В ново тълкувателно дело ВКС се заема с три въпроса за изпълнителното производство
Броени дни след като беше сезиран от върховни съдии и от Висшия адвокатски съвет (ВАдС) за противоречия в практиката по отношение на изпълнителното производство, Върховният касационен съд (ВКС) образува тълкувателно дело.
По него Гражданската и Търговската колегии ще отговорят на следните три въпроса:
- В случай на множество солидарни длъжници в изпълнителното производство, може ли перемпция да настъпи само по отношение на тези от тях, срещу които не са предприемани изпълнителни действия в продължение на две години, и независимо от това, че в същия период изпълнителни действия са предприемани срещу останалите длъжници, или за настъпване на перемпцията трябва да е налице бездействие на взискателя по отношение на всеки от солидарните длъжници в производството?
- Необходимо ли е съгласие на присъединените взискатели в изпълнителното производство при направено искане от първоначалния взискател за спиране/прекратяване в хипотезата на чл. 423, ал. 1, т. 2, респективно чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК?
- Погасителната давност прекъсва ли се от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция?
Както „Лекс“ писа, последният въпрос беше поставен от състав на Гражданската колегия с председател Албена Бонева и членове Боян Цонев и Мария Христова. Те са установили, че колегите им стигат до различни правни изводи за това дали давността се прекъсва от изпълнително действие по дело, по което е настъпила перемпция, като се позовават все на т. 10 на ТР 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Част от тях сочат, че перемпцията е без правно значение за давността и когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като тя е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни този поискан нов способ. „Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново – отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело; във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ“, изтъкват те.
Други техни колеги обаче напомнят, че перемпцията настъпва по силата на закона и е без значение кога съдебният изпълнител ще прекрати изпълнителното дело. Те сочат, че каквото и да е основанието за прекратяване на изпълнителното производство, всички предприети по него изпълнителни действия се обезсилват по право и дори да е имало такива, те не могат да доведат до прекъсване на давността.
Същевременно Висшият адвокатски съвет също постави два въпроса, по които е налице противоречива практика на ВКС.
Първият, също като този на върховните съдии, е свързан с перемпцията. Той се отнася до това за кого кога настъпва перемпцията по изпълнително дело, по което има множество солидарни длъжници. В момента част от върховните съдии приемат, че прекратяване на изпълнението може да настъпи по отношение както на всички, така и само на някои от солидарните длъжници. Те сочат, че срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК тече самостоятелно за всеки длъжник и предприетите изпълнителни действия по отношение на един от тях са без правно значение и последици спрямо останалите. Други техни колеги обаче са на мнение, че срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК тече общо за всички солидарни длъжници по изпълнителното дело.
Практиката на ВКС е противоречива и по втория въпрос, поставен по тълкувателното дело – дали когато взискателят поиска спиране или прекратяване на изпълнителното дело, трябва да се търси и съгласието на присъединените взискатели. Според едни върховни съдии, за да се спре или прекрати производството, трябва да е налице съгласие на всички взискатели, а според други волята на взискателя, по чието искане е образувано изпълнителното дело, не може да зависи от становището на присъединените взискатели (подробно за противоречията в практиката и по трите въпроса виж тук).
Проектът на тълкувателно решение е възложен на съдия Емил Томов от Гражданската колегия и съдия Мадлена Желева от Търговската колегия.
21
Коментирайте
Ако се следва логиката, че в изпълнителното производство за разлика от исковото е в тежест на взискателя да следи и упражнява правата си на кредитор е наистина по-логично образуването на делото да не става автоматично след настъпването на перемпцията, ами ИЛ да му бъде върнат, а той да мисли какво да прави с него. След като срокът е две години и давността се рестартира с всяко действие всеки път, а тя е 3 или 5 годишна, яма опасност същата да изтече, тъй като ЧСИ ще е не само уведомил официално, но и предоставил обратно ИЛ на неговия титуляр.
В изпълнителното производство давноста е всякога 5 години. И взискателят е длъжен да поддържа висящноста на изпълнителния процес не по силата на логиката, а на закона. И каква опасност да изтече давноста , ако след 2 години му върнат изпълнителния лист? Трябва просто да напише молба за образуване, някои ЧСИ дават бланки. Закона е за бдящите, не за спящите.
Дори в последната редакция на учебника на проф. Сталев е налице неяснота. Покойният професор подкрепя виждането, че изпълнителното дело следва да се прекратява служебно, ex lege. Многоуважаемата проф. Попова от друга страна, вярва, че прекратяването няма как да стане ex lege.
Дано видим решение скоро!
Споделям донякъде Сталев, доколкото – адвокатите сме от страна на длъжниците – повечето пъти. Обаче трябва да се даде възможност на съда да действа спрямо обстановката.
Такива – циментирани решения са ни вредни изцяло.
Не е приятно да ти вземат бизнеса от банките, това е гарантиран тормозец.
Все тая – има и 2 и 200.
Много противоречива практика.
Трябва да се уеднакви. Ама има да си почакаме за решението.
Колко станаха тълкувателните дела във ВКС? Разбирам наистина да има съществен спор в практиката, но чини ми се, че се образуват за всякакви неща и така се дописва законът. Справка – по-рано имаше материал за трудов спор
И аз съм чувал от съдии, че не обичат много тълкувателни за щяло и нещяло
Те законите само ги кърпят.
Много много интересен въпрос е този на състава на ВКС. Ако ЧСИ и ДСИ си следяха стриктно за изтичането на двете години, нямаше да възниква, разбира се.
А този за присъединените взискатели на адвокатурата е плод на опита да се спре държавата да командори в изп. п-ва, където почти навсякъде е набутана като присъединен взискател
И защо ВКС с тълкувателно трябва да коригира бездействието на ДСИ и ЧСИ
И аз това се питам.
Да, но не го правят.
Тая перемпция затруднява и върховните съдии май
Кога го анонсира Лекса, кога го образуваха!
Чудо в медицината-Учени създадоха пълноценна яйцеклетка от две мъжки клетки и отгледаха поколение
https://www.dnevnik.bg/sviat/2023/03/08/4458009_ucheni_suzdadoha_pulnocenna_iaicekletka_ot_dve_mujki/
Това по въпроса за перемпцията ли го пуснахте?
Явно е предложение за ново тълкувателно решение, като се роди детето от двете мъжки клетки, ще му издадат ли документи за самоличност 😉
Това какво общо има със статията?
Чета третия въпрос, и ми иде да си посипя главата с пепел ,да си върна дипломата , и също като Джейми Кларксън да си купя ферма и да нарамя гегата по някоя стрийминг платформа. Досега наивно си мислех, че като се перемира едно изпълнително дело, то ЧСИ/ДСИ , следва да издаде постановление за прекратяване/ което не е задължително, за да настъпи прекратяването/ , да върне изпълнителния лист на взискателя, и да вдигне възбраните и запорите. Пък взискателя да прави с ИЛ каквото си ще. Виждал съм множество изпълнителни дела, по които в един ден е прекратено старото, върнат и ИЛ,… Покажи целия коментар »