Идващите от Украйна в България могат да останат тук за 90 дни, а през това време, ако искат могат да кандидатстват за получаване на временна закрила за една година или за получаване на международна закрила (в общия случай хуманитарен статут).

За временната закрила обаче се знае твърде малко, тъй като сега за първи път се прилага европейската директива за временна закрила, приета още 2001 година.

Какво е „временна закрила“

Временната закрила се предоставя от Министерския съвет (за разлика от международната закрила, която се предоставя от Държавната агенция за бежанците) от 24 февруари за срок от една година, както на украинци, така и на граждани на други страни, които също са напуснали Украйна в резултат на военните действия.

Процедурата за получаване на временна закрила е много по-бърза и много по-облекчена в сравнение с процедурата за получаване на международна закрила. Затова властите съветват бягащите от войната да подават молба именно за временна закрила.

Временната закрила дава директен достъп до пазара на труда и до образователната система т.е. получилите я могат веднага да започнат работа, а децата могат веднага да бъдат записани в училище и детска градина, в които има свободни места.

Временната закрила осигурява безплатно здравно осигуряване за част от бягащите от войната. Председателят на агенцията за бежанците Петя Първанова съобщи на 16 март в парламента, че регистрацията за временна закрила е започнала на 15 март на пунктовете в Русе и Дуранкулак. Не е ясно дали системата е заработила в пълния си капацитет и навсякъде, защото по информация на „Дневник“ към 16 март карти все още не се издаваха в София, а в Бургас украинци бяха получили от агенцията за бежанците регистрационна карта с личен номер на чужденец. С този номер те също могат да започнат работа, ако са си намерили такава, а децата с личен номер могат да бъдат записани в училище или детска градина.

По закон картите се издават от агенцията за бежанците и по план това трябва да се случва в новооткритите специални пунктове край границата, в териториалните поделения на агенцията и в кризисните центрове, в които има командировани служители на агенцията. Правителството работи и за това временна закрила да може да се получава и в полицейските управления като вече са обучени 121 служители на МВР, но към момента това все още не е възможно.

Всички получили временна закрила имат правото да останат в България една година и правото на медицинска помощ при спешни състояния. Според закона децата, бременните, самотните родители с непълнолетни деца, възрастните хора над 70 години и хората с увреждания, тежки здравословни проблеми и психични разстройства трябва да получат и автоматично право на пълно медицинско обслужване като здравноосигурени български граждани.

Това обаче все още не е факт, тъй като е записано само в този закон, но не е отразено в други закони и подзаконови нормативни актове. Предстои следващата седмица в Народното събрание да бъдат внесени предложения за промени в общо три закона, които да направят реалност безплатното здравно осигуряване за тези хора. Към момента не е ясно и каква здравна грижа ще бъде осигурена на украинците, пристигнали у нас, които не са родители или пък са тук с вече пълнолетните си деца в случаите, в които те не успеят бързо да започнат работа и да плащат сами здравни осигуровки. Според сега действащата нормативна уредба те ще се озоват в положението на здравнонеосигурените български граждани.

Всички получили временна закрила могат и да останат в хотели или държавни/общински бази за срок до 3 месеца като през това време държавата ще плаща на местата за настаняване по 40 лева на човек за нощувка и три хранения на ден.

Ако един украинец получи временна закрила в България, той може спокойно да отиде в друга страна от ЕС със своя валиден задграничен паспорт в рамките на 90 дни след влизането му в ЕС без да се притеснява, че ще бъдат върнат обратно в България, но не може и там да получи времена закрила и всички произлизащи от този статут права т.е. всички плюсове от този статут могат да се използват само в страната, в която е получен.

Каква е разликата с „международната закрила“

Бягащите от войната в Украйна могат да кандидатстват и за международна закрила от Държавната агенция за бежанците, но не могат едновременно да имат и временна, и международна закрила.

От Агенцията за бежанците обясниха за „Дневник“, че ако те първо кандидатстват за международна закрила, но преди да я получат, решат, че искат временна закрила, ще могат да получат временна, но преди това ще трябва да съобщят на агенцията за бежанците, че искат да се прекрати процедурата за международната закрила.

Разлика има във времето за получаване на двата статута. Получаването на временна закрила (когато системата заработи в пълния си капацитет) ще става веднага, а международна закрила обичайно отнема между 4 и 6 месеца, тъй като е индивидуална и изисква администрацията да проучи основанията на всеки един човек, кандидатстващ за международна закрила.

От агенцията за бежанците съобщиха за „Дневник“, че към 9.00 часа на 16 март са подадени 633 молби за получаване на международна закрила от украински граждани. Процедурите вече са започнали, но все още нито една от тях не е приключила. Когато приключи процедурата всички с хуманитарен статут ще имат същите права като всички чужденец с разрешено постоянно пребиваване.

Разлика има и в получаването на безплатни здравни осигуровки. Всички в процедура за международен статут са здравноосигурени за сметка на държавата, но след приключването на процеудурата, трябва сами да започнат да плащат вноските си. Само част от хората с временна закрила получават безплатно здравносигурителни права, но пък, ако получат, това е за срок от една година.

Разлика има и в достъпа до трудовия пазар. Тези, които са в процедура за получаване на международен статут, не могат да започнат работа веднага, а едва когато получат статута, ако това стане в рамките на 3 месеца или след 3 месеца, ако процедурата продължи по-дълго.

Украинците с временна закрила могат да започнат работа веднага. Обяви за работа има на правителствения информационен портал (тук), а всяка събота във филмовото студио „Ню Бояна“ от 10.00 до 16.00 часа има трудова борса, на която украинците могат да потърсят възможности за работа. На сайта на Агенцията по заетостта (тук) също е публикувана информация за това как украинците могат да започнат работа в България.

Разлика има и в срока. Временната закрила е само за една година (с възможност за удължаване, но с не повече от още година) или до успокояване на ситуацията в Украйна. Международната закрила е за по-дълъг период, но след изтичането на валидността на документите за хуманитарен статут, ако украинците не поискат изрично удължаването им, то срокът на тази закрила изтича със срока на документите.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar