Назрява тълкувателно дело за изпълнителното производство – трупат се въпроси и от съда, и от адвокатурата
Назрява ново тълкувателно дело за проблеми в практиката, свързани с изпълнителното производство. В един ден и върховни съдии, и Висшият адвокатски съвет (ВАдС) поставиха въпроси, на които да отговорят с тълкувателно решение Гражданската и Търговската колегии на Върховния касационен съд (ВКС).
Въпросът на върховните съдии
Погасителната давност прекъсва ли се от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция? На този въпрос да отговорят в тълкувателно решение Гражданската и Търговската колегии на ВКС поискаха върховни съдии (пълния текст на определението по гр. дело № 1836/2022 г. виж тук).
Състав на Гражданската колегия с председател Албена Бонева и членове Боян Цонев и Мария Христова (докладчик) се е натъкнал на противоречива практика по него, заради дело на длъжник, чието искане да се признае, че задължението му е погасено по давност, е отхвърлено от Пловдивския окръжен съд.
Казусът е за дълг от около 17 000 лв. За него е издадена заповед за изпълнение и е образувано изпълнително дело. Заповедта е влязла в сила на 16 октомври 2013 г. Оттогава започва да тече 5-годишната погасителна давност. На два пъти през 2013 г. взискателят е поискал опис на имуществото на длъжника, който за последно е бил насрочен за януари 2014 г., но така и не е извършен. Последното искане е от 18 август 2013 г. Вземането по изпълнителното дело е цедирано и през ноември 2016 г. като взискател в изпълнителното дело встъпва колекторска фирма. На 7 юли 2017 г. тя иска справка за притежаваните автомобили от длъжника и да им бъде наложен запор. Към онзи момент са изтекли две години от последното искане за извършване на изпълнителни действия, т.е. по силата на закона е настъпила перемпция. Съдебният изпълнител обаче прекратява изпълнителното дело едва на 20 юли 2020 г.
Скоро след това – на 13 август 2020 г., длъжникът предявява иск (на основание чл. 439, ал. 3 ГПК), с който иска да се признае, че не дължи въпросната сума, защото задължението му е погасено по давност.
Пловдивският окръжен съд отхвърля иска му. Той се позовава на мотивите по т.10 от Тълкувателно решение №2/2013г. на ОСГТК на ВКС, в които е прието, че искането за прилагане на определен изпълнителен способ прекъсва давността и на диспозитива му, съгласно който новата погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Съдът изтъква, че към датата на подаване на исковата молба – 13 август 2020 г., не са изтекли 5 години от последното искане за извършване на изпълнително действие – от 7 юли 2017 г. Окръжният съд отхвърля възражението, че по делото е настъпила перемпция още на 18 август 2015 г., която води до ненадлежност на последвалите я изпълнителни действия. Тези му изводи стъпват на част от практиката на ВКС.
Противоречията в практиката на ВКС
Както стана ясно, тя обаче не е единна и различни състави застъпва противоречиви виждания, въпреки че всички опират съжденията си на т. 10 на ТР 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
В първата група решения се изтъква, че с т. 10 е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. А давността (съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД) се прекъсва от предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ – налагане на запор или възбрана, присъединяване на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.
Тези върховни съдии сочат, че перемпцията е без правно значение за давността и когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ, защото дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист. „Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново – отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело; във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ“, обясняват част от съдиите във ВКС.
Те подчертават, че обезсилването на предприетите изпълнителни действия, което е законна последица на перемпцията, няма отношение към давността. И сочат, че давност не тече и в случаите, когато кредиторът е поискал извършване на изпълнителни действия, но съдебният изпълнител бездейства.
Други техни колеги обаче, отново стъпвайки на т. 10 от голямото тълкувателно решение от 2015 г. за изпълнителното производство, подчертават, че прекратяването му поради перемпция настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановлението си вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните факти. Те сочат, че е без правно значение дали и кога съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване, тъй като той има само декларативен, а не конститутивен ефект. Самото прекратяването на изпълнителното производство става по право, а новата давност започва да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие.
„Каквото и да е основанието за прекратяване на изпълнителното производство, всички предприети по него изпълнителни действия се обезсилват по право (с изключение на изпълнителните действия, изграждащи тези изпълнителни способи, от извършването на които трети лица са придобили права и редовността на извършените от трети задължени лица плащания)“, заявяват тези върховни съдии и въз основа на тези съждения стигат до извода, че „в хипотезата на прекратено по право принудително изпълнение, всички предприети изпълнителни действия по него се обезсилват по право и дори да е имало такива, и да са били от вида на посочените в чл.116 б.”в” ГПК, те не могат да доведат до прекъсване на давността“.
Въпросите на адвокатурата
В деня, в който съдиите Бонева, Цонев и Христова предлагат образуването на тълкувателно дело, Висшият адвокатски съвет също сезира ВКС за сериозни противоречия в практиката на съдилищата по два въпроса (пълния текст на предложението виж тук). Първият, също като този на върховните съдии, е свързан с перемпцията.
Той гласи: „В случай на множество солидарни длъжници в изпълнителното производство, може ли перемпция да настъпи само по отношение на тези от тях, срещу които не са предприемани изпълнителни действия в продължение на две години, и независимо от това, че в същия период изпълнителни действия са предприемани срещу останалите длъжници, или за настъпване на перемпцията трябва да е налице бездействие на взискателя по отношение на всеки от солидарните длъжници в производството?“.
ВАдС сочи множество решения, в които се приема, че в случаите на множество солидарни длъжници по едно и също изпълнително дело, прекратяване на изпълнението може да настъпи по отношение както на всички, така и само на някои от тях. В тях се посочва, че срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК тече самостоятелно за всеки длъжник и предприетите изпълнителни действия по отношение на един от длъжниците са без правно значение и последици спрямо останалите. „Когато взискателят е предпочел да насочи принудителното изпълнение спрямо един от солидарните длъжници, бездействието по отношение на останалите е обвързано от предвидената в чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК санкция – прекратяване на изпълнителното дело спрямо тях“, изтъкват съдиите, застъпващи това виждане.
Техни колеги обаче са на друго мнение. Те напомнят, че солидарните длъжници дължат на кредитора едно и също задължение и той има право на избор срещу кого от тях да насочи изпълнението. „Извършените действия спрямо едно от солидарно задължените лица имат действие и спрямо останалите – аргумент от чл. 123 от ЗЗД. Плащането от един от длъжниците намалява общото задължение и освобождава от отговорност за тази част и останалите длъжници, а едновременното извършване на принудителни действия спрямо всеки от длъжниците би довело до прекомерно начисляване на разноски по изпълнението. Затова и срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК тече общо за всички солидарни длъжници по делото, а не поотделно за всеки един от тях. След като има едно изпълнително дело, поисканите действия от взискателя се отнасят общо за всички длъжници, поради което няма как за един длъжник да важи един срок, а за друг да важи различен срок“, излага аргументите на тези съдии ВАдС.
Вторият въпрос, по който е натрупана разнопосочна практика на съдилищата и адвокатурата предлага да намери разрешение в тълкувателно решение, е: „Необходимо ли е съгласие на присъединените взискатели в изпълнителното производство при направено искане от първоначалния взискател за спиране/прекратяване на изпълнителното производство в хипотезата на чл. 423, ал. 1 т. 2, респективно чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК?“.
В част от съдебните актове се приема, че при направено от взискателя искане за спиране (прекратяване), съдебният изпълнител е длъжен да постанови спиране (прекратяване) на изпълнението, независимо какво е становището на присъединения взискател. В тях се изтъква, че неговата воля изпълнението да бъде спряно или прекратено, не може да зависи от становището на присъединените взискатели
В други решения обаче се приема, че за да бъде спряно изпълнението (в хипотезата на чл. 432, ал. 1, т. 2 ГПК и чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК), трябва да е налице съгласие на всички взискатели.
44
Коментирайте
Интересно е, че ДСИ и ЧСИ, нямат засега въпроси.
НАП също нямат въпроси, като винаги присъединен взискател.
Даже се появи съдебна практика, че при наличие на задължения към НАП, делото не може да се перемира.
На съдебните изпълнители винаги всичко им е ясно.
ДСИ и ЧСИ няма как да си поставят въпросите, не че ги нямат. Те нямат възможност да инициират тълкуване.
Повечето са коментирали белазелщините, но не трябва да се пренебрегва и другарката Марчева, пардон, Гигова. По множество изпълнителни дела със солидарни длъжници има перемция само по отношение на някои. Кредитора е блял по отношение на тях, но сега да му изправим бездействието. Щото тая другарка бизнеса и е с банките, правата на обикновените хора кучета ги яли.
Внимавайте много – тази Гигова е изключително отмъстителна и надминава и Лулчева и други подобия, нямат спиране.
Тя е склонна да отстрани и физически някой противник, при това – не се спира пред нищо.
На практика е Мая Манолова на квадрат. Само дето Мая Манолова е дружелюбна.
Касае се за изключително опасен и непредсказуем в реакциите индивид.
Тя е природно злобна и с елементарни потребности и е по-лесно да я заобиколиш.
Ще отлагаме производствата, има хиляда и една нощ да се случва и това и онова.
Общо-взето – Шеруудската гора, впрочем Робин Худ, действителен като личност не е бил точно – еди-какъв си стрелец.
Не знам.
Весели дни очакват мнозинството адвокати.
Да си го кажем направо – проблемите имат едно име – Белазелков. С безумията си целенасочено и в полза на банки и колектори си изсмука от пръстите конструкции само и само да не са погасени по давност вземания на любимите кредитори. И долните инстанции папагалски заповтаряха простотиите му.
Вярно е. И то при условие, че постановената от него практика не е задължителна за съдилищата, с оглед промяната на ГПК през 2017г. и липсата на норма отменяща постановената преди това задължителна такава.
Безспорно е, че принудителното изпълнение на парични притезания се извършва в рамките на съдебно-изпълнителния процес, уреден в ГПК. Той представлява публично процесуално правоотношение между органа по изпълнението, от една страна и участниците в съдебното изпълнение, от друга. Извън висящия изпълнителен процес и процесуалното правоотношение, валидни изпълнителни действия не могат да се извършват и дори да са осъществени, нямат никакви правни последици. Прекратяването на изпълнително дело означава окончателно преустановяване на висящността на процеса и възможността за осъществяване на изпълнителни способи, поради което съдебният изпълнител е длъжен да вдигне всички наложени възбрани и запори, които остават без правно основание за своето съществуване… Покажи целия коментар »
Когато победно прекратено изп. дело взискателят поиска извършване на изп. действия, служебно задължение на публичния орган е да квалифицира правно неговото искане, като образува ново изп. дело въз основа същия ИЛ. Така вече „противната“ теза ще е удържима, нали?!
Служебното начало не е приложимо в изпълнителния процес, като този процес не е съдебен по своята същност. Т.е служебно образуване на дело ще противоречи на забраната за служебното начало в него и би било заобикаляне задължението на кредитора да е активен в този процес, ако съдебния изпълнител е адвокат на кредитора и изпълнява непоискани от него действия.
Принципно, на вулгарни възклицания не се отговаря, затова се задават риторични въпроси: „Как служебно съдебният изпълнител образува ново изп. дело, когато е сезиран от взискателя, чието искане за извършване на нови изп. действия имплицитно съдържа искане за образуване на ново изп. дело?“
А дали се съдържа имплицитно такова искане в молбата за прилагане на нови изпълнителни способи? Волеизявлението на взискателя към съдебния изпълнител в молбата по чл. 426, ал. 2, изр. 3 ГПК не е идентично с това в молбата по ал. 1.
Каквото съм искал да кажа, съм го изрекъл – който разбрал, чудесно. Останалите – да си задават въпроси, нямам време и желания да обяснявам повече.
Много хубаво, само че „аз казах“ не е правен аргумент, нито валидно опровержение на казаното по-горе относно характера на молбата.
Не е удържима, разбира се. Задължения за указания съдът, респективно съдебният изпълнител, имат във висящ процес. По прекратено дело никой нищо няма да ви квалифицира и да ви указва. Нито пък е възможно и редно служебно да се образува ново дело без искане за това. Да не говорим, че образуването става по определен ред и с определени изисквания – молба за образуване, прилагане на изпълнителен лист, посочване на изпълнителен способ, заплащане на такси и пр.
Пълна каша!
Хайде второ тълкуване на тълкувателното решение. Напомням, че още не е излязло решението по т.д. 3/2020г. на ОСГТК по въпроса от кога действа.
Отново двойна работа.
То според мен решението по това дело е ясно. ТР 2/2013 действа напред във времето и то заради правната сигурност. До този момент действа ППВС 3/80г. В този смисъл според мен ще е решението.
Не е сигурно. Постановленията на ВС и тълкувателните решения на ВКС не са нормативни актове и не се отменят занапред, а се обявяват за изгубили значение, защото (както в случая) обществените са се променили и изискват преосмисляне на съдебната практика. В този смисъл ако обществените отношения са се променили много преди постановяване на тълкувателното решение, какво значение има датата на неговото постановяване? Още повече, че за да се стигне до тълкуване трябва да има противоречива съдебна практика, формирана преди неговото постановяване. Ако решението казва, че дадена практика е била правилна, това само по себе си означава, че „новото“ тълкуване има… Покажи целия коментар »
Темпото, с което се образуват и решават тълувателни дела по сериозни върпоси е меко казано смущаващо.
Винаги се бавят много. А решенията са от изключително значение за уеднаквяване на практиката.
Последици от безумията белазелкови, как така ЧСИ при прекратено изпълнително производство ще образува дело въз основа на искане по старото ? Като е перемирано делото, ЧСИ го прекратява, връща изпълнителния лист, а взискателят , ако желае , с изрична молба иска образуване на ново изпълнително дело. Което, ако не са изтекли 5 години, прекъсва давността. Но нали трябва да се постановяват решения в полза на банки и колектори…….
Белазелков както винаги преследваше личните си интереси, а мнозинството сиви мишлета, от каквито основно се състои ВКС подписаха
Без да са наясно с последиците поради дефицита им от правен потенциал. От много време върви и приказката, че във ВКС има съдии, изградили „бизнес“ от тълкувателната дейност.
Субективизмът в този върховен съд не е от вчера.
Предполагам, че точно поради тази причина не “излиза” ТР-то за действието на решението на ОС на ООД за изключване.
Вместо да се уеднаквява, практиката се разроява, защото не са на ниво нито т.нар. “тълкувателни мотиви” на решенията по чл.290 ГПК, нито мотивите на самите ТР. Нескопосно написаните мотиви дават основание да се генерират нови и нови тълкувания. Сравнете учебника по граждански процес на Ж.Сталев или нещо, докладвано от Розанис, където всяка дума си е на мястото, с масовите копи-пейст недоносчета на ВКС. Разбира се, има и мислещи съдии във ВКС, но те се броят на пръсти, за съжаление.
Ами да го прекрати тогава и да върне листа, но като не го е направил кредиторът ли трябва да търпи негативите? След като чисто формално не е прекратено изпълнителното дело със съответно постановление, което подлежи и на обжалване, кредиторът е предприел предписаните от закона действия за прекъсване на давността по него и няма как да бъде санкциониран за бездействие със зачитане на давност, каквато е логиката на закона… Това точно е едно от малкото правилни тълкувания на закона от Белазелков.
Логиката е взискателят да е активен поне веднъж на 2 години и ако не е, да не извършва действия по прекратеното
дело, а да си образува ново. Май не е толкова сложно.
Как да образува ново, като старото не е прекратено чисто формално и изпълнителният лист, въз основа на който е образувано не е и няма как да бъде във взискателя… Взискателят не е длъжен и не може да следи дали е перемирано делото или не, особено ако е възложил на съдебния изпълнител извършването на изпълнителни действия при условията на чл.18, ал.1 от ЗЧСИ. Това е в правомощията на съдебния изпълнител и преценката му за настъпването на перемцията следва да е обективирана в съответно постановление, което подлежи на съдебен контрол.
Не отчитате факта, че съдебния изпълнител ръководи процеса, но не той е активната страна в него и не участва в този процес. Не отчитате също наличието на забрана за служебното начало в него. Т.е прекратяването на делото е по вина на кредитора защото бездейства. По вашата логика , ако следва прекратяването да зависи от волята на съдебния изпълнител при наличие на бездействия от страна на кредитора, то няма ли да се толерира бездействието на кредитора ? Няма ли да създаде нарушаване на равнопоставеността и законосъобразността в този процес? Отделен е въпроса, че една молба от кредитора не би следвало да… Покажи целия коментар »
Белазелков забърка кашата с тълкувателното решение за изпълнителния процес, но после си я пооправи – извършените след перемпцията действия по изпълнението прекъсват давността, а съдебният изпълнител е следвало да образува ново изпълнително дело. Кредиторът не е бездействал, а е предприел действия за събиране на вземането си. Не може да му се вменява във вина неизпълнението на служебните задължения и немърливостта на съдебния изпълнител, съответно и да търпи неблагоприятните последици.
Всичко идва от скапаното ТР от 2015 на пенсионираната зелка, което създаде повече проблеми и въпроси, отколкото да ги реши. Това ще е вече N-тото поред тълкувателно, свързано с изпълнителен процес. Срамота и половина
С други думи „тълкуване на тълкуването“, нещо подобно на „ремонт на ремонта“. Калинките не са само в изпълнителната власт, а долазиха и до ВКС. Гибелните последици от това вече са ежедневие.
Може да се въведе след време е перемпция на тълкувателното.
Един мой състудент кълнеше на перемпция. Един елементарен и логичен институт как могат да го забатачат толкоз се питам аз
Да си дойдем на думата за тълкувателните решения. Колко особени мнения имаше по т. 10?! Колко въобще по ТР 2/2013? Ето сега избиват противоречията. Това става рано или късно, когато се приемат спорни тези в задължителна практика. Същото ще стане и с решението за транссексуалните. Слушайте дядо си адвокат
Присъединеният взискател няма думата. Не може държавата, която ти се набутва навсякъде, да ти ръководи и изпълнителния процес.
Перемпцията е настъпила. Изп.пр. е прекратено по силата на закона. Това, дето някой е поискал опис и запор е все едно да се признае, че като ходиш по улицата и викаш: Запор за Иванов, запор за Иванов е изпълнителен способ.
Взискателят е прецакан, длъжникът си свирка…
Така стоят нещата.
И така ще бъде докато не бъде отменена ретро разпоредбата на чл.433, ал1, т.8 и не бъде създаден истински институт на “перемпция”.
Да не е спал. Длъжникът не си свирка, а законно се е отървал. Значи може да ти дадат заем при едни условия, а да искат да го връщаш при други условия?
Всъщност, не е ли назрял един закон за тълкуване на ЗЗД и ГПК във връзка с изпълнителното производство ? Така някои нелепости ще намерят решението си, а и тълкуването на правната норма има действието от приемането и/ на тълкуваната норма/ ? Това определено е въпрос , по който се нуждаем от правна сигурност. А и ще е шоу, ако се включи в предизборната кампания.