с което се приема за събиране адвокатското възнаграждение, няма възможност съдът или съдебният изпълнител да извършат цялостна и адекватна преценка за фактическата и правна сложност на изпълнителното дело на този ранен етап от производството – за да бъде обективна и цялостна, преценката следва да бъде извършена в момента, в който изпълняемото право е погасено.
„Оправомощен ли е съдебният изпълнител да приема постановление за разноски срещу взискателя и да събира принудително от последния направени от длъжника разноски за процесуално представителство в случаите, в които изпълнителното дело е прекратено на някое от основанията по чл. 433, ал. 1 ГПК?“ е трети въпрос, свързан с изпълнителното производство, по които съдиите са разделени във вижданията си.
Според едно от становищата, поддържани в съдебната практика, предвидените в нормата на чл. 79, ал. 1 ГПК изключения освобождават длъжника от отговорност за разноски, но не пораждат право той да претендира присъждането и принудителното им събиране в рамките на същото изпълнително производство.
Другото виждане е, че е налице възможност за присъждане на разноски на длъжника за адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство, компетентен да се произнесе по искането е съдебният изпълнител, а отказът му подлежи на обжалване от длъжника.
„До кой момент участвалият с валидно наддавателно предложение съделител може да упражни правото си на изкупуване по чл. 354, ал. 1 във вр. с чл. 505, ал. 2 ГПК?“, е друг въпрос, по който се застъпват противоречиви виждания от съдилищата. Според едно от становищата, в случай че обявеният за купувач наддавач не внесе предложената цена в преклузивния срок (чл. 492, ал. 3 във вр. с чл. 493, т. 2 ГПК), съдебният изпълнител следва да обяви за купувач на имота наддавача, който е предложил следващата най-висока цена, като съобрази и специалното процесуално право на участвалия с валидно наддавателно предложение съделител, който може да го упражни и след съставянето на протокола по чл. 492, ал. 1 ГПК. Според другото становище обаче правото на изкупуване на съделителя се преклудира със съставянето на протокола по чл. 492, ал. 1 ГПК и не може да бъде упражнено при последващо обявяване на купувач.
Разногласия в практиката има и по въпроса „Подлежи ли на съдебен контрол отказът на съдебния изпълнител по възражение по чл. 442a, ал. 2 ГПК?“. Едното становище е, че отказът на съдебния изпълнител да вдигне обезпечителните мерки след възражение за тяхната несъразмерност не попада в нито една от лимитативно изброените хипотези на чл. 435, ал. 2 и ал. 3 ГПК и поради това не подлежи на обжалване. В други съдебни актове пък се приема, че на длъжника не може да бъде отречено право да обжалва насочването на изпълнението върху имущество, съставляващо свръхобезпечение.
Други въпроси, които биха могли да намерят разрешение в предстоящото тълкувателно решение и са поставяни на вниманието на върховните съдии от „Предизвикай правото!“ са: „Mоже ли да се конституира като длъжник по изпълнението приобретателят на търговско предприятие, предвид разпоредбата на чл. 15, ал. 3 ТЗ?“ и „Допустимо ли е конститутивен иск с правно основание по чл. 517, ал. 4 ГПК да се обезпечава чрез налагане запор или възбрана върху имущество на дружеството, явяващо се ответник?“.
21
Коментирайте
По принцип да. Ама като се сетя кой ще го нормотвори тоя закон, по-добре да не го барат ЗЗД и ГПК сегашните капацитети в НС, че ей тогава ще си такова таковата.
Опитват се да овладеят неуспешно процеса – защото – то – вече е прозрачно какво става. На практика – Банките губят от целият хаос, не защото нямат право – а защото ще събират трохите.
Но – да са мислили.
Сега – ще има и личен фалит и това е. Съвсем е налудна цялата лобистка истерия – няма да е издържано .
Животът е река – минава от друго място.
Смятам за правилно, че на длъжника не може да бъде отречено право да обжалва насочването на изпълнението върху имущество.
Пълна каша!
Време е да се уеднакви практиката.
Много противоречива практика.
От Предизвикай правото да пишат пак сега на ВКС във връзка с новото тълкувателно. Трябва да се изчистят тези въпроси. Дори досега от съда да са се правили на разсеяни, сега вече при образувано ТД трябва да се задействат. За целта – подсетете ги!
Също може да се добавят въпросите свързани с изявление за прихващане в хода на изпълнителния процес, когато вземанията са установени с влязло в сила решение, заповед за изпълнение или при образуване на изпълнително дело от длъжника срещу взискател и насочване на изпълнение върхо вземането на взискателя, което има към длъжника, включително когато вземането не бъде признато от третото задължено лице.
Мазало както винаги
Надявам се да стане ясно
Ако по-скоро излязат с решение.
Да
Чакаме тълкувателното
Ами дано
ВКС явно се е разсейвал, защото доколкото разбирам предизвикателите са му писали, но няма реакция. Браво, че се припомнят, но ВКС не може да се сезира по публикация в медиите, да сезират пак и да видим
Въпросите, свързани с адвокатското възнаграждение са съществени и би следвало включването им в ТД да бъде подкрепено от ВАдвС. Но и не само те и за перемпцията, че да се изчисти веднъж завинаги
Добър анализ, браво
Да се надяваме, да се надяваме
Могат да намерят решение, а ще намерят ли?
Дано намерят решение
На практика се чудят как да преодолеят белазелщината. Толкова безумия има по прословутото му решение, че се чудим от кой края да захващаме. И мисля, че е крайно време за един закон за тълкуване на ГПК и ЗЗД, а не ВКС да се превръща в нормотворец.