Проф. Пламен Киров:
Министърът на правосъдието да представлява държавата по дела нарушава независимостта на съда и равенството в процеса
Ако министърът на правосъдието бъде определен за процесуален представител на държавата по дела, ще бъдат нарушени принципите за независимостта на съда и равенството на страните в процеса. Това заявява ръководителят на катедрата по Конституционноправни науки в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ проф. Пламен Киров в становище до правната комисия на парламента (пълния текст на становището виж тук).
В сряда тя ще разгледа на първо четене проекта за промени в Гражданския процесуален кодекс (ГПК), внесен от Министерския съвет, с които се предлага вместо министъра на финансите, процесуалното представителство на държавата по дела да поеме министърът на правосъдието (пълния текст на проекта виж тук).
„Считам, че подобно законодателно разрешение ще има за последица колизия между конституционно определените правомощия на министъра на правосъдието в сферата на съдебната власт от една страна и качеството процесуален представител на държавата от друга страна и като резултат ще доведе до нарушаване на принципите за независимостта на съда и равенството на страните в съдебните производства, установени в чл. 117. ал. 2 и чл. 121, ал. 1 от Конституцията на Република България, по делата, водени от и срещу държавата“, заявява проф. Киров.
В становището си до правната комисия той изрежда всички правомощия на министъра на правосъдието по отношение на съда, сред тях са да прави предложения за назначаване, повишаване, понижаване, преместване и освобождаване от длъжност на съдии, да участва в организирането на квалификацията на съдиите, да председателства заседанията на Пленума на Висшия съдебен съвет (без право на глас), да предлага образуване на дисциплинарно производство срещу съдия и председател на съд и неговите заместници и тн.
„Израз на взаимния контрол и баланс между съдебната и изпълнителната власт е от една страна правораздавателният контрол върху актовете, действията и бездействията на изпълнителната власт, а от друга правомощията, с които изпълнителната власт разполага в сферата на съдебната власт, свързани с бюджета и управлението на имуществото на съдебната власт, кадрови въпроси, кариерно израстване, квалификацията на магистратите и др. Посочените правомощия на изпълнителната власт в сферата на съдебната власт се осъществяват именно чрез министъра на правосъдието като централен едноличен орган на изпълнителната власт със специална компетентност“, пише проф. Киров.
И заявява, че специфичните правомощия на министъра на правосъдието спрямо съдебната власт го превръщат в своеобразен неин коректив в рамките на принципа за разделение на властите.
Проф. Киров напомня, че държавата отговаря за вреди от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица или по ЗОДОВ, или по ЗЗД и по тези дела трябва да се осигури независимост на съда и равенство и условия за състезателност на страните.
„Конституционно закрепените и взаимно кореспондиращи си принципи за равенството на страните в съдебните производства и за независимостта на съда следва да бъдат съблюдавани от законодателя при уреждане на съответните обществени отношения на законово ниво. …Възлагането на качеството процесуален представител на държавата по чл. 31, ал. 1 от ГПК на министъра на правосъдието, който е в състояние да влияе спрямо съдебната власт, разполагащ със съответни институционални механизми на въздействие, включително правото да прави предложения за повишаване, понижаваме, преместване и освобождаване от длъжност на съдии, макар и решението по такова предложение да е на съответната колегия на Висшия съдебен съвет и министърът на правосъдието да не участва при гласуването, неизбежно ще постави под съмнение независимостта на съда и равенството на страните по делата, водени от и срещу държавата“, посочва проф. Пламен Киров.
Той стига до извода, че такова законодателно разрешение „ще има за резултат подкопаване на доверието на гражданите и организациите към съда, в случаите, в които те се обръщат към него за защита на накърнените си права, в резултат на незаконосъобразната дейност на държавните органи“.
И заявява: „Същевременно съдилищата ще бъдат поставени в положението по всяко дело, водено от и срещу държавата, насрещните на държавата страни да оспорват независимостта на съда и да поставят под съмнение преценката му по вътрешно убеждение, поради институционалните правомощия, с които процесуалният представител на държавата по чл. 31, ал. 1 от ГПК в лицето на министъра на правосъдието, ще разполага“.
В становището си ръководителят на катедрата по Конституционноправни науки на СУ подчертава, че дори най-малкото съмнение в независимостта на съда е неприемливо и е в разрез с конституционните ценности. И заключава, че при преценката за определяне на процесуалния представител на държавата по дела, законодателят следва да съобрази възприетите от Конституционния съд високи стандарти за независимостта на съдебната власт.
20
Коментирайте
Чудесен коментар на проф. Киров, който се споделя от много специалисти по конституционно право. Не може министърът, който прави предложения за назначаване, повишаване, налагане на дисциплинарни наказания на съдията и административния ръководител на съда, включително и на председателите на ВКС и ВАС да представлява едната страна в процеса, защото автоматично за всеки съдия би било налице основание за отвод по чл.22 ал.1 т.6 ГПК, което насрешната страна по всяко дело би било най-логично да направи. Ако управляващата коалиция иска да разширява правомощията на МП в сферата на съдебната власт, включително идеята министъра на правосъдието да е и главен прокурор, тази… Покажи целия коментар »
Безспорно трябва да има взаимния контрол и баланс между съдебната и изпълнителната власт.
Аз мисля, че можем и без правосъден министър. Изобщо да няма такъв.
Абсурдно! Просто трябва да е подходящия човек.
Тъжно е, че има драми за всяко нещо в тази страна. Аз ако съм на ПП ПП бих се отказал утре, защото явно нямаме воля за промяна.
Вие каква точно промяна искате- държавната власт да не се дели на изпълнителна, законодателна и съдебна, просто киро да стане путин2, ама да не сме и президентска държава, щот’ тогава президента ще стане путин2.. Това не е позитивна промяна, а еднолична диктатура-това ли искате… Хора, които си нямат понятие от държавно управление, са в него. И- каква точно промяна искате Вие- компетентна, всяко нещо да си е на точното място, всичко да е законно, нали- но… от некадърни хора как искате точно това…
A ГЕРБ сигурно много се бориха за промяната?
До “Заки 21 март 2022 13:29“ хайде, не прокарвайте и Вие същността на путиновата пропаганда- “Който не е с нас, е против нас“ и “Няма човек, няма проблем“, впрочем- последното е изявление на сталин, но путин го прегръща горещо…Нали искахте промяна- т.е. нещо ПОЗИТИВНО, а киро взе да се гевези точно като борисов- АЗ ви давам свободата, АЗ искам прокуратурата да започне разследване, утре ще каже, че той иска да ми казва и в колко часа да започна да обядвам или кога ми разрешава да посетя тоалетната…
За мен е логично правосъдния министър да е определен за процесуален представител на държавата по дела. Но какво разбирам аз. Аз слушам Еминем.
Правилно го е казал човека.
Блестящ както винаги.
Важното е всеки да дава акъл. Да се спира всеки опит за по-сериозна реформа. Защото не било еди си как си. Ма не то така не можело, то нямало как така през просото да се правят промени. Е хубаво. Още 50 години ще се туткаме докато въведем и най-малката промяна било то в съд или прокоратура, здравеопазване или нещо друго. Защото за всяка и минимална промяна се засилват опозиционните партии и започва драмата.
Много тежко наскедство от ГЕЕБ. Те не си мръднаха пръста за каквато и да е промяна.
И каква реформа е да преместиш процесуалното представителство, барабар с хората от едно министерство в друго. Ако утре запишат в някое коалиционно споразумение, че земята трябва да е плоска-какво правим? Абсолютно неприемливо е министъра на правосъдието да представлява държавата пред съдии, чието уволнение може да иска.
Не, то като си представиш Спондж Боб, че беше назначен от ГЕРБ за правосъден министър, а тази карикатура да ни представлява в чужбина, щеше да е позорно. Просто щеше да е позорно.
Определено беше много смешен.
Ами да не я слагат да ни представлява бе. Или него. Сега е тя, послеще е той.
Проблем е, когато закона се ползва за отправна точка от някой хора, когато им изнася, а когато не да се казва – абе то там това не е толкова важно какво пише в устав, закон, член, алинея.
Явно разбираме под „демокрация“ всеки да казва, че има право на мнение и да започва да плюе по всички.
Аз мисля, че може и без Пламен Киров, и без Комисия за защита на конкуренцията, и без едни 15 000 лв, които взема комисаря Киров месечно от там.