Адвокатурата:
Промяна в ЗЗД за намаляване на лихвата за забава е ненужна и ще създаде проблеми
Намаляването на законната лихва за забава чрез изменения в Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) е ненужно и ще създаде проблеми. Това заявява Висшият адвокатски съвет (ВАдС) в становище до Народното събрание (пълния му текст виж тук).
То е по повод на внесените от Десислава Атанасова и Радомир Чолаков от ГЕРБ промени в ЗЗД, но същите предложиха и депутати от четирите партии в управляващата коалиция. На практика ПП, БСП, ИТН и ДБ, и ГЕРБ предлагат едно и също. А то е лихвата за забава да е различна за търговци и за физически лица и в закона да се определи таван, който Министерският съвет да не може да превишава. За търговците той да е ОЛП+8%, а за гражданите – ОЛП+4 процентни пункта. Така лихвата за забава за физически лица ще се намали с 6%, а за фирмите – с 2 на сто.
За целта чл. 86 от ЗЗД се допълва със следния текст: „Размерът на законната лихва по предходната алинея не може да надхвърля основния лихвен процент на Българската народни банка плюс 8 процентни пункта, когато се дължи от търговец, съответно основния лихвен процент на Българската народна банка плюс 4 процентни пункта, когато се дължи от физическо лице“ (повече за историята на идеята за променяната в ЗЗД виж тук).
„Законопроектът не е необходим, защото целеният с него резултат – намаляване и диференциране размера на законната лихва за забава, може да бъде постигнат чрез прилагане на по-гъвкав нормативен ред – чрез акт на Министерския съвет, който съгласно чл. 86, ал. 2 ЗЗД определя размера на законната лихва за забава“, заявява Висшият адвокатски съвет.
И изтъква, че за 70 години размерът на законната лихва за забава никога не е бил определян със закон, а МС го е променял според обществените нужди.
Адвокатурата припомня, че първоначално през 1951 г. лихвата за забава е била 6 на сто върху стойността на неизпълненото парично задължение. След това през 1991 г. размерът ѝ е определен на основния лихвен процент, увеличен с 3 пункта. През 1994 г. става ОЛП +10 пункта.
Освен това ВАдС изтъква, че няма пречка Министерският съвет да определи различен размер на мораторната лихва за различните категории длъжници.
Той обаче е против в закона да се фиксира таван на лихвата. И обяснява защо: „Определянето на горна граница на размера на законната мораторна лихва в ЗЗД не може да бъде подкрепено и защото противоречи на чл. 3, ал. 1 от Закона за нормативните актове. Посоченото правило предвижда, че със закон се уреждат само такива обществени отношения, които подлежат на трайна уредба.
Отношенията относно размера на законната мораторна лихва не са трайни, поради което досега този размер е променян нееднократно от Министерския съвет. След влизане в сила на изменителния закон обаче, ако законодателят след време реши да надхвърли посочените в законопроекта максимални прагове, той ще трябва с нов закон да променя ЗЗД, вместо, както е по действащия към момента текст на ал. 2 на чл. 86, Министерският съвет със свой акт гъвкаво и бързо да отговори на обществените нужди“.
Освен това адвокатурата изтъква, че ако се фиксира таван в закона, след това МС отново ще трябва да издаде акт, с който да определи точния размер на лихвата за забава.
В становището се посочва и друг проблем с уредбата на мораторната лихва, която се предлага – че се предвижда колко да е тя само за две категории лица – търговците и физическите лица. „Извън тях в гражданския оборот участват и други правни субекти, които не са нито търговци, нито физически лица – юридически лица с нестопанска цел, държавни учреждения, държавата, общините и др. Не е ясно какъв ще е размерът на законната лихва за забава, дължим от тези лица“, изтъква ВАдС.
И допълва, че има и физически лица, които не са еднолични търговци, но осъществяват стопанска дейност – лица, занимаващи се със селскостопанска дейност, занаятчии, лица, извършващи услуги с личен труд, лица, упражняващи свободна професия и др.
„Няма разумно обяснение тези лица, доколкото са професионалисти, също както и едноличните търговци, да плащат мораторна лихва в размер като този на физическите лица – потребители, още повече че физическите лица, осъществяващи стопанска дейност, по правното си положение са изравнени на едноличните търговци с оглед на несъстоятелността (за тях може да се открива както производство по несъстоятелност, така и производство по стабилизация) от Директива (ЕС) 2019/1023 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 година за рамките за превантивно преструктуриране, за опрощаването на задължения и забраната за осъществяване на дейност, за мерките за повишаване на ефективността на производствата по преструктуриране, несъстоятелност и опрощаване на задължения и за изменение на Директива (ЕС) 2019/1132, чието транспониране у нас предстои“, се посочва в становището.
В него се сочи и друг недостатък на предложението на депутатите – законната лихва не е диференцирана в зависимост от юридическите факти, които са породили паричното задължение. „Така, ако едно физическо лице извърши престъпление и причини вреди, за които дължи парично обезщетение, размерът на законната мораторна лихва за това задължение ще бъде същият, както този за потребител, който поради икономическо затруднение не може да погаси навреме заем“, обясняват адвокатите.
Те излагат и друг проблем, който може да възникне, ако законната лихва за забава бъде уредена по предлагания нов начин: „В оборота често търговци и физически лица участват в едни и същи правоотношения като солидарни длъжници. Няма никаква логическа, икономическа, социална или правна причина в такива случаи физическите лица да дължат законна лихва в размер, който е различен от този за търговците. Например ако едно физическо лице умишлено причини увреждане, то ще отговаря по чл. 45 от ЗЗД, но мораторната лихва за него ще бъде по-ниска от тази за юридическото лице – работодател, чиято отговорност по чл. 49 ЗЗД при това е безвиновна. Аналогична е хипотезата, при която физическо лице – управител или изпълнителен директор на търговско дружество, е поело гаранционно задължение за дълга на търговското дружество или обратно – когато дружеството е поръчителствало за личен дълг на своя ръководител“.
Адвокатурата напомня и че размерът на законната мораторна лихва трябва да е съобразен с инфлацията, която през последната година е висока, а това пък води до повишаване на договорните възнаградителни лихви. А обезпечителната, обезщетителната и санкционната функция на законната мораторна лихва налагат нейният размер да е по-висок от този на договорните възнаградителни лихви, се подчертава в становището.
24
Коментирайте
От 4000 лева дълг – става 40 000 лева понякога, има несправедливост, лихвата трябва да се намали, а има начин да се предотвратяват случаите на неизпълнение.
размерът на лихвата е твърде голям и наи- голям в ЕС и по същесво лихвата е санкция
Абе първо адвокатурата да се извини за позорът с наредба номер едно. -Който не я е оспорил пред съда, той не е постигнал отмяна на текстове. -По едно от делата пред ВАдмС адвокатурата твърдеше,че тази наредба не е подзаконов нормативен акт. Наложи се съдът да дава лекции по основи на административното право-самата адвокатура не знаеше правното естество на самоиздадената от нея наредба. Наредбата Е позаконов нормативен акт. -Съдът в Люксембург се произнесе,че тази наредба нарушава европейското право за защита на потребителите. Не може сдружение на предприятия-каквото представлява адвокатурата, обяснено от Люксембург защо да определя минимални цени . Тази наредба правно… Покажи целия коментар »
Добре са се стили, че лихвата трябва да е съобразен с инфлацията.
И как да стане това. Държа пари в банката при нула процента лихва, даже отрицателна, като се имат предвид разните такси-например такса теглене, теглене без предизвестие, теглене не на падеж, теглене на суми над определен размер и тн. Ми нека депозитът ми получава лихва поне колкото инфлацията. Не върви лихвата за забава да е по-голяма е доходността на капитала по какъвто и да е финансов инструмент. Няма финансов инструмент-депозити, акции, облигации, взаимни фондове, които да предлагат доходност, колкото е сегашната лихва за забава. Всъщност например акциите, които имам са със спадаща стойност-тоест има отрицателна доходност. Излиза,че всеки ,получаващ нула процента… Покажи целия коментар »
Много субективно ми се вижда това становище.
Отново явно искат да развържат ръцете на банките
Кучето в становището на адвокатурата е „заровено“ в последния абзац и се състои в това, че голяма част от лицата на снимката обслужват интересите на банковия сектор и поради това тази законодателна промяна пряко ще засегне интересите на техните мастити клиенти. Да не ги споменаваме поименно колегите, много добре се знае кои са те.. Съвсем отделен е и въпросът колко несполучливи изменения в материята на търговската несъстоятелност и процесуалния закон са били продиктувани от намесата на представители на банковото лоби. Само за пълнота и за информация на плюещите по-долу следва да се спомене, че размерът на законната лихва в БГ… Покажи целия коментар »
Чудничко са им го казали, чудничко.
Излагацията на законодателите ни не е малка.
Глупости. Чудесен си е проектозакона! А лобито против -да си лае, ама керванът си върви!
И сега какво правим? Забиваме и забиваме в дъното?
Май напразно бяха въодушевленията, че в този парламент има повече юристи, отколкото в предишните.
Е то пак може да има много юристи
Аз така и очаквах да стане. Това, че има много юристи не значи, че ще тръгнат нещата към по-добро.
Такива простотии се случват, когато едни популисти тръгнат да творят, а останалите, тъй като не са по-различни от тях, побързат да се качат на същия влак.
Може ли да кажете с конкретика кого наричате популист
Само се чудите как да захапете управляващите. Вероятно ще ви е по-добре да дойде на власт Възраждане.
Ужас! Това не смея и да си го помисля.
Потчи деликатно се казва на вси законодатели, че за нищо не стават.
Да бяха взели тези, които казват на вси законодатели, че за нищо не стават. Тях да бяха впрегнали.
Браво. Поздравления за позицията.
Поздравления и от мен
И каква е връзката на лихвата за забава с нулевата лихва по депозититите?! Ще мине промяната заради евродирективата, но ми дойде до гуша от промени в полза на длъжниците. Махнете най-сетне тази несеквестируемост на единственото жилище, че да видят видовден тези пезевени. Хванали са се за нея като удавник за сламка и пет пари не дават за кредиторите. Да, лихварското насилие трябва да бъде преследвано, но кредиторът трябва да си получи парите. Не стига, че съдът влачи делата с години, през които длъжникът се чувства защитен, вместо да плати, но и ще го награждаваме за това.