Условна присъда за българка и $2 млн. глоба за „Креди Сюис“ – прали пари на Брендо
Банката отрича за неправомерни действия
Швейцарската банка „Креди Сюис“ беше осъдена, че не е предотвратила пране на пари от осъдения за трафик на кокаин българин Евелин Банев-Брендо, съобщи Ройтерс. Това е първата наказателна присъда на голям швейцарски кредитор в историята на страната.
За виновна по същото дело бе призната и българка, която навремето е отговаряла за връзки с клиентите и е уреждала контактите на човека, смятан за финансист на мрежата на Брендо. Според различни източници става въпрос за една от най-добрите български тенисистки в миналото Елена Пампулова. Швейцарските закони забраняват да бъде обявено името ѝ, но инициалите съвпадат. Тя получи условна присъда от 20 месеца лишаване от свобода и глоба за пране на пари.
Присъдата бе постановена от висшия наказателен съд на Швейцария в понеделник следобед. „Креди Сюис“ ще бъде глобена с 2 млн. швейцарски франка ($ 2,1 млн.). Съдът разпореди
конфискация на активи на стойност над 12 млн. франка, които наркогрупата е държала в сметки.
В хода на делото бе проверено дали „Креди Сюис“ и бившата служителка са направили достатъчно, за да попречат на предполагаема българска банда за трафик на кокаин да изпира печалби през банката от 2004 до 2008 г. И банката, и българката отрекоха неправомерни действия.
Съдът обаче заяви в понеделник, че е открил недостатъци в „Креди Сюис“ както по отношение на управлението на взаимоотношенията с клиентите от престъпната организация, така и по наблюдението на прилагането на правилата за борба с изпирането на пари.
Присъдата е поредният удар по репутацията на финансовата институция, бореща се със серия скандали, понижили цената на акциите ѝ почти до историческо дъно. До края на годината може да започне наказателно дело по друго обвинение, нямащо общо с това за Брендо.
Обвинителният акт по сегашното дело е над 500 страници. Разследване на германския вестник „Зюддойче цайтунг“ успя да разкрие преди време, че в банката 84 сметки и 8 сейфа принадлежали на Брендо.
По време на процеса бе разпитвана и осъдената българка. В началото на февруари тя обяви, че повдигнатите ѝ обвинения са свързани изцяло с изпълнението на нареждания от нейните началници. Бившата банкерка каза по време на изслушванията, че е информирала мениджърите си за събития, включително две убийства, свързани с клиентите, но въпреки това те са решили да се занимават с бизнеса.
На делото жената свидетелства как е получила поста си във финансовата институция, подчертавайки, че не е имала образование за банкер, а предишният ѝ опит в сферата бил скромен. Самата тя призна, че е била новак на поста, който ѝ поверили. „Всички в банката знаеха, имаше го и в личното ми досие, че нямам образование или опит в банковото дело“, подчерта българката през февруари.
Описвайки отношенията си със свои клиенти, тя отрича те някога да са я възприемали като банкер: „Бяха ме виждали по спортни състезания и винаги ме възприемаха като такава. Щях да изглеждам абсурдно, ако им се представях като истински банкер“. В показанията си пред съда тя многократно се е опитвала да омаловажи позицията си и обвиненията в корупция. Факти обаче сочат, че българката не е била толкова безгласна буква. Имала е две повишения – едното през 2005 г., другото през 2007 г., както и рязко увеличение на бонусите ѝ от 35 хил. франка през 2004 г. на 184 хил. през 2008 г.
Българката бе обвинена в допускането на престъпни пропуски в преценката си, когато е приемала куфари и сакове, пълни с дребни употребявани банкноти от свои клиенти – понякога те надхвърляли половин милион. По този начин през нея са „изпрани“ над 16 млн. франка. Прокурорите твърдят, че бившата служителка е помогнала да се
прикрият трансакции на стойност повече от 140 млн. франка
Тя казва, че не е имала съмнения за произхода на парите в брой, и обяснява, че това било обичайна практика в България по онова време, понеже на банковата система в страната не можело да се има доверие.
„Повечето от тези въпроси се решаваха на по-високо ниво от моето, аз не съм участвала в дискутирането им. След това ме информираха за решенията на шефовете и за насоките или инструкциите, които трябва да следвам“, свидетелства тя.
Българката беше разпитана и относно един от своите клиенти, смятани за съучастници на Брендо – баджанака му Константин Дишлиев, който беше разстрелян пред ресторант в центъра на София през 2005 г. От прокуратурата задават въпроса не повдигна ли това убийство съмнения относно историята на средствата на Дишлиев, съхранявани в швейцарската банка. Тя отговаря, че темата е била широко дискутирана, но на по-високо ниво в банката, а тя лично била изпратена в България месец след убийството, за да провери и документира неговите бизнеси. „Всичко си беше на мястото така, както беше декларирано в банката“, свидетелства жената.
Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика
Коментирайте