Убийството в гръб на Леонид Пляц и неговия началник по време на руската атака срещу Киев е заснето от камери за видеонаблюдение с ясни и ужасяващи детайли. Кадрите са разпространени от CNN и BBC и вече се разследват от украинската прокуратура като предполагаемо военно престъпление.

Убийството се случва по време на кулминацията на боевете около украинската столица. Тогава главните пътища към столицата бяха бойно поле, включително около магазина за велосипеди, където украинецът Леонид работи като охранител, разказва BBC.

На видеото ясно се вижда как тежко въоръжени руски войници застрелват двамата невъоръжени украинци и след това плячкосват стоката. БиБиСи събира цялата последователност от събития, съпоставяйки това, което е записано от множеството камери за видеонаблюдение около обекта, със свидетелствата на хората, на които Леонид се е обадил през този ден, както и на украинските доброволци, които са се опитали да го спасят.

Руснаците пристигат в откраднат микробус, надраскан със знака V, използван от руските сили и надпис „Танк Спецназ“ с черна боя. Те носят руски военни униформи и се приближават с вдигнати оръжия, с пръсти на спусъците.

Леонид тръгва към войниците с вдигнати ръце, за да покаже, че е невъоръжен и няма заплаха. Руснаците първоначално разговарят с него и шефа му през оградата. На кадрите няма аудио, но мъжете изглеждат спокойни, дори пушат. Тогава украинците се обръщат и войниците започват да си тръгват. Внезапно обаче те се връщат назад, приклекват и след това застрелват двамата мъже няколко пъти в гръб.

Единият украинец е убит на място, но Леонид някакси успява да се изправи на крака. Той дори завързва колана си около бедрото си, за да забави кръвотечението, след което препъвайки се тръгва към кабинката си, където започва да вика за помощ.

Васил Подлевски говори с приятеля си два пъти този ден, докато той чака помощ, защото кърви.

Леонид му разказва, че войниците са му казали, че не убиват цивилни, но след това са ги застреляли в гръб.

„Казах му: Може ли поне да се превържеш? И той ми каза, Вася, едвам допълзях дотук. Всичко ме боли толкова много. Чувствам се много зле“, спомня си обаждането Васил. „Казах му да се държии, започнах да се обаждам на териториалната отбрана“.

Мъжете, на които Васил се е обадил, не са професионални войници. Те са продавали климатици преди войната, но сега са бойци-доброволци. Това са Саша и Костя, които показват пред БиБиСи видео на мобилните си телефони на руски танкове, които са минавали покрай техните позиции.

По време на атаката срещу Киев работа на двамата е била да изпращат информация в реално време за придвижването на руската войска по пътищата. Когато получават сигнала за ранения Леонид Пляц, те са натоварени със задачата да пресекат опасната магистрала Е40, за да се опитат да го спасят.

И досега тази магистрала е осеяна с изгорели останки на руски танкове, които показват колко интензивни са били сраженията.

Докато Леонид кърви и има нужда от помощ, руските войници все още са в магазина. От камерите за видеонаблюдение се вижда как тършуват из стаите, за да крадат велосипеди и дори скутер, да се въртят в кабинета на директора, да пият уискито му и да ровят из шкафовете му.

Саша и Костя са принудени да чакат, защото са леко въоръжени, а руснаците са повече. Двамата разбират, че Леонид умира.

„Говорихме с него по телефона, опитахме се да го успокоим. Казахме му, всичко е наред. Всичко ще бъде наред. Ще оцелееш“, казва Саша. Той обяснява, че са направили всичко възможно да го утешат. „Казахме, че сме на път. Може би това му е помогнало. Може би. Но за съжаление, докато стигнем, той беше мъртъв.“

Дори когато събират телата на двамата мъже, бойците-доброволци трябва да се прикриват, зашото покрай тях минава руски танк.

Украинците разполагат с достатъчно доказателства срещу мъжете, отговорни за тези убийства. Руският войник, за когото се смята, че е един от убийците, се вижда ясно. Неговото лице е непокрито. Минава много време, преди той и съратниците му да разберат, че са снимани. Тогава те чупят една от охранителните камери.

Прокуратурата потвърждава, че в момента разследва убийството на Леонид и шефа му като възможно военно престъпление. Това е един всички над 10 000 случая, които са регистрирали.

„Баща ми изобщо не беше военен. Беше пенсионер. Убиха 65-годишен. За какво?“, пита дъщерята на Леонид – Юлия Андрощук

Тя е в чужбина и дори още не е успяла да погребе баща си заради войната. „Не съм толкова яростна, колкото изпълнена с мъка и страх. Тези проклети руснаци са толкова извън контрол, че се страхувам какво могат да направят по-нататък“, казва тя пред БиБиСи. Юлия се надява някой ден отговорните за случващото се да бъдат съдени. Засега тя иска хората да знаят какво точно се е случило с баща ѝ и бруталността да спре.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar