Заобиколен от три страни с улици, жилищен блок е недостъпен с автомобили за живущите. Просто те нямат право да спират до него дори за минута. Собственик, ако реши да складира дърва в мазето, ще трябва да ги носи през няколко улици. Спре ли кола, за да слезе трудноподвижен човек, извършва нарушение. Такси – да не говорим. Ремонтна автотехника няма как да извърши ремонта. Налице са и буквално печални случаи, при които катафалка не може да обслужи процесията. Право да спират, товарят и разтоварват обаче имат търговци.

Точна такъв казус се точи 22 години във Варна, а многобройните жалби не дават резултат. Отрязаният практически автомобилен достъп създава неудобства на живущите, каквито човек може да си представи само ако му се стоварят лично на главата. Но казусът далеч не е битов. И в него не се оглеждат само неразбориите с управлението на Варна. Той съдържа проблеми със законност, среда на живот, политическа незаинтересованост, липсата на възможности за гражданско въздействие… – тъй

натрупани през годините, че направо образували „мазало“-

подобно на хиляди други в страната, стъжнявайки ежедневието на хората.

Блокът е разположен по дължина на улица „Печ“, в съседство с оживения пазар „Чаталджа“. На практика улицата разделя блока и пазара. Организацията на движението в района е такава, че от двете други страни на блока, където има улици, не може да се спира – съответните знаци го указват. Едната от тях (другата по дължина, откъм входовете) и без забрани не става, защото е тясна, спиране би предизвикало невъзможност да се преминава. Именно „Печ“ е мястото, на която чисто технически могат да спират коли. Тя обаче е… поверена за ползване на общинската фирма „Пазари“. Станало е след решение на общинският съвет през 2000 г. Съответно на входа и изхода й са поставени бариери, които се вдигат и свалят за нуждите на пазара. Търговците влизат, товарейки и разтоварвайки предимно откъм тротоара на блока. Защо не откъм сергиите не е трудно за досещане – пространството там е заето за търговски цели. Всичко това не стига, ами е налице и

дилема „колички или коли “ –

на улица „Печ“ функционира детска кухня; майки с деца са в постоянна надпревара с товарни автомобили.

Следва да се признае, че и на търговците не им е лесно. Без товаро-разтоварване не могат, а Община Варна така и не им изгради паркоместа през годините. А обещаваше многократно. Кратък откъс от старите ленти: „Подробности по предстоящото изграждане на закрит пазар на мястото на стария на „Чаталджа“ разясни кандидат-кметът на ГЕРБ Иван Портних. „Предвидено е да има подземен паркинг, като част от паркоместата ще могат да се ползват от живеещите в района“, каза той. Проектът е координиран с управляващия орган на програмата, в момента върви процедура по сключване на договора и се очаква реконструкцията да започне през септември тази година. 8 млн. лв. от програма „Джесика“ ще бъдат вложени в обновяването на пазара и превръщането му в модерно място за търговия, припомни Портних. Той се срещна с хората, работещи на „Чаталджа“, а заедно с него бяха зам.-председателят на партията Цветан Цветанов, варненските народни представители Лиляна Павлова, Емил Радев и Павел Христов.“ Извадката е от рекламен репортаж от 2013 г.

Репортажът и рекламата са единственото свършено

по темата, макар девета година по-късно градът да се управлява все от споменатата партия (7 години – и държавата от нея). „Проектът не намери подкрепа от Община Варна и не е реализиран до момента“, пише на сайта Регионалният фонд за градско развитие. По същия фонд Стара Загора откри наскоро модерен пазар в квартал „Казански“.

Но с това проблемите около улица „Печ“ не свършват. Знаците за движение в района например са такива, че създават главоболия на шофьорите. А и още относно пазара: „За търговската площ няма и никога не е имало градоустройствено отреждане. От почти 10 години е в режим на очакване за изготвяне на най-прост ПУП“. Констатацията е на професора по история на философията от Софийския университет Стилиян Йотов. Тя фигурира в подготвяна от него жалба до главния прокурор. Йотов ползва жилище в блока и води десетилетна битка –

засега с вятърни мелници

Но не се отказва.

Макар чиновническите и управленските безобразия в казуса да са много (трудно изброими в публицистична статия), е налице един твърде интересен базов юридически фундамент. Той би трябвало да е незаобиколим и да разплете възела. Фундаментът е, че улица „Печ“ не може да бъде поверена на „Пазари“. Поне така излиза от решение на ВАС от 2011 г. Тогава съдът се произнася отрицателно срещу опита търговски дружества да получат право да управляват публични имоти (варненският общински съвет опитва да им повери правото, кметът Кирил Йорданов обжалва и стартира съдебна процедура). А улица „Печ“ е публична собственост. „По този начин (ако търговските дружества се разпореждат – б.а.) се дава възможност да се заобиколи особеният статут и цел на публичната общинска собственост – за трайно задоволяване на обществените потребности от местно значение“, е констатирано още и на първа инстанция. Но… и гласът на съда е в пустиня.

Йотов споделя, че през последните месеци след поредното му тропане по институционални врати има леко раздвижване. Но нещата следва да се решат принципно, не на парче. Освен това има още нещо кофти в казуса. В други райони от града, където живеят

политици, бизнесмени, политици бизнесмени,

цял общински съвет се втурва да им решава проблемите. Я светофар ще им направи, я пешеходна пътека… И така излиза, че има по-равни сред равните.

И още един куриоз – на злополучния блок, точно откъм улица „Печ“, е сместен офис на ГЕРБ. Във Варна има един стар лаф за провалена работа – „работа с пискюл“. В смисъл – толкова е оляна, че оливането си има украшение – пискюл. Насред такива неразбории офисът на ГЕРБ си е като пискюл.

––––––

Кьопави и куци

Освен за „Печ“ Йотов е изнамерил и още едно решение на варненския общински съвет от 2000 г., с което се дава пространство на „Пазари“ в близост – на него е разположен т.нар. Цветен пазар. В протоколите се вижда как дейно участие вземат актуални до днес политически лица от други партии, наречени от Йотов в подготвената до Иван Гешев жалба „злокобни партийни тотеми насред пустинята на плача“. Всъщност сигналът до Гешев е провокиран от негови думи наскоро, че на прокуратурата не бива да се отнема правото да упражнява надзор за законност. В тази връзка, все така с ирония, Йотов пише за двете решения:

– Те не съответстват на предписаната от закона форма дотам, че премъдростта на волеизявлението, съдържащо се в тях, изобщо не притежава форма, което ги приравнява до акт с… липсващо волеизявление;

– Те представляват административен акт, изцяло лишен от законова опора, понеже не са издадени на основание на каквато и да било правна норма, което ги прави не само невалидни, но и неправилни, направо – правно кьопави и куци;

– Те са проява на бабаитлъшко и превратно упражняване на власт, доколкото целят да постигнат нещо, което никой друг акт със същото съдържание не е в състояние да направи, тъй като е невъзможно да бъде издаден въз основа на нито един закон и от нито един орган в клетата ни република;

– Те нямат мотиви, сякаш са напълно осиротели.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar