КС: Няма проблем депутатите да изслушват главния прокурор на три месеца и да му дават препоръки
Из Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
Чл. 25. Най-малко веднъж на всеки три месеца в Комисията по конституционни и правни въпроси се провежда обсъждане с участието на главния прокурор във връзка с прилагането на закона и дейността на прокуратурата и разследващите органи, включително законодателни промени, ресурсна осигуреност, затруднения, свързани с осъществяване функциите на тези органи, резултати в борбата с престъпността, в т.ч. корупция, взаимодействие с разследващите органи. Обсъждане във връзка с прилагането на закона и дейността на поверените им институции се провежда и по инициатива на председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд или главния прокурор. За резултатите от обсъжданията комисията изготвя доклад, който се предоставя на народните представители.
Конституционният съд (КС) отхвърли искането на главния прокурор да бъде отменено изискването той да бъде изслушван най-малко веднъж на три месеца от правната комисия и възможността Народното събрание да дава препоръки по представените от него доклади, а той да отчита как ги е изпълнил.
Те са уредени в две разпоредби в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, които бяха оспорени от обвинител № 1 Иван Гешев.
Решението е прието единодушно (пълния му текст виж тук). То е като своеобразен учебник и за политиците, и за прокуратурата за това докъде се простира независимостта на държавното обвинение и къде започва отчетността му пред обществото и кои граници не трябва да бъдат прекрачвани. В него често се повтарят думите „взаимодействие“ и „отчетност“.
В искането си до КС Иван Гешев посочи, че с правилника си Народното събрание недопустимо е разширило конституционно предвидения контрол на законодателната над съдебната власт и така е нарушило принципа за разделението на властите (повече за искането му виж тук).
Отчетност на прокуратурата пред националната представителна институция
Преди да достигне до извода, че няма проблем с регулярното изслушване (под формата на обсъждане) на главния прокурор в правната комисия, КС подчертава ключовото значение на независимостта на съдебната власт.
„Независимостта на съдебната власт обаче не изключва нейната отчетност“, напомнят конституционните съдии. И заявяват: „В демократичното управление самостоятелността и отделеността на съдебната власт не препятства органите, които я осъществяват, да взаимодействат с другите власти, така че власт да възпира власт, и не изключва тяхното отчитане за дейността им.
Прокуратурата по дефиниция също търпи „проверки и баланси“, като и самата тя участва в „проверяването“ на другите власти.
В решението се посочва, че всъщност през 2017 г. предшественикът на Иван Гешев – Сотир Цацаров, е предложил на Народното събрание да предвиди в правилника си периодично изслушване в постоянна парламентарна комисия на главния прокурор и други представители на ръководния екип на прокуратурата. Цацаров изрично подчертава, че подобен механизъм за отчетност създава условия за засилен обществен контрол и информираност за дейността и проблемите на държавното обвинение, като по този начин се съобразяват и препоръки по Механизма за сътрудничество и проверка на Европейската комисия.
„Независимостта и отчетността не са противоположни, нито взаимно изключващи се понятия. Гарантираната независимост на прокурорите им осигурява пространство, свободно от натиск, за да изпълняват своите функции по осъществяването на надзор за законност. А отчетността по дефиниция е дължима от всеки орган и структура, на които са възложени функции по упражняването на държавната власт, в т.ч. от прокуратурата.“, пише КС.
И подчертава, че въпросът за участието на главния прокурор в обсъжданията в правната комисия опира до отчетност пред обществото, а не възпроизвежда класически форми на парламентарен контрол, типични за отношенията между законодателна и изпълнителна власт.
Взаимодействието на прокуратурата с другите държавни органи не е дефинирано експлицитно в Конституцията, но то е заложено в същността на демократичната държава.
Това заявява КС в решението си и изтъква, че съдебната власт не е изолирана и самодостатъчна, а е отчетна и е най-логично да се отчита пред националната представителна институция – парламента. Освен това подчертава, че обсъждането на всеки три месеца в правната комисия с главния прокурор е свързано и с осигуряването на качество и ефективност на прокуратурата.
Как трябва да се чете правилникът на НС
В решението си КС сочи, че прецизният прочит на правилника на НС показва, че изискването най-малко веднъж на всеки три месеца да „се провежда обсъждане с участието на главния прокурор във връзка с прилагането на закона и дейността на прокуратурата и разследващите органи, включително законодателни промени, ресурсна осигуреност, затруднения, свързани с осъществяване функциите на тези органи, резултати в борбата с престъпността, в т. ч. корупция, взаимодействие с разследващите органи“ задължава правната комисия, а не главния прокурор.
Конституционните съдии заявяват, че предвидената честота на обсъждане – най-малко веднъж на три месеца, цели да подчертае вниманието, което парламентът отделя на работата на прокуратурата и разследващите и на борбата с престъпността, а не да създаде някаква своеобразна форма на контрол над прокуратурата. И посочват, че правилникът задължава правната комисия да кани главния прокурор, когато ще разглежда въпроси, свързани с дейността на държавното обвинение, но той участва в обсъжданията при желание от негова страна, без да може да бъде задължаван да присъства.
„Именно такъв прочит на оспорената разпоредба на чл. 25 ПОДНС се вписва в изложеното по-горе разбиране за отчетност на независимата съдебна власт и взаимодействието ѝ с другите власти в съвременното демократично управление под върховенството на правото и е в съответствие с чл. 8 от Конституцията“, заявява КС.
А на опасенията на Иван Гешев, че в правната комисия може да бъдат обсъждани теми, които да засегнат независимостта на прокуратурата, КС отговаря: „…поначало решаването на въпроса за характера и обема на търсената отчетност попада в полето на преценка на парламента. Като общонационално представително учреждение парламентът е най-демократичният форум, където в условията на широк обществен диалог да бъде изработен ефективен механизъм за отчетност на прокуратурата“.
И тук поставя границата пред НС и заявява: „Нормотворческата свобода на законодателя в тази сфера не е безгранична и не може да засяга същностната дейност на прокурорите“. КС напомня, че вече се е произнесъл, че парламентът не може да изисква от главния прокурор доклад по конкретни дела. Анализирайки атакуваната разпоредба от правилника на НС, той стига до извода, че тя цели „обмен на информация относно конкретни криминологични фактори и заплахи за правовия ред, както и относно потребността от законодателни решения, свързани с ресурсната обезпеченост на прокуратурата и разследващите органи“.
Борбата с престъпността не е ничий монопол
„Последователна е позицията на Конституционния съд, според която борбата с престъпността не може, а и не трябва да бъде монопол на едно или няколко ведомства, институции или дори само на една от властите. Сферата на борбата с престъпността не е резервирана единствено за органите на прокуратурата, следствието и Министерството на вътрешните работи. В една парламентарна република в тази сфера има място и за общодържавния представителен орган – Народното събрание“, подчертават конституционните съдии.
Те обясняват, че обсъждането в правната комисия цели „ефективно взаимодействие на органите на съдебната и законодателната власт въз основа на наблюдение и анализ на различни страни от дейността на прокуратурата, имащи отношение към борбата с престъпността, с цел усъвършенстване на законодателството при зачитане на принципа на разделение на властите“. „Получаваната в хода на обсъжданията по чл. 25 ПОДНС информация е предназначена да послужи като основа за упражняване на конституционните правомощия на Народното събрание по създаването на закони, отразяващи водещите решения в държавната политика за противодействие на престъпността. Всяко тълкуване извън тази рамка би било в противоречие с Конституцията и практиките на Конституционния съд“, се посочва в решението.
Защо само главният прокурор, а не и председателите на ВКС и ВАС
В решението изрично се заявява, че това, че председателите на двете върховни съдилища не участват в подобни регулярни обсъждания в правната комисия, не създава неравнопоставеност между органите на съдебната власт.
„Предвиденият в оспорваната разпоредба механизъм е съобразен напълно с конституционно отредената роля на всеки орган от съдебната власт за реализиране на държавната политика в правосъдието, като осигурява функционирането на независимите власти в условията на взаимодействие, баланс и контрол за постигане на целите в съответната сфера на държавното управление. Конституционната роля на прокуратурата в противодействието на престъпността и реализирането на държавната наказателна политика, изразяваща се в упражняване на възложената ѝ компетентност по иницииране, разследване и контрол на наказателното производство в досъдебната фаза, а в съдебната фаза – внасяне на обвинителен акт, оправдава това различие в режима на отчетност на главния прокурор“, пишат конституционните съдии.
Препоръки, а не задължителни указания
Що се отнася до въведеното изискване в годишните си доклади главният прокурор, както и председателите на ВКС и ВАС да отчитат „изпълнението на препоръките на Народното събрание при обсъждането на предходния доклад“, КС сочи, че с него се конкретизира конституционното изискване за тези доклади, а не се разширява.
КС обяснява, че това изискване цели да се изготви анализ на постигнатите резултати в осъществяваната от съответния орган дейност за постигане на общите цели в борбата с престъпността и реализиране на наказателната политика на държавата, въз основа на който да бъдат формулирани нови препоръки за повишаване ефективността.
В решението се подчертава: „Използваното в двете оспорвани алинеи на чл. 86 ПОДНС понятие „препоръки“ следва да се тълкува не като задължителни указания, а само като аспект на конституционно допустимо сътрудничество и взаимодействие между властите за постигане на общата цел на държавното управление – противодействие на престъпността. С тези препоръки Народното събрание предварително информира главния прокурор за това какви са очакванията към него в рамките на механизма по чл. 84, т. 16 от Конституцията. Те не могат да се отнасят до конкретни дела и да влияят върху вътрешното убеждение на прокурорите. Същевременно с това се дава възможност на главния прокурор да изрази в рамките на институционалната процедура своето становище по препоръките на Народното събрание“.
54
Коментирайте
Другарки и други, намирам,че изобщо не е неоходимо да има Главен прокурор, нито заместници, в малка държава като нашата. Нито е необходима незаконно съществуващата Главна прокуратура, която е нещо различно от прокуратурата към ВКС. Нито е нужно прокуратурата към ВКС да е толкова раздута В добавка-и прокуратурата към ВАдмС е излишна. То и ВАдмС е излишен, ама това друг въпрос. В провинцията в редица градове също трябва да има редукция на прокуратурата. Например в Кърджали-поради религиозността на населението почти няма престъпност. Там не са необходими повече от 1-2 ма прокурори, и то за явяване не по наказателни дела. Прокурорските помощници… Покажи целия коментар »
Другарки и другари((а и други), съществуването на незаконна Главна прокуратура е напълно противоконституционно. Структурата на прокуратурите съответства на съдилищата. Няма Главен съд, че да има Главна прокуратура. В Конституцията е уредено наличие на Главен прокурор, който следва да е сам, а не в администрация и цяло кралско войнство от Главна прокуратура. Докато законодателят не уреди Главен съд, наличието на Главна прокуратура е противоконституционно , и остатък от социализма. Ако не ми вярвате-нека Главня прокурор да пита КС дали е Конституционносъобразно фактическото съществуване на Главна прокуратура. А да-и тук номерът,че е придадена нормативна сила на фактическото няма да мине. Главна прокуратура… Покажи целия коментар »
Няма прокуратура към ВКС и от много отдавна няма Главна прокуратура. От кое време идваш? Пий си хапчетата редовно и се успокой!
Прокуратура към ВКС има. Да се твърди друго е абсурдно.
Разните отдели във Върховна касационна прокуратура са си фактически главна прокуратура.
Даже отделите са си същите в голяма степен, като през 80-те г, макар и с променени имена.
Нищо не се е променило в прокуратурата-тотален соц. Даже прокурорите си мислят,че имат правомощие за надзор за законност-каквото правомощие, считано от 1991г нямат.
Едно въпросче, при положение, че разглежданата норма в чл.25 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание поначало касае дейността на парламента, откъде накъде вътре ще се набутва и главния прокурор, малко ми изглежда като правна безсмислица. КС правилно казва, че не може да ставаи дума за задължение за присъствието и както отбелязах, по-голяма публичност може са е само от полза за прокуратурата, ама какво са си въобразявали авторите на текста?! Като напишат неутралното – „комисията провежда обсъждане с участието на главния прокурор“ ще им мине номерът? Това най-вероятно е „гениалното“ творение на Ленчето, щото Минчев и оня Лопатаря… Покажи целия коментар »
Троловете с каскети въртят, сучат, ама трябва на всяка цена да защитят арогантно демонстрираното от Гешев чувство за недосегаемост и неотчетност. И задължително да оплюят опонентите му, иначе далече по-интелигентни и добри професионалисти от него. Нали за това им плащат.
Офф, пак тролове….. Напишете нещо смислено поне.
Това е политическо говорене, целящо намеса в независимата съдебна власт! Само това запомних от опорните точки на кака Сийка, другите може да ги прочетете в коментарите на доскорошните щатни сътрудници на преПравен свят.
Можеше просто да споменете, че има практика на КС, според която Правилникът на НС се приравнява на закон, но не., пишем си политическите опорки.
Аз ако бях на мястото на главния прокурор…щях да обявя гладна стачка!
В случай,че с конституционно изменение изобщо бъде закрита Главна прокуратура-която днес я има незаконно и противоконституционно и позицията на Главен прокурор никой в държавата няма да го разбере, освен студентите по ИБДП, когато им се споменава в исторически план, че някога е имало Главна прокуратура-която ,апропо съществува незаконно-няма Главен съд, че да има Главна прокуратура, а прокуратурата към ВКС е различно от Главна прокуратура-а структурата на прокуратурата съответства на структурата на съдилищата. Редовите прокурори нямат нужда от Главен прокурор и от Главна прокуратура, нито пък конституционния законодателе пердвидилизобщо да има Главна прокуратура. Главна прокуратура е незаконен остатък от социализма, и… Покажи целия коментар »
Всъщност КС казва на НС че не може да пипа Гешев – тъпо решение
тъпото е, че конституцията е написана лошо и в нея съдебната власт е независима/безконтролна.
КС само признава мъртвородения контрол:
„Оспорваната разпоредба също така задължава Комисията на своите заседания, на които ще разглежда въпроси, свързани с работата на прокуратурата, да кани главния прокурор да участва в обсъжданията при желание от негова страна, без да може да бъде задължаван да присъства.“
а Гешев вместо да чете законите, се наака от ужас, „ще ме контролират!“ и хукна да се жали на КС, ЕС и кой ли още не.
Уникална, съкрушителна и унищожителна победа над главния прокурор! Най-важното и епохално решение на КС! От днес в България се диша свободно, без задръжки и с пълни шепи! Олекна ми, че се бях омърлушил заради изборите на професионалната квота за ВСС! Сега ми просветна…. от светлината в тунела! Страхотна новина. Чудех се какво ли ми липсва!
Акъл най-вече ти липсва под каскета. За морал и други разни такива дребни нещица въобще няма смисъл да споменавам.
Няма смисъл въобще да се пробваш да пишеш, защото не го можеш.
Брей това НС, брей. Без изискване за образователен ценз и психо тест на депутатите, каква компетентност ще имат, че и препоръки да дават на Гл. прокурор който и да е той. По голяма глупост от тази не съм чувал. Направо народните представители да дават задължителни указания, кой, за какво да бъде привлечен към нак.отговорност. Да се забрани разделението на властите и да има само НС, което да изпълнява функциите на изпълнителна, законодателна и съдебна власт. Че защо ни беше нова Конституция, защо от сутрин до вечер говорим за независимост на магистратите и защо се свали от власт Живков. Всичко било… Покажи целия коментар »
Трай, Каскетиньо, че като си отвориш устата и ставаш за смях. Мисленето определено не ти е силната страна, затова остави пак на кака Сийка да ти го напише. Ти само трябва да го научиш да го четеш гладко, както на последното изслушване във ВСС.
То проблемняма, ама и смисъл няма.
Само преливат от пусто в празно и губят време.
Каскета ще се отчита, а не го ли прави ще се наложи да има нови процедури по премахването му!
Процедури има и сега. И?
Въобще тази“новина“ е тотално безсмислена. Като се „отчете“ пред НС, та какво?
Наивна работа.
Занимаваме се с празни приказки.
Пореден шамар за каскетното недоразумение! Как си е взел изпитите в Магнаурската школа, колко му струва дипломата и доколко е юрист лъсва след всяко негово искане до КС и медийна изява на правна, а не на милиционерско-туристическа тематика!
Гешев, ако го питате, никой не трябва да припарва до прокуратурата. Само, че ПРБ не е магазин за продаване на каскети
Брей, каква единодушност
Чакам да видя мотивите на конституционните съдии
Къде е разделението на властите, питам
Гешев изобщо не го обича този конституционно предвиден контрол на законодателната над съдебната власт
…а всеки знае, че КС трябва да се слуша
А защо главният прокурор така се дърпа от това изслушване
Главният прокурор пък като ще се съобрази с тия съвети….
Ама много сте ми интересни на моменти,дори днеска Радев говореше за опасност от рискови назначения на ПП,ако продължи да се бави процедурата за правителство. А комисията на Рашков няма смисъл да казвам колко незаконна ще бъде ако я приемат,да мили мои,избори ще има и да-промяната няма да ги спечели,да също тая разпоредба в правилника ще изчезне. И оооо да- в профи квотата на ВСС няма никой от ССБ,ооо ужас. Тъкмо се чудех за на Ристе (Дай БГ) му е посърнала брадата…..
Простия трол на ГЕРБ си личи отдалече. Може съдебната система да страда, важното е нашите калинки да са вътре и никой да не може да им търси отговорност. Страшна логика.
Митето просто няма друг спасителен пояс, затова като удавник се държи за този
За кой този пояс бе момче? Служил съм при 3 ПРАВИТЕЛСТВА НАБИЙТЕ СИ ГО В ГЛАВИТЕ! вие няма къде да мърдате за това Гешев трябва да се махне щото олеее
Колкото пъти е направил искане до КС, толкова пъти са го отсвирили. Ама той е тъп и употир като милиционер и продължава…
Не зле решението на КС, като гледам. Малко повече прозрачност, ако не контрол е от полза не само на обществото, но и на самата прокуратура. Гешев не трябваше да обжалва, ама егото си е казало думата.
Този чак реши да променя правилника на Народното събрание.
Защо ли не се заеме с това, което умее най- добре? Да си митка по села и паланки. Времето е много подходящо за тази цел.
Много се е загрижил за принципа за разделението на властите.
На думи само.
Да му мислят заместниците. Има да му пишат доклади.
В следващия парламент с мнозинство на ГЕРБ и ДПС такава разпоредба в правилника на НС няма да има. Този парламент пък колко пъти я използва и направи нещо смислено. Без хора, които да вложат смисъл в нормата, тя е просто куха и безсмислена.
Комисията с безумното наименование „по конституционни и правни въпроси“ да извика Гешев още тази седмица, вместо да гледа лобистки промени в ГПК, за да угоди на един известен член на висшия, който иска да си уреди някои арбитражни делца
Занапред мнозинство на ГЕРБ и ДПС може да има само в Централния софийски затвор. И този момент ще дойде…
И да цъкате – коментарът е точен. Неизвестно защо само Гигова се противопостави на това, но и тя заглъхна с времето. Не помня друг Председател на ВАдС толкова нагло да е лобирал за лична изгода, колкото този!!!
След фиаското във ВСС, най-после малко връщане към реалността и към демократичния правов ред.
Гешев удари на камък.
Напълно очаквано. Искането му беше абсурдно.
Много добра новина.
И?
Това какво променя?
Само празнословия.
Живеем в парламентарна република и не трябва да има недосегаеми. Добро напомняне за №1, че над него не е само господ.
Главният прокурор в България е адвокат на мафията и бил недосегаем това е останало още от комунизма защо народа го търпи още явно си личи че е закрилник на някакво обкръжение което и него закриля това е от ясно па ясно че прокуратурата си работи за собственна облага то си пролича скоро всичкият народ го усети но уви той е император и се мисли за бог до кога !!!!!!!