Трябва ли един министър да се люшка според исканията на протестиращи на улицата? Редно ли е юрист с дълъг стаж да обещава популистки законови промени само защото премиерът неюрист е пожелал? Въпросите са реторични. Отговорът обаче е различен, в зависимост от това в коя страна се дават. В България например това е практика. Независимо че ползите са малко и за кратко, а вредите са трайни и почти необратими.

Последният пример е със застреляния в началото на март в Пловдив крадец. Фактите бяха все още неясни, но обществото настръхна и на базата на слухове и догадки какво точно се е случило поиска убийството да бъде сложено в графата „неизбежна отбрана“, а обвиненият да бъде оправдан. От ВМРО скоростно яхнаха вълната и написаха промени в Наказателния кодекс. Без да обръщат внимание на магистрати и други юристи, че институтът на неизбежната отбрана е добре разписан, а съдебната практика – ясна и безспорна. Премиерът Бойко Борисов, който много обича да се вслушва в „гласа на народа“ в такива случаи, веднага нареди на правосъдния министър Цецка Цачева да направи работна група за промяна на закона. И тя веднага козирува. „Уважаеми г-н премиер, като споделям заявеното от Вас, че има необходимост от прецизиране, но изключително внимателно, като се вземат под внимание всички решения на Конституционен съд и какво е вървяло през годината по тези състави“, рапортува Цачева по време на правителственото заседание на 7 март.

Това обаче не спря критиките към тази законодателна идея.

Дори главният прокурор Сотир Цацаров я обяви за популистка,

а Висшият съдебен съвет отказа да прати представители в работната група по промените. И работната група прецени, че в крайна сметка те са ненужни. Така бе похабена обществена енергия, но това е малкият проблем. По-големият е, че други текстове от НК, по които премиерът има възражения, все пак ще бъдат придвижени от работната група на Цачева. Премиерът открай време не харесва чл. 346, гласящ, че „който противозаконно отнеме чуждо моторно превозно средство от владението на другиго без негово съгласие с намерение да го ползва, се наказва с лишаване от свобода от една до осем години“. Защо не е кражба, а е отнемане, чуди се Борисов. Затова сега работната група при Цачева продължава да „преосмисля“ чл. 346. До какви умозаключения ще стигне не е ясно, но очакванията не са оптимистични. Грамотните юристи отдавна обясниха, че и тук няма нужда да се пипа. Доказването на това отнемане е много по-лесно от доказването на кражбата. Освен това отнемането се наказва с от 1 до 8 г. затвор, а кражбата – с до 8. Т.е. за отнемане извършителят получава поне една година, а за кражба може да бъде осъден и на 3 месеца. Но Борисов едно си знае. И си е назначил министър, който да му уйдисва.

Проблемът с кражбите на коли изобщо не е в закона, а в разследването. И променяйки закона, управляващите само ще си измият ръцете. Статистиката ясно го показва. За 2016 г. МВР е регистрирало 2350 отнемания на автомобили. Разкритите са 192. Няма грешка. Това са малко над 8%. За кражбите МВР води обща статистика. Там от 20 392 регистрирани разкритите са 7987. 1/3 не е особено постижение.

Проблемът е в разкриването на престъпните посегателства.

В това, че МВР явно няма агенти сред автоджамбазите и очевидно не може да разбие канал за коли. А как да осъдиш крадец, ако той изобщо не е хванат.

Интересно дали е правен анализ колко обвинителни акта за отнемане на автомобили са приключили с оправдателни присъди и по какви причини. Като знаем какво е качеството на нормотворчеството в наши дни, то отговорът е „не“. Законите сега се променят на парче, когато или трябва да се угоди на общественото мнение, или трябва да се защити някакъв лобистки интерес. А в парламента нивото е плашещо. Създаденият Съвет по законодателството, който трябва да предпазва депутатите, сред които юристи почти липсват, от подобни грешки, изобщо не се използва. Законопроектите или го заобикалят, или в редките случаи, когато някой нещо го пита, мнението му се пренебрегва. Очевидно целта му е да бъде поредната безсмислена структура, с която властта ще си измива ръцете при нужда. Чудно колко дълго още реномираните юристи там ще се примиряват с това унизително отношение.

Един сериозен министър на правосъдието също би трябвало да е спирачка пред подобни популистки или лобистки пориви. Но при Борисов това рядко се случва. И ако някой вземе, че се запъне, си отива моментално – справка Христо Иванов, чиято съдебна реформа бе саботирана от собственото му правителство, а той не си замълча. Иначе можеше да си гарантира после някакъв приличен пост. Я вицепрезидент, я заместник-омбудсман, я конституционен съдия. Преди години колега допусна техническа грешка, на която още се смеем. Беше адресирал въпросите си до Министерството на праСоВъдието. Грешката май е вярна.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar