КС отклони искане на върховни съдии, за да наложи твърдо Правото на ЕС
Конституционният съд (КС) единодушно отклони искане на състав на Върховния административен съд (ВАС), тъй като не е определил приложимите разпоредби от Правото на Европейския съюз (ПЕС) (пълния текст на определението виж тук).
Това е първият случай, в който липсата на анализ за относимите към предмета на дело в КС разпоредби от ПЕС, води до такава тежка последица – прекратяване на делото. Този акт на конституционните съдии не е изненадващ, а по-скоро демонстрира твърдото му намерение да наложи Правото на ЕС.
Първите заявки за категоричната политика на КС в това отношение бяха две определения по допустимост от есента на миналата година, в които той настоя вносителите на исканията да си изяснят приложимото Право на ЕС (повече виж тук и тук). След това прие и специална разпоредба в правилника си, в която записа: „Искане от Върховния касационен съд или Върховния административен съд, направено във връзка с производство пред тях, трябва да съдържа аргументирана преценка на приложимото право, включително относно последиците от действието на правото на Европейския съюз, когато оспорената разпоредба или акт е в приложното му поле“ (повече виж тук).
Второто дело, по което още с допускането му КС настоя вносителят – състав на ВАС, да изясни приложимото право на ЕС, беше именно това, което сега е прекратено. То се отнася до две разпоредби от Закона за МВР, в които се урежда полицейската регистрация. До него се стигна след като адвокат оспори пред ВАС текстове от Наредбата за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация, които предвиждат принудителното ѝ извършване след формален съдебен контрол (повече виж тук). Съставът реши да се обърне към КС, тъй като установи, че проблемът е не само в наредбата, но и в Закона за МВР (повече виж тук).
Преди да го направи обаче Специализираният наказателен съд констатира, че уредбата на полицейската регистрация у нас противоречи и на серия изисквания на ПЕС. Освен на липсата на реален съдебен контрол и на всякаква възможност за преценка дали от всеки обвиняем следва да се вземат ДНК и отпечатъци, той се натъкна и на истинска каша при транспонирането на евронормите (повече виж тук).
При сезирането на КС обаче върховните съдии въобще не обсъждат проблема с полицейската регистрация на плоскостта на Правото на ЕС, въпреки че материята се регулира от Директива 2016/680 относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни.
От определението на конституционните съдии за прекратяване на делото става ясно, че и след като те изрично поискаха ВАС да изясни приложимото право на ЕС, това не се случило.
В него конституционните съдии подчертават, че задължението на българските съдилища да преценяват съответствието на приложима по делото пред тях национална правна норма със съюзното право е още от присъединяването на България към ЕС и КС всъщност не изисква от тях нещо различно от това, което те трябва да правят от 15 години.
„Искането до конституционната юрисдикция в тези случаи следва да съдържа преценката на сезиращия субект относно приложимото право, което включва и съображения и доводи за съответствие/ несъответствие с ПЕС, тъй като тази преценка аргументира приложимото право в съдебното производство пред него. Едва след като определи приложимото право, сезиращият субект може да прецени дали да сезира Конституционния съд – т.е. от неговата компетентност е, по смисъла на чл.150, ал.2 от Конституцията в очертания по-горе контекст, пръв да прецени приложимото право. Несъвместимо с логиката на правосъдната функция на сезиращия съд, на посоченото конституционно основание, е да се очаква конституционната юрисдикция първа да определи кое следва да е приложимото право в производството пред този национален съд – това е несъвместимо и с компетентността на конституционната юрисдикция, в такива случаи, предвид възможността за инцидентен контрол за конституционност, вписана в конституционно възприетия европейски модел на конституционно правосъдие“, заявява КС.
И подчертава, че ако националният съд игнорира несъответствието на относима правна норма с правото на ЕС, „поставя в риск спазването на принципа на еднакво и ефективно прилагане на ПЕС и в частност – на ефективната защита на фундаменталните права, което съюзният правен ред гарантира в степен съпоставима с конституционните стандарти на държавите членки на ЕС.“
„В случаите, когато съответният национален съд (сезиращ субект на основание чл.150, ал.2 от Конституцията, както е в настоящия случай) установи, че съюзната правна норма, в чието приложно поле попада произнасянето му в съдебното производство пред него, нарушава националната конституционна идентичност или, че регулаторния потенциал на същата излиза извън пределите на предоставената на ЕС компетентност от държавите членки, той може да приведе доводи в тази насока пред СЕС, както и да сезира Конституционния съд, като формулира тази своя позиция и изложи съображения и аргументи за това. Същественото е, че преценката за приложимото право, в случаи като този в настоящото конституционно производство, предшества сезирането на конституционната юрисдикция“, обяснява КС.
Конституционните съдии са категорични, че трябва съдът, който ги сезира, да направи тази преценка за приложимото право, а не да я оставя на тях.
„Така както преценката за приложимото право, в съдебното производство пред сезиращия субект на основание чл.150, ал.2 от Конституцията (състави на ВКС/ВАС), не следва да бъде извършвана най – напред от конституционната юрисдикция, така е недопустимо този сезиращ субект да решава преюдициалния за конституционната юрисдикция въпрос за нейната компетентност, като изисква упражняването на съдържателен контрол за конституционност, без да предостави, в отправеното до нея искане, по ясен начин аргументираната си преценка за приложимото право в случаи, като този в настоящото конституционно производство. Обратното би означавало намеса в независимостта на конституционната юрисдикция, би било в противоречие с логиката на правосъдната функция и неизпълнение на отговорността на националните съдилища на държавите членки, ведно със СЕС, да бъдат гарант за върховенството на правото в един правов съюз, какъвто е ЕС?“, се посочва в определението.
В него КС изрично уточнява, че няма пречка отново да бъде сезиран с искане за полицейската регистрация – но този път след посочване на приложимото не само българско право, но и това на ЕС.
18
Коментирайте
Правото е на по-силния.
За мен не е редно националният съд да игнорира несъответствието на относима правна норма с правото на ЕС.
Абсурдно е да се нарушава националната конституционна идентичност.
Само дето не това е темата.
Браво!
Напълно подкрепям изискването вносителите на исканията да си изяснят приложимото Право на ЕС.
Интересно
Дано е така.
Супер!
До него се стигна след като адвокат оспори пред ВАС текстове от Наредбата за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация, които предвиждат принудителното ѝ извършване след формален съдебен контрол
Нищо принудително не може да прокопса
Хайде, хайде. Не е кой знае какво. Война става в Европа вие се занимавате тука с глупости.
Не за всички са глупости.
Чак жестока последица.
Не бива мекошавост. Не бива. Така ще е.
Трябва да се наложи с твърда ръка правото на ЕС!
Така е.
Браво!
Админ. съдилищата не обичат правото на ЕС. Не обичт и да мислят.