Висшият адвокатски съвет разбива традиционното тълкуване:
Първо се погасява главницата, после – законната лихва за забава
Това разбиране следва разума на закона и ще стимулира длъжниците да платят доброволно, вместо да превръща дълга в непосилно бреме, изтъква адвокат Валя Гигова в становище по тълкувателно дело №3/2017 г. на ВКС
Когато парите не стигат за изплащане на целия дълг, първо се погасява главницата, а после законната лихва за забава. Това становище застъпва Висшият адвокатски съвет (ВАдС) по тълкувателно дело №3/2017 г. на Гражданската и Търговската колегии на Върховния касационен съд (ВКС).
Пълният текст на становището на Висшия адвокатски съвет
По тълкувателното дело се поставя въпросът: Когато извършеното плащане не е достатъчно, погасителният ефект за законната лихва за забава при неизпълнение на парично задължение настъпва при условията и в поредността по чл. 76, ал. 1 ЗЗД или при условията и в поредността по чл. 76, ал. 2 ЗЗД?
Становището на ВАдС по него скъсва с традиционното разбиране, че законната лихва за забава е като всяка друга и се погасява в поредността, регламентирана в чл. 76, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), т.е. първо разноските, после лихвите и накрая главницата.
То е изготвено от адвокат Валя Гигова, която заявява, че това незастъпвано досега масово в практиката тълкуване, освен че отговаря на точния смисъл на закона, би стимулирало доброволното изпълнение на длъжниците, изпаднали в забава. „Традиционното преобладаващо разбиране по този въпрос до момента – че лихвата, както договорна, така и законна лихва за забава, се погасяват винаги преди задължението за връщане на главница, действа твърде „дестимулиращо” на изпадналите в забава длъжници“, се изтъква в становището.
И се обяснява, че обичайно длъжникът, изпаднал в забава, няма възможност да плати всичко – главницата и дължимите върху нея лихви, както и разноските. Така при положение, че няма краен срок за начисляване на законната лихва за забава, ако се приеме поредността на чл. 76, ал. 2 ЗЗД за приложима и за нея, в масовия случай той трудно може (а често въобще не може) да стигне до погасяване на главницата.
„Така лесно институтът на законната лихва – от институт, насочен към обезщетяване на вредите на кредитора от забавено неизпълнение, без да е необходимо те да се доказват, се превръща в бреме, поставящо в невъзможност длъжника да изпълни паричното си задължение (да върне главницата), когато след срока плаща частично“, посочва адвокат Гигова.
Тя изтъква, че разумът на законодателя е да се погасява най-напред „най-обременителното” задължение – т.е. това, което в дългосрочен план най-тежко засяга длъжника и възможността да погаси всички свои задължения към същия кредитор. „Няма съмнение, че главницата, върху която се дължи законна лихва за забава, е „най-обременителното задължение” по смисъла на чл. 76, ал. 1 ЗЗД и като такава тя винаги следва да бъде погасявана преди дължимата за нея законна лихва“, пише Валя Гигова.
Тезата ѝ, подкрепена от целия Висш адвокатски съвет, е защитена със серия от аргументи. Първо становището се спира на принципното различие между възнаградителната и обезщетителната лихва. „Задължението за плащане на възнаградителната лихва възниква заедно и наред с главния дълг, от същия юридически факт (обикновено договор), докато дължимото обезщетение за забава в размер на законната лихва е последица от забавено изпълнение на парично задължение (независимо от какъв юридически факт е възникнал главният дълг) и се дължи само ако бъде поискана по съдебен ред“, обяснява адвокат Гигова.
Тя сочи, че традиционно, както в правната литература, така и преобладаващо в съдебна практика, при анализа на разпоредбата на чл. 76, ал. 2 ЗЗД не се прави разлика дали лихвата е възнаградителна, или обезщетителна. „Според това разбиране тъй като законодателят не е направил разлика между различните видове лихва, когато плащането на парично задължение не е достатъчно да удовлетвори кредитора изцяло, то с плащането се удовлетворяват първо разноските, след това лихвите (от всякакъв вид) и накрая главницата съгласно правилото на чл. 76, ал. 2 ЗЗД„, пише Валя Гигова, но заявява, че това тълкуване не отчита пет съществени обстоятелства:
Първо, чл. 76 ЗЗД систематично е част от уредбата на Глава III, „Действие на задълженията”, раздел I „Изпълнение”.
Второ, чл. 86 ЗЗД, уреждащ последиците от забавено изпълнение на парично задължение, е част от Раздел II „Неизпълнение”. „Казано иначе законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД има характер на обезщетение, дължимо без да се доказват вредите (подобно на неустойката), а не на възнаграждение, разбирано като насрещна престация по предоставена в заем парична сума“, обясняват от ВАдС.
Трето, изразът „лихвите” в чл. 76, ал. 2 ЗЗД следва да се отнася за „лихвите”, дължими като възнаграждение при главен паричен дълг – при „лихвоносно парично задължение”, защото само при „лихвоносно” задължение за длъжника с едновременното пораждане на главното задължение (при договора за заем/кредит – да върне получената в заем сума) възниква и задължение да плати лихва за ползването на паричната сума за уговорения срок.
Четвърто, за разлика от обезщетителната лихва (по чл. 86, ал. 1 ЗЗД), която възниква от юридическия факт на неизпълнението на паричното задължение, възнаградителната възниква едновременно с главния паричен дълг и от същия юридически факт, от който възниква и той.
Пето, аргумент, че под „лихва” в чл. 76, ал. 2 ЗЗД се има предвид само възнаградителната лихва, но не и обезщетението за забава по чл. 86 ЗЗД е и разпоредбата на чл. 111 ЗЗД. Тя прави разлика между обезщетенията за неизпълнен договор (каквото е дължимото обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в размер на законната лихва), и лихвите, като периодични плащания.
При предсрочна изискуемост на кредита вземането на банката е само за непогасената главница
Предмет на тълкувателно дело №3/2017 г. на ОСГТК е друг важен въпрос, по който има противоречива практика на съдилищата. Той е: „Как следва да се определи размерът на вземането на кредитора при предсрочна изискуемост по договор за заем/кредит – само в размер на непогасения остатък от предоставената по договора парична сума или се включва уговореното в договора възнаграждение /възнаградителни лихви/ и/или законните лихви?“.
Становището на Висшия адвокатски съвет е, че при предсрочна изискуемост вземането на кредитора е за непогасения остатък от заетата сума, т.е. само за невърнатата главница по кредита. Като в него се уточнява, че е възможно наред с главницата, кредитополучателят да дължи и неплатените до обявяване на предсрочната изискуемост договорни и мораторни (ако такива са уговорени с договора) лихви, както и други суми (такси и комисионни по кредита), ако такива са били уговорени, дължими за периода до обявяването на предсрочната изискуемост на кредита.
„Всички неплатени вземания (части от главницата, дължими и неплатени договорни лихви за периода до обявяване на предсрочната изискуемост, такси, комисионни и пр.- бел. ред.) на банката, които са послужили като основание за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита, са изискуеми поради неплащането на уговорените в договора падежи. Бъдещите договорни лихви, такси и комисионни, които кредитополучателят би платил, ако кредитът не беше обявен за предсрочно изискуем, не са част от „предоставената в заем сума” по смисъла на чл. 430, ал.1 ТЗ, поради което и няма как да станат предсрочно изискуеми нито в хипотезата на чл. 432 ТЗ, нито в хипотезата на чл. 71 ЗЗД“, обяснява адвокат Валя Гигова.
3
Коментирайте
Чували ли сте нещо за анатоцизъм и забраната за начисляване на лихва върху лихва-няма такова нещо като възнаградителна лихва, колега, но все тая.Посоката е правилна, но с грешни правни съждения и завършващи умозаключения, изводи.На ход сте , несменяеми върховни-дано разберете, че несменяемостта не е дар-привидното „спокойствие“, че сте до гроб е наказание.Така може да се изроди добрата идея за уж независимост, но без всякакъв контрол, се нарича произвол.Все тая…
Ами че , вярно е.Но зависи от гледната точка на длъжника.Банката ще ви даде друго тълкуване-това още през 1994 г.сме го обсъждали на конференция на банковите юристи.И то няма да хареса на колегата Гигова.Но все тая.В правото не съществува възможност за тълкуване на правна норма по целесъобразност.Както не може да се промени чл.12 НК , защото докторът защитил своя дом от крадеца.Не че не е прав в своето желание за защита, но съразмерно с нападението.Така и в тезата за длъжника, лихвата и разноските преди главницата си има разум.Вярно е , че дългът става прекомерно висок и унищожава длъжника.Но още по-вярно… Покажи целия коментар »
Поставеният въпрос е изначално погрешно формулиран и би въвел в заблуждение всеки значим Юрист.Пък и върховните си нямат друга работа, нали-дайте им да „законодателстват“ без спир.Защото депутатите, очевидно, не го умеят.Но това е неполезно-всяка правна материя не се обобщава въз основа на решения, които съдии приемат въз основа на различни правно релевантни факти.Тя е конкретна и решенията са законосъобразни, когато са постановени въз основа на еднакво приложими правни принципи на пропорционалност.Господа Върховни, не от частното към общото ВСЯКОГА.От общностното създадено доктринерско извличане от правото и морала в целия ЕС се прави тълкуването СЕГА, когато сме/или не сме/в ЕС-не разбирам защо… Покажи целия коментар »