Във Върховния съд тръгна делото за добив на газ в Добруджа
Днес беше даден ход на делото за добива на природен газ на територията на община Генерал Тошево във Върховния административен съд (ВАС). След 11 заседания в рамките на 4 години през януари Варненският административен съд отмени отказа за одобряване на оценката на въздействието върху околната среда (ОВОС) на проекта и върна казуса на Регионалната инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) във Варна. И тя, и инвеститорът оспориха решението и делото беше прехвърлено към ВАС, припомня БНР.
През 2017 г. беше обявено инвестиционно намерение за добив на газ по конвенционален метод в землищата на 18 населени места в региона, което не получи разрешение от РИОСВ – Варна.
Заседанието днес продължи около половин час. Иванка Казакова, която е сред хората, конституирани по делото, коментира, че на първата съдебна инстанция не е обсъдена лекарска експертиза. „Първото въздействие, което експертът е изчислил сам, беше за отровните азотни окиси. В доклада по въздействие на околната среда се твърди, че те ще са в рамките на допустимите норми. Използвана е специфична програма, като експертът твърди, че неправилно са изчислени тези стойности и по негови изчисления постоянно ще има много високи стойности, надвишаващи значително допустимите норми, даже алармения праг“, отбеляза Казакова и подчерта, че за един сондаж фирмата ще може да ползва два мегавата ток, което представлявало електроенергията на един малък град. Според Казакова от сондажа в скалите ще остава радиоактивен отпадък във водата.
Адвокатът на фирмата инвеститор Йордан Йорданов ѝ отговори: „Въпросните отровни газове, които очевидно са изключително опасни за населението, азотните двуокиси, за които говори г-жа Казакова, всъщност представляват отработените газове от работещ камион или дизел генератор, който при това, при доклада за ОВОС, работи на 800 метра от най-близкото населено място. Другото, така наречената радиоактивна вода, няма такава вода.“
Според Йорданов в заключенията на специалистите в доклада по ОВОС се установявало, че водата, която се извлича след сондажа, щяла да има нива на радиация в пъти по-ниски от естествения радиационен фон в момента.
Страните по делото получиха 10 дни за писмена защита, а съдът обяви, че ще се произнесе с решение след съвещание.
Желанието на фирмата инвеститор „Русгеоком БГ“, чийто индиректен собственик е собственикът на „Овергаз“ Сашо Дончев, е да добива природен газ от 41 сондажа в находищата „Рогозина“, „Чернооково“, „Рогозина изток“ и „Калина“. След масови протести на местното население и опасения за замърсяване на почвата и водата в региона в края на 2017 година беше свикан референдум, на който близо 97% от жителите на община Генерал Тошево гласуваха против добива на подземни природни богатства. Допитването беше валидно, защото избирателната активност беше повече от 40 процента.
Върху технологията „фракинг“, чрез която се добива шистов газ, от 2012 г. е наложен мораториум от парламента.
Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика
Great Post! Thank you for visiting here. https://innoutsecretmenu.online/