Парламентът прие два варианта на антикорупционен закон на първо четене
Парламентът прие на първо четене двата проекта на Закон за противодействие на корупцията, внесени от Министерския съвет и от „Продължаваме промяната“. По-голямо мнозинство получи проектът на ПП. Той беше приет със 138 гласа „за“, 31 „против“ и 14 „въздържал се“. Този на МС получи 113 „за“, 3 „против“ и 95 „въздържал се“ (от ПП и БСП).
Както на заседанието на правната комисия, така и днес в зала депутатите от ГЕРБ и ДПС, въпреки подкрепата си, смятат да внесат множество предложения за коригиране на текстовете.
Министърът на правосъдието Крум Зарков представи проекта на Закон за противодействие на корупцията на Министерския съвет. Той на практика стъпва на този на ПП, внесен още в предишния парламент. И в двата се предлага разделяне на действащата Комисия за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ) на две. Конфискацията поема една комисия, а противодействието на корупцията – друга. Антикорупционната комисия ще има разследващи инспектори, които ще разследват корупцията по високите етажи на властта и ще имат право да обжалват отказите на прокурорите да образуват досъдебно производство за тях.
Зарков представи отликите между двата. „Идеята е комисията да разследва тесен кръг престъпления, извършен от тесен кръг лица“, посочи той заложеното от МС. В проекта на ПП са изброени над 60 престъпления, а в този на Зарков подкуп, длъжности присвоявания, престъпления по служба, изпиране на пари, престъпления против финансовата и данъчната система.
Освен това МС предлага общото събрание на всяко от върховните съдилища да избира по един член на бъдещата антикорупционна комисия, един да се назначава от президента, а двама да се избират от Народното събрание. Друг важен момент е, че всеки от петимата ще е неин председател за една година. Проектът на ПП предвижда всички членове на комисията да се избират от парламента и тя да има постоянен председател (повече за законопроекта на ПП виж тук, а за този на МС – тук).
Крум Зарков обясни, че идеята за ротационния председател е членовете на комисията да могат да се контролират един друг и да не се поддават на политически пристрастия. А за да органът наистина независим, се предлага мандатът да е само един, без възможност за повторен. По думите му ако всички членове на комисията се избират от парламента, както предлага ПП, то тогава съществува риск мнозинството в НС да прекрати мандата и това е сигурен път за евентуална зависимост.
Кирил Петков обаче защити проекта на ПП като обясни, че парламентът е най-демократичната институция и заради това той трябва да избира състава на комисията. Той открои и друга разлика с проекта на МС: „Вярваме, че никой не е над закона и вярваме, че както премиерът и главният прокурор, така и президентът трябва да бъде в обхвата на закона. В проекта на МС той е изключен от обхвата на закона. Принципът трябва ясно да се следва – никой не е над закона“.
После коментира и разликите в начина на избиране на членовете на комисията. Петков заяви, че не одобрява съчетанието различни институции да участват в подбора на състава ѝ. „Днес сме свидетели на блокаж на институциите като Висшия съдебен съвет, които са организирани по подобен начин. Има огромна опасност новата комисия да стане заложник на прекалено сложните връзки между институциите“, каза Петков. Всъщност съставът на ВСС се избира от съдебната власт и от парламента. И новият ВСС все още не е конституиран по вина на Народното събрание, което месеци наред, още от управлението на кабинета „Петков“ не започна процедурата за избор.
После Кирил Петков даде множество примери къде корупцията може да бъде видяна – в строителството на магистрали, в ин хаус процедурите, случаите с наводненията на цели селища, ремонтирането на улиците в София и др.
„Корупцията може да се види при прокурорите, които си затварят очите пред престъпленията и при съдиите, които имат вътрешно убеждение, което не следва дори нормалната логика“, каза Петков.
Наложи се министърът на правосъдието Крум Зарков отново да вземе думата, за да му обясни, че няма как президентът да бъде включен в обхвата на закона, защото има имунитет срещу наказателно преследване и главният прокурор Иван Гешев се е интересувал от параметрите на този имунитет и Конституционният съд му отговори (повече виж тук).
По отношение на начина на конституиране на комисията, Зарков заяви, че най-лошото решение е членовете да се избират от парламента. „Без съмнение Народното събрание е най-демократичната институция, но и най-политическата. Комбинацията от избор от НС и възможността за отзоваване на членовете по преценка на мнозинството в парламента, е непреодолимо препятствие“, каза Зарков.
Милен Матеев (ПП) защити проекта на „Продължаваме промяната“ и заяви, че членовете трябва да се избират от НС, за да има по-широко представителство на партиите. Той не се съгласи с идеята ВКС да излъчва свой представител в КПКОПНИ, защото съдът е участник в наказателния процес.
Подобно възражение изрази и Рая Назарян (ГЕРБ), според която липсва логика в комисията да се назначават съдии от ВКС и ВАС. Тя допълни, че съдът е независим при разрешаването на спорове, а участието на магистрати в комисията „създава абсолютното основание за отвод на целия ВКС, когато дело за корупция, работено от комисията, стигне до този съд като трета инстанция“. „Мястото на съдиите във ВКС ще бъде запазено и след като им изтече мандатът в комисията, те ще се върнат в съда. Когато едно дело, разследвано от комисията, стигне до ВКС, обстоятелството, че действащ съдия е участвал в него, би представлявало абсолютно основание за отвод на целия съд“, каза Назарян.
Всъщност в случая може да се посочи като пример в обратната посока участието на съдии от Върховния административен съд в състава на ВСС. След като им изтече мандатът като членове на съвета, те се връщат във ВАС, който пък разглежда казуси, свързани с решения на кадровия орган. Практиката в момента сочи, че тези съдии не участват в тези дела, а ако случайно са в състава, се отвеждат и не е известен случай, в който това да е предизвиквало някакъв проблем при разглеждането на споровете.
От ГЕРБ имат възражения и по отношение на фигурата на разследващия инспектор като сочат, че това е в противоречие на НПК, който предвижда, че разследванията се водят от следователи и разследващи полицаи. Т.е. по думите на Назарян, е безпредметно да има разследващ инспектор, освен това нито от проекта, нито от мотивите става ясно кое налага въвеждането на такава фигура и какви са възраженията към работата на следователите и разследващите полицаи.
Иначе тя заяви, че подкрепя идеята не само отказите за образуване на дела за корупция, а всички откази на прокуратурата да се обжалват пред съда.
Колегата ѝ Бранимир Балачев не беше на това мнение. Според него, ако бъде приет текстът за обжалване на всички откази за образуване на досъдебни производства, съдиите ще бъдат тези, които остро ще възразят, защото ще бъдат затрупани с дела.
От името на „Възраждане“ Цвета Рангелова заяви, че групата няма да подкрепи двата проекта, защото са писани по поръчка, набързо и на коляно механично били пренесени глави от действащия антикорупционен закон. А що се отнася до идеята да се обжалват отказите за образуване на дела, според нея така прокуратурата се поставяла под контрол.
Колегата ѝ Златан Златанов на свой ред предложи съставът на комисията да се увеличи, защото така ще се предотврати въздействието върху членовете ѝ. Той подкрепи идеята за един мандат, без право на преизбиране, но допълни, че трябва да се предвидят териториални отделения, защото корупция има навсякъде в страната.
Радомир Чолаков (ГЕРБ) се спря на думите на Кирил Петков, който обвърза приемането на промените в закона с получаването на средства по Плана за възстановяване и устойчивост. „Смятам, че е много унизително за една суверенна държава да подчинява законодателството си на това да вземе едни пари. Още повече, че парите не са чак толкова много. Още повече, ако рискува да разбие институционалната си система. Може би е по-добре понякога да се отказваме от едни пари и да проявим достойнство и характер„, каза Чолаков.
„Не трябва да приемаме закон, за да вземем едни пари. Трябва да приемем закона, за да спрат едни хора да вземат едни пари“, отговори му Крум Зарков.
19
Коментирайте
Ако НС бори корупцията, значи НС трябва да се бори срещу себе си, защото над 30 години всички управляващи, без изключение, все бъркаха в кацата с меда!
Ще приемат закон, който е за простосмъртните, а депутатите въобще не ги касае.
Много добра идея е да разделят КПКОНПИ на две.
За какво са ни тези политици, след като 95 души се въздържат да гласуват.
И сега като почне едно масово арестуване и съдене на подкупни депутати
По принцип така трябва да бъде, ама надали.
Цинично е точно тия в нС да говорят за антикорупция
Не му отдавам голямо значение на този зкон
Глупости. Нямаме един осъден политик за корупция, а в Европа знаят, че сме най-корумпирани
Той е в сила за всички други, но не и за политиците
Гласувайки го знаят, пе няма да попаднат под ударите му
А те са най-подкупните.
И никой от гласуващите в зала не е корумпиран? Как не
Специално антикорупционите закони се приемат ей така, за пред хорат
Oтново прах в очите.
Само като чуеш реформаторите от ДБ, как говорят, че оперативните срс-та, искани от органите по чл.13 от закона не можели да се приобщават в производството ти става ясно, ДБ какъв капацитет има, просто едни говорячи на празни приказки, хора не познаващи материята, нямащи нищо общо с реформатори.
Нормално за дебили.
Много важно
В Аржентина осъдиха действащия вицепрезидент на 6 години за корупция. Явно техния гл. прокурор не е радост (за мафията) както у нас…