Руски гражданин, пребиваващ в България, се е разминал на косъм от това да бъде екстрадиран в Русия. Това видя „Сега“ в съдебните регистри. Като първа инстанция Софийският градски съд разрешава Сергей Н. да бъде предаден на Москва и нарежда той да бъде задържан под стража до екстрадицията. Апелативният съд обаче преобръща това решение – отказва екстрадицията и освобождава човека. Актът на апелативните магистрати е окончателен, но все още не е качен в електронното деловодство на съда. След въпроси от „Сега“ от съда обещаха решението за Сергей Н. да бъде публикувано, когато съдиите са готови с мотивите си.

От акта на Софийския градски съд по делото на Сергей Н. се вижда, че той е роден в Свердловск, Русия и е руски и израелски гражданин, с висше образование. Руските власти искат предаването му въз основа на постановление за задържане от март 2017 г. от съдия от Миясския градски съд на Челябинска област, във връзка с водено срещу него наказателно дело. По същото дело Н. е привлечен като обвиняем през април 2022 г. Властите твърдят, че той е извършил измама в областта на кредитирането и придобиване на чуждо имущество в особено големи размери. Прокуратурата пледира в полза на екстрадицията. След като СГС отсъжда в полза на руските власти, той нарежда Н. да остане в ареста до фактическото му предаване на Руската федерация.

В мотивите си съдиите Иван Коев (председател на състава и докладчик), Стефан Милев и Теодора Карабашева пишат, че са налице всички изисквания на българския закон – молбата е издадена от компетентен орган на съдебните власти на Руската федерация, придвижена е по надлежния ред и е съпроводена от всички необходими приложения. Деянието, за което се иска екстрадирането на Н., представлява престъпление и по българския НК, като за него се предвижда наказание не по-малко от 1 година лишаване от свобода. Престъплението не е политическо или военно, Н. няма да бъде съден от извънреден съд. „Екстрадицията не цели преследване на лицето на основания като раса, религия, гражданство, етническа принадлежност, пол, гражданско състояние или политически убеждения. Не са налице основания да се приеме и че същият ще бъде подложен в Руската федерация на насилие, изтезание или на жестоко, нечовешко или унизително третиране“, пишат още градските съдии. Според тях руската страна е предоставила изрични гаранции за правата на Н., свързани с наказателното производство и изпълнението на наказанието, което евентуално би му било наложено, съгласно изискванията на международното право.

Давността не е изтекла, престъплението не е и амнистирано, пише още първата инстанция.

Софийският апелативен в съд в състав Веселин Пенгезов, Десислав Любомиров и Атанаска Китипова (докладчик) обаче вчера отменят решението на СГС, отказват екстрадицията и отменят задържането на Н. Мотивите им тепърва ще бъдат огласени.

Дежавю

В случая на Алексей Алчин например Апелативният съд във Варна подложи на съмнение гаранциите, давани от Русия. Още повече, че Русия вече не е член на Съвета на Европа, а от септември не отговоря и пред съда в Страсбург за нарушаване на конвенцията за правата на човека. „Проблемът е изключително сериозен, защото дори и при досегашното членство на РФ в Съвета на Европа, тя не е изпълнила решенията по 90% от делата, идентифициращи проблем с човешките права, по които са постановени осъдителни решения срещу нея от Европейския съд за правата на човека през последните 10 години“, мотивира се съдът. И при Алчин първата инстанция допусна екстрадицията.

Но втората се позова и на сходни решения на съдилища в страните-членки на Съвета на Европа, които отхвърлят искания за екстрадиция или международна правна помощ от Руската федерация на основание липса на доверие във волята на тази страна да изпълни задълженията си по международното право, наличие на съмнение в спазване на принципа за върховенство на правото и невъзможност за наблюдение върху дадените гаранции. Цитира се и единодушното съгласие на Съвета по правосъдие и вътрешни работи от началото на март, че „действията на Русия представляват толкова сериозно нарушение на международното право и международните споразумения, че оправдават избора на много държави членки да не разглеждат искания от Русия и Беларус за сътрудничество по наказателноправни въпроси, като си запазват правото на преценка за всеки отделен случай“.

Твърде вероятно и САС ще изложи сходни мотиви в решението си да откаже екстрадицията на Сергей Н.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar