„Следващите седмици е крайно наложително да се направи решителна крачка за реализиране на проекта за строеж на нов затвор.“ Това заяви преди няколко дни Крум Зарков. Служебният министър на правосъдието улучи Темида в десетката!
Централният затвор буквално пращи по шевовете. Вътре търкат наровете убийци, изнасилвачи, обирджии, измамници и всякаква друга измет. Няма само политици, които уж ги съдят, но не влизат зад решетките.

Крум Зарков

Каква е историята на затворническото дело в столицата?

По време на игото зандан са подземията на турските казарми зад сегашния Военен клуб. Там прекарва последните дни от живота си Васил Левски. След Освобождението общината решава да обърне в затвор Имарет джамия.

Наричали я Черната джамия,

защото минарето до половината било изградено с черен камък. Тя е дело на прочутия архитект Коджа Синан, етнически българин от Родопите.

За директор на затвора е назначен Ботевият четник Димитър Тодоров-Димитрото. Най-известният обитател на Черната джамия е Петко Каравелов. Бележитият държавник два пъти влиза в нея. Когато чужди журналисти го питат дали са го малтретирали, отвръща: „Господа, в България такива неща не се случват!“
За тази емблематична сграда има песен:

В София, в Черната джамия,
владее гробна тишина,
а на щика на часовия
блести среднощната луна.*

Условията в тъмницата са отвратителни и Никола Генадиев се заема да построи модерен европейски затвор. Той е завършил право с докторат в Брюксел, познава тамошните изправителни заведения. Първата копка удрят през 1903 г., когато е министър на правосъдието. Генадиев заръчва на архитекта да проектира специални килии за политици – просторни, с южно изложение. Съдбата така подрежда нещата, че самият той се възползва от затворническия лукс.

Никола Генадиев

През 1916 г. Никола Генадиев е осъден на 10 години тъмница, 5 години лишаване от политически права и конфискация на имуществото. Обвинен в мащабна далавера със зърно по време на Първата световна война.

Срещу тлъсти комисионни

група опозиционери изнасяли в странство реколтата, за да дестабилизират правителството. Осем стамболовисти и шестима земеделци населяват Централния.

Присъда № 1085 на Софийския военнополеви съд е прочетена на 21 октомври. Моментално поразява здравето на Генадиев. „Бившият министър д-р Н. Генадиев от няколко дни е тежко болен. Вследствие цирей на врата е ста­нала една малка инфекция на кръвта. Вчера е имал 40 градуса температура“, съобщава вестник „Утро“ на следващия ден.

Този случай илюстрира диалектическата връзка между Темида и Ескулап. Щом законът потърси сметка на властник, веднага се разболява. С пълна сила номерът се прилага и днес. По-онова време обаче магистратите пипат здраво и компанията гешефтари облича райе.

Политиците се настаняват в крилото, поръчано от Генадиев. Влагат допълнителни средства за подобрение на интериора. Един стандартен пандизчия рисува нестандартния затворнически пейзаж:

„Килиите на „баровците“ аферисти, снабдени с ковьори, с черги, с таблени и пружинени кревати, пухови постилки, топли дебели юргани (има­ше и атлазени), одеяла и завивки, правеха килиите уютни, при­ветливи – съвсем неприличащи на затворнически килии. При най-малък студ или влага печките им се палеха. Богати маси се слагаха, не липсваше и вино, мюнхенско пиво, ликьори…“

Не е така в други точки на родината. Шуменският затвор например не предлагал подобен комфорт. През 1922 г. там са въдворени дванадесет политици, ще ги съдят като виновници за двете национални катастрофи.

Директорът им спестил твърдите нарове

„Ние впрочем се бяхме настанили в канцеларските стаи на затвора – свидетелства бившият министър Иван Пеев-Плачков. – Свободни бяхме да се разхождаме на едно свободно място в двора, близо до караулната стая на затвора между мъжкото и женското отделение. В последното бяха затворени една циганка и една слугиня – българка на име Йорданка, и двете за кражба.“

Плачков не се оплаква от затворническия бит. „От военния клуб в наша чест прокараха и електрическо осветление в затвора, та стаите ни се осветяваха до 10 часа вечер с електрическа светлина“, описва условията той. Храна им носели от града, убивали времето с карти.

„Александър Малинов беше най-сериозният от всички ни – хроникира Плачков. – Повече мълчеше съсредоточен в играта, като че решава някоя мъчна тактическа задача. Когато се отпущаше да заговори, от него можеха да се научат интересни работи.“

Сега се проектира нов затвор. Крайно наложително е да се почерпи челният опит от Централния. Специални килии за политици – просторни, с южно изложение. Инак VIP персоните ще квартируват в канцеларските стаи, както в Шуменския.

* По-късно Черната джамия е преустроена в църква, осветена като „Св. Седмочисленици“.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar