Александър Дугин бил мозъкът на руския президент Владимир Путин, дъщеря му, Дария – ръката. Това разбрал бившият руски депутат Иля Пономарьов, който живее в Киев, ден след като „ръката“ загина при взрив в кола, в която трябваше да е „мозъкът“.

Мотивите и извършителят предстои да бъдат потвърдени (или никога да не се установят със сигурност), но междувременно много западни медии побързаха да посочат идеолога на неоевразийството – създаване на евразийска империя, доминирана от Русия – именно като „мозъка“ на Путин, който бил на прицел.

Така ли е наистина?

„Хора, които нищо не знаят за руската политика“

В действителност Дугин се смята в Русия за не твърде силно влияещ на политическата върхушка; в чужбина дъщеря му остава на пръв поглед в сянка, а с годините ситуацията в руския публичен дискурс все повече се преобръща.

Едни смятат, че самият Дугин е успял да придобие неформално вляние върху известни обществени фигури – включително ръководителя на външното разузнаване Сергей Наришкин; за други, като политолога Фьодор Крашенинников, той „добре владее изкуството сам да си е пиар“. За „Новая Газета. Европа“ заявява, че в малката група на хората, които смятат „псевдофилософските“ му глупости за умни, но може да има и военни или чиновници, но „това изобщо не е мейнстрийм, нито базова идеология на руската държава, тъй като считам, че у Путин въобще не съществува никаква базова идеология“, продължава. Още по-малко може той да е повлиял на войната в Украйна: нея започна Путин, а без него, каквото и да желае Дугин, това не би се случило.

Фьодор Крашенинников,

Политолог

Руски журналисти свързват обяснението за този преувеличен образ на Дугин с работата на западните си колеги. „В момента нямам мнение кой е убил Дугина… но ако даден профил опише „Дугин“ като изключително влиятелен в Кремъл или повтори нелепия етикет „Мозъка на Путин“, е по-малко вероятно да приема анализа сериозно“, написа в „Туитър“ авторитетният експерт по руски въпроси Марк Галеоти.

Достатъчно известна ли е дъщерята на идеолога на „руския свят“ сама по себе си, за да е на прицел, и защо някои наблюдатели не вярват атентатът да е тъкмо срещу баща ѝ?

Като баща си или не съвсем

Ако Дугин създава през 2004 г. Международното евразийско движение, а година по-късно – Евразийския антиоранжев фронт (срещу „оранжевите революции“ в постсъветското пространство), то Дария стъпва на младежкия формат на евразийската му структура. Говори на събития на евразийското движение като „политолог, философ, наставник“ на младежкото крило.

Дугина споделяше евразийството на баща си. Беше му обаче и прессекретар, а и ръководната сила зад всички негови ангажименти. Завършва философския факултет на Московския държавен университет през 2014 г., когато УКрайна анексира Крим. Източник на „Медуза“ във факултета описва Дугина като една от най-талантливите и „най-умни“ студенти. Една учебна година от това време прекарва в Бордо, където се запознава с френските традиции на платонизма (от този ѝ интерес е и псевдонимът Платонова, който използва в медиите).

За същото издание неин познат си спомня, че намерил интереса ѝ към православието в даден момент от образованието ѝ за „странен“, защото тя дълго не го проявявала, а баща ѝ не ѝ оказвал никакво влияние. „Да се каже, че му бе дъщеря, бе трудно“, обяснява събеседникът; спомня си, че двамата спират да си общуват в момента, когато – доста по-късно – става активист на движението на Дугин, започва да урежда лекции за баща си и под негово влияние става активен поддръжник.

„Репортажи“ от „Азовстал“

Дария Платонова и Дария Дугина всъщност са две имена за същия човек – поне на сайта на прокремълските медии RT и телевизионния канал „Царьград“ (чийто редактор, през 2016 г., става тъкмо баща ѝ и на който тя е „кореспондент във Франция“). Първото име бе псевдонимът, който избра. Често участва като експерт в различни токшоу формати. Коментира руската и международната политика по федералните канали, в „Комсомольская правда“ и за много други проправителствени медии. В тези медии се ползва с добра репутация: след убийството главният редактор на държавното „Радио России“ Андрей Медведев я нарича „умен, смел, истински руски човек и патриот“: „Със сигурност след няколко години щеше да стане голям философ.“

Дугина посети завода „Азовстал“ във фактически унищожения при руската обсада югоизточноукраински град Мариупол. Оттам, както и от други точки на Украйна, тя водеше „репортажи“, за да опише ситуацията на терен; гледната ѝ точка съвпадна едно към едно с руската национална, според която в Украйна върлуват нацисти и „спецоперацията“ е единственият правилен подход. Западът нарече това „дезинформация“, а през юли Великобритания я санкционира заради такива действия на различни онлайн платформи.

Нейна позната от младежките години казва, че се затруднява да съпостави човека, който прави „чудовищно пропагандистката екскурзия“ из „АзовстаЛ“ и „Даша, която познавах“. „Възможно е напълно да е приела идеите на баща си, а е възможно и да е продължила да играе ролята на дъщерята на Дугин. Даша в лично качество и Даша навън винаги са били двама души.“

Нарича „Азовстал“ „прекрасно място за черни ритуали“, а попитана за пленените бойци от полка „Азов“ и дали трябва да бъдат разменени с Украйна, или наказани по законите на „Донецката народна република“, отговаря чрез сравнение с пърформанс на Марина Абрамович, при който човек може да отиде при нея и да ѝ каже нещо или дори да я удари: командирите на „Азов“ трябва да бъдат поставени пред хората, „страдали от обстрел осем години“ (имат се предвид познатите тези за повсеместно насилие срещу рускоезичните в Донбас) и те да решат съдбата им.

Идеите ѝ

Тук тя, за познатите си и част от руските наблюдатели, се отличава. Тя твърдо отстоява позициите (например в това участие в „Первый канал“), където нарича Украйна „санитарен кордон, който отделя Русия от Европа“.

В евразийското движение бива представяна с интересите си към „международните отношения на Русия и Европа, които след началото на (специалната военна операция“ преминаха във фазата на остър антагонизъм“. Открит поддръжник на войната в Украйна. В „Телеграм“ в деня на инвазията разказва история за това как се разхождала в Москва и видяла знаме тихо да се развява като сигнал, че „руснаците идват“; „женската интуиция“ била мощна и тя забелязала спокойствието и знамето, а лозунгът в глават ѝ бил „Империйо, бъди!“ Така и станало (тя използва за руснаците думата „русские“, вместо гражданското „россияне“, обозначаващо гражданите на Руската федерация).

Сред изразяваните от нея геополитически идеи са и тези на баща ѝ за противопоставянето между евразийското пространство и „атлантизма“ (англосаксонските страни), перодичните офанзиви на „атлантистите“ в Европа и задачата на евразийците да удържат империята.

Разбира сближаването на Русия и Беларус като създаване на „велико пространство“ по Карл Шмит (известен геополитик, обвързал голяма част от пътя си с нацистите) или добролоне съюз на на държави, които се стремят към колективно отстояване на суверенитета си. Целта им е да противостоят на „експанзията на хегемонията на атлантическите държави“. За обединението с Беларус (при зачитане на идентичността на жителите) е нужно „внушително оформяне на Руска идея“ и когато това е факт, че се стигне до „обединение на народи и идеи“, а така „интеграцията ще придобие сила и историческо измерение“.

Громи „либералната диктатура“ с „всички произтичащи последствия“ като „арести на неизгодни на системата политически дейци, репресивен апарат, пропаганда“. „Съответно народите на Европа възприемат Русия като остров на свободата, като антитоталитарен фронт“. Такива нагласи и тези се разпространяват редовно в някои близки до Кремъл среди. Отива по-далеч, като говори за „националболшевизъм“ и само на пръв поглед парадоксалната връзка между комунизма и любовта към традициите при руснаците, която западът не разбирал като „разрив на шаблона“. Руската култура изпреварвала запада по постмодерни индикатори.

Колко забележима беше Дария Дугина

Колко точно известна бе Дария Дугина в руската политика? Зависи кой отговаря. „Новая Газета. Европа“ цитира политолози, узнали коя е тя едва след като видели новините за смъртта ѝ. Николай Петров например казва, че тя не била „забележителна фигура в руската политика“; признава, че не гледа политически токшоу програми, но че тя се оказала „активен“ рупор там, а и че много активно се е занимавала с „пропаганда и пропагандистко обслужване“.

Нито Дугин, нито – още по-малко – Дугина могат да бъдат цели на покушение, смята и Фьодор Крашенников. Според него станалото с нея е „много сходно с любимата на Путин теория за сакралната жоертва“, при която е „изпран треторазреден??? пропагандист“, за да се разказва как „проклетите врагове на Русия вече буквално взривяват патриотите“.

Фьодор Крашенинников,

политолог

Не всички обаче споделят това мнение.

Политологът Сергей Карнаухов, познат на Дугина, пита: „Покушение срещу баща ѝ?! Би било странен избор. Даша сега стана много по-позната и значима в публичното политическо пространство.“

Опозиционният богослов Андрей Кураев отиде още по-далеч: припомни близостта на Дугина с привържениците на крайнодесни европейски партии и то особено на „Национален сбор“ на Марин льо Пен. Тя, за разлика от Дугин, може да стане лидер на народните симпатии: радикалните патриоти са по-опасни за Кремъл от либералите според нерядко изразявано мнение, казва той. Не скрива, че именно във френската аналогия вижда ролята, за която се е готвила дъщерята на Дугин:

Андрей Кураев,

богослов и общественик

След доминацията на Жан-Мари льо Пен в радикалното френско политическо пространство – дълги години наред – дъщеря му, Марин, пое партията и според мнозина наблюдатели далеч надмина популярността на баща си. Дори аналогията с Дугини да е вярна, убийството прави проверката на времето невъзможна.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar