Управляващите предприемат пореден опит за легализиране на незаконните строежи. Депутати от ГЕРБ предлагат собствениците на подобни постройки да ги узаконят, като главното условие е да платят 30% от строителната стойност на обекта. Това става ясно от поправки в Закона за устройство на територията (ЗУТ), внесени в парламента непосредствено преди великденските празници. Предвидената сложна процедура обаче предварително поставя под съмнение ефекта от новата законотворческа инициатива.

С промените се създава нов режим за узаконяване на определени категории строежи, изградени без строителни книжа след 1 април 2001 г. В мотивите към законопроекта вносителите припомнят, че в миналото е имало процедури за узаконяване на нелегални строежи, издигнати до 31 март 2001 г., които обаче са отпаднали след отмяната на Закона за териториално и селищно устройство. „Премахването на процедурите по узаконяване имаше икономическа и техническа логика, но десетилетия по-късно се появява необходимост от нови, по-гъвкави правила, свързани със строежите, които отговарят на строителните норми, но са изградени без строителните книжа“, смятат депутатите на ГЕРБ.

Новите текстове в ЗУТ гласят, че определени незаконни строежи няма да се премахват, ако „са допустими по действащ подробен устройствен план, както и по подробен устройствен план, който би могъл да бъде одобрен за съответния имот, и съответстват на този закон, актовете по неговото прилагане и другите правила и нормативи по проектирането и строителството“. Изрично се уточнява, че не подлежат на узаконяване строежи или части от строежи в защитени територии и вододайни зони, извършени без разрешение или в нарушение на специалните закони, регулиращи подобни райони.

От законовите поправки ще могат да се възползват собственици на някои типове строежи от четвърта категория по ЗУТ – жилищни и смесени сгради със средно застрояване, паркове, градини и озеленени площи до 1 хектар, сгради и съоръжения за обществено обслужване с разгъната застроена площ от 1000 до 5000 кв. м или с капацитет от 100 до 200 места за посетители. Включена е и цялата пета категория – жилищни и смесени сгради с ниско застрояване, вилни сгради, сгради и съоръжения за обществено обслужване с площ до 1000 кв. м или с капацитет до 100 места, производствени сгради, инсталации и съоръжения с капацитет до 50 работни места и др. Новите правила ще важат и за временните строежи, различни видове стопански постройки и др.

Ще могат да се узаконят и вътрешните преустройства на строежите от първа до четвърта категория, с които не се засяга конструкцията им. Тук влиза голяма част от инфраструктурата на страната, както и производствени предприятия с над 500 работни места, жилищните сгради с високо застрояване, сградите за обществено обслужване с площ над 5000 кв. м и др.

Самата процедура по узаконяване започва след заявление на собственика (или лицата с учредено право на строеж за конкретния обект) до органа, който е трябвало да издаде разрешението за строеж. В рамките на един месец длъжностните лица трябва да кажат дали молбата отговаря на условията за легализиране. Възможно е те да откажат, при което влизат в сила предвидените по закон мерки за премахване на незаконен строеж.

Ако получи съгласие, собственикът трябва да премине през дълга процедура. В нея влизат одобряване на подробен устройствен план за узаконяване (ако е необходим), издаване на скица и виза за узаконяване, съгласуване на проект за узаконяване, съдържащ геодезическо и архитектурно заснемане на обекта, получаване на становище от инженер-конструктор за евентуални допълнителни укрепителни дейности и т.н. След това строежът трябва да се приведе в съответствие със съгласувания проект и да му се състави технически паспорт. Накрая трябва да се платят 30-те процента глоба и едва тогава ще се издаде актът за узаконяване. Строителната стойност ще се определя с методика, издадена от регионалния министър.

Управляващите мотивират инициативата с нуждата да бъдат премахнати „негативите, които генерират кметовете на общини, тъй като процедурите по премахване на незаконни постройки водят след себе си както тежки административни проблеми, така и проблеми от социално естество“. Предвидената своеобразна глоба била достатъчно висока, за да не поощрява незаконното строителство, а средствата от нея щели да подпомогнат общинските бюджети.

Друга причина била т.нар. циклична амнистия на незаконните строежи, която според депутатите се извършвала с периодични поправки в ЗУТ. „Създадената порочна практика подтиква гражданите към изграждането на незаконни строежи заради нагласата в обществото, че „някой ден ще удължат срока“, сочат вносителите.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar