Становище на ССБ до Конституционния съд:

Режимът за временно отстраняване на магистратите противоречи на Конституцията

Lex News 13 април 2018, 14:20 1925 5

Оспореният текст от ЗСВ

Чл. 230. (1) В случаите по чл. 132 от Конституцията на Република България, когато съдия, прокурор или следовател е привлечен като обвиняем, съответната колегия на Висшия съдебен съвет временно го отстранява от длъжност до приключване на наказателното производство.

(2) Когато, извън случаите по ал. 1, съдия, прокурор или следовател е привлечен като обвиняем за престъпление от общ характер, съответната колегия на Висшия съдебен съвет може да го отстрани от длъжност до приключването на наказателното производство. Колегията може да изслуша съдията, прокурора или следователя преди вземането на решение.

(3) Срокът на временното отстраняване от длъжност в досъдебното производство не може да надвишава срока по чл. 234, ал. 8 от Наказателно-процесуалния кодекс. За периода на временното отстраняване от длъжност на съдията, прокурора и следователя се заплаща възнаграждение в размер на минималната работна заплата.

(4) При изтичане на срока по чл. 234, ал. 8 от Наказателно-процесуалния кодекс и при спиране на наказателното производство временно отстраненият съдия, прокурор или следовател може да поиска от съответната колегия на Висшия съдебен съвет с решение да го възстанови на заеманата длъжност. Отказът подлежи на обжалване пред Върховния административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(5) Искането за временно отстраняване от длъжност по ал. 1 и 2 се прави от главния прокурор по предложение на наблюдаващия прокурор и се мотивира.

(6) В случаите, когато по отношение на съдия, прокурор или следовател е постановена мярка за неотклонение задържане под стража, той се смята за временно отстранен от длъжност от датата на влизане в сила на съдебния акт, с който се постановява мярката.

Разпоредбата от Закона за съдебната власт (ЗСВ), която урежда временното отстраняване от длъжност на магистратите, противоречи на Конституцията. Тази позиция застъпва Съюзът на съдиите пред Конституционния съд (КС).

Съсловната организация е сред поканените да дадат становище по конституционното дело, образувано по искане на Върховния касационен съд, който също твърди, че чл. 230 ЗСВ (виж карето) погазва основния закон.

Опирайки се на чл. 129, ал. 3., т.3 от Конституцията, ССБ прави извод, че магистрат може да бъде отстранен от длъжност само след влязла в сила присъда. Всъщност, разпоредбата в основния закон се отнася до освобождаването от длъжност на придобилите статут на несменяемост съдии, прокурори и следователи и регламентира една от хипотезите, при които може да се случи то, а именно – „влизане в сила на присъда, с която е наложено наказание лишаване от свобода за умишлено престъпление“.

В становището на организацията до КС се заявява: „По същество този режим предполага на първо място отстраняване на магистрати на основание влязла в сила присъда, тоест отстраняването е отложено до завършека на наказателния процес и е предвидено като последица на един задълбочен процес на доказване, преценка и контрол, в резултат на който е постановено окончателно решение. Второ, отстраняване е възможно след постановяване на влязла в сила присъда за умишлено престъпление, като по този начин обхватът е ограничен“.

ССБ изтъква още, че режимът е допълнително очертан и от пределите на функционалния имунитет на магистратите (чл. 132 от Конституцията), т.е., че те не носят наказателна и гражданска отговорност за техните служебни действия и за постановените от тях актове, освен ако извършеното не е умишлено престъпление от общ характер. В становището е посочен и четвърти момент, че Конституцията (чл. 129, ал. 3) поверява решенията на Висшия съдебен съвет, „с цел едновременно да се гарантира независима и безпристрастна преценка и гаранция срещу едноличен произвол“.

Според съсловната организация чл. 230 ЗСВ внася съществени и нетърпими с конституционноустановения режим промени. „Преместването на момента, от който магистратите биха могли да бъдат отстранени от длъжност, в един твърде ранен етап на процеса, премахването на необходимостта от доказване на твърдяното престъпно деяние и лишаването на решаващия орган от възможност за преценка по същество създава механизъм за заобикаляне на залегналата в Конституцията логика“, пише в становището до КС.

Според ССБ с чл. 230 от съдебния закон на практика се заобикаля функционалният имунитет, гарантиран от Конституцията. В становището се излага следната теза: „Конституцията изрично посочва, че престъплението, от което може да произтече последицата „отстраняване от длъжност“, следва да е умишлено. Не извършването на престъпление въобще, а извършването тъкмо на умишлено престъпление е преценено за особено укоримо за един магистрат и поради това е обособено като самостоятелно и достатъчно основание за освобождаването му от длъжност. Чл. 230 ЗСВ обаче необосновано разширява обхвата на действие на нормата, включвайки и непредпазливите, и нетежките престъпления по смисъла на чл. 93, т. 7 НК, престъпленията наказуеми с по-леки наказания от лишаване от свобода, дори и тези, за които може да се приложи чл. 78а от НК. Така недопустимо се разширява обхватът, изрично очертан в Конституцията, и в значителна степен се застрашава независимостта на магистратите“.

Съсловната организация коментира и обвързаната компетентност на ВСС при вземането на решенията за отстраняване от длъжност на съдии, прокурори и следователи (когато престъплението е извършено при осъществяване на съдебна власт). „В предвидения по чл. 230 ЗСВ режим Висшият съдебен съвет е сведен до „регистратор на прокурорската воля“ . Установяването на правнорегламентирана възможност за прокурор да отстранява съдия, друг прокурор или следовател по силата на собствената си преценка, без това да е скрепено с ефективен механизъм за контрол, за преценка по същество и право на защита, е равносилно на установяване на водещата роля на прокуратурата в правораздаването. Такова правомощие на прокуратурата позволява без обективни критерии магистрати да бъдат отстранявани за неопределено време. Създаването на подобно положение прави магистратите съвършено зависими от волята на прокуратурата и напълно беззащитни спрямо нейните действия“, пише в становището.

Друг аргумент за обявяването на чл. 230 ЗСВ за противоконституционен, е, че в него липсва ефективен съдебен контрол над временното отстраняване от длъжност на магистратите. От ССБ изтъкват, че то по своя характер е принудителна административна мярка, чието приложение законът не обвързва с изтичането на определен от него срок, а продължава до приключването на наказателното производство и не подлежи на периодичен съдебен контрол, който да отчита дали и доколко на различните етапи от наказателното производство тя обслужва адекватно целта на закона. Всъщност, разпоредбата на чл. 230 ЗСВ предвижда максимален срок за отстраняването от длъжност на магистрата, но само по време на досъдебната фаза на наказателното производство срещу него.

В становището си ССБ посочва: „Според чл. 36, ал. 1 ЗСВ и трайно установената съдебна практика по жалби на съдии, прокурори и следователи срещу временното им отстраняване от длъжност на основание чл. 230, ал. 1 и ал. 2 от ЗСВ, решението на съответната колегия на Висшия съдебен съвет, с което се прилага въпросната ПАМ, подлежи на оспорване пред съда еднократно в рамките на преклузивен 14-дневен срок от неговото съобщаване, а съдебният контрол за законосъобразност се свежда до констатацията дали индивидуалният административен акт (решението на ВСС или на негова колегия) е издаден от компетентен орган и в предвидената от закона форма. В случая еднократното обжалване на решението, с което Висшият съдебен съвет (респ. съответната негова колегия) временно е отстранил даден магистрат от длъжност, явно не би могло да даде адекватна преценка за необходимостта и пропорционалността на отстраняването на магистрата от длъжност за неограничен във времето период след прилагането на тази ПАМ“.

И заключава, че това еднократно, допустимо от закона оспорване, не е ефективно средство за защита.