Спряното вписване на новото ръководство на тотото – какво искат Гошо Гинчев и Христо Йовов
Относими разпоредби
Закон за публичните предприятия
чл. 24, ал. 1 Договорът за управление и контрол на управител или на член на колективен орган за управление и контрол на публично предприятие се прекратява предсрочно при:
- смърт;
- подаване на молба за освобождаване;
- обективна невъзможност да изпълнява задълженията си за повече от 6 месеца;
- осъждане за извършено умишлено престъпление от общ характер;
- несъвместимост с изискванията по чл. 20 и чл. 23, ал. 2;
- тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения;
- влизане в сила на акт, с който е установен конфликт на интереси по Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество.
ал. 2 Освен в случаите по ал. 1, договорът може да се прекрати предсрочно и при освобождаване от длъжност поради неизпълнение на заложените показатели в одобрената бизнес програма.
Граждански процесуален кодекс
чл. 536, ал. 1 Охранителното производство се спира, когато:
- има дело относно правоотношение, което е условие за издаване на искания акт или е предмет на установяване с този акт;
- по молбата за издаване на акта възникне гражданскоправен спор между молителя и друго лице, което се противопоставя на молбата; в този случай съдът дава на молителя едномесечен срок за предявяване на иска; производството се прекратява, ако в срока искът не бъде предявен.
ал. 2 Влязлото в сила решение по спора е задължително при разрешаване на охранителното производство при условията и в границите на чл. 298.
ал. 3 Охранителното производство по ал. 1 се спира, ако са налице условията за издаване на искания акт, в случаите на чл. 19, ал. 6 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. Определението на съда за спиране подлежи на обжалване по реда на глава двадесет и първа.
Софийският градски съд (СГС) спря вписването на новото ръководство на Българския спортен тотализатор. Определението на съда е част от поредица от актове от лятото на миналата година, с които за кратко беше блокирана регистрацията на новите шефове на някои държавни дружества, назначени от служебното правителство.
Сега двама от членовете на Управителния съвет на тотото – бившите футболисти Гошо Гинчев и Христо Йовов, блокираха вписването на новото ръководство, назначено от министъра на спорта Радостин Василев.
Това предизвика остра реакция на Василев, тъй като те бяха заявили, че няма да оспорват смяната на борда.
Защо е спряно вписването
Вписването на новия УС всъщност е спряно, тъй като Гинчев и Йовов са предявили иск в Софийския градски съд. С него според съдия Жаклин Комитова от СГС, която се произнася по искането за спиране, се осъществява фактическият състав на чл.536, ал.1, т.1 от ГПК. Разпоредбата предвижда, че вписването се спира, когато има дело относно правоотношение, което е условие за издаване на искания акт или е предмет на установяване с този акт.
Както „Лекс“ писа, съдиите са разделени за това каква проверка дължат, когато са сезирани с искане за спиране на вписването в Търговския регистър на основание чл. 536, ал. 1, т. 1 ГПК. Най-общо някой от тях твърдят, че за да спрат охранителното производство заради исково, трябва да установят дали искът е допустим. А другата позиция е, че такава проверка не се дължи и формалното внасяне на иск, последиците от който обуславят издаването на искания охранителен акт, е достатъчно основание за спиране (повече за противоречията в практиката виж тук).
В определението си за БСТ съдия Комитова застъпва второто виждане. Тя сочи, че Йовов и Гинчев искат от съда да установи, че заповедта на министъра за освобождаването им е нищожна и че все още имат валидно правоотношение с тотото.
„Ако се установят твърдените от молителите факти, което може да стане единствено в спорно исково производство, което е образувано и висящо пред СГС, заповедта би могла да бъде нищожна, а оттам да се приеме, че заявеното за вписване обстоятелство е несъществуващо“, изтъква тя. И позовавайки се на практиката на ВКС (определението виж тук), сочи, че в производството по чл. 536 от ТЗ законодателят е ограничил дължимата за допускане на спирането преценка до формалното наличие на обвързаност на издаването на охранителния акт с резултата от образуваното дело. „Без правно значение е и допустимостта или законосъобразността на предявения иск – по него дължи произнасяне съдебният състав, пред който е висящо делото, като с оглед разпоредбата на чл. 536 от ТЗ, преценката на съда е ограничена до наличието на елементите на фактическия състав – дали е висящо дело относно правоотношение, което е условие за издаване на искания акт или което е предмет на установяване с такъв акт. Да се преценява характера на договора за управление, наличието на правен интерес от исковото производство за молителите и допустимостта на исковите претенции, излиза извън предмета на произнасяне в рамките на процедурата по чл.536 от ГПК“, пише съдия Комитова. И спира вписването на новото ръководство на БСТ.
Какво претендират Йовов и Гинчев
Искът на бившите футболисти, заради който е спряно вписването на новия УС на тотализатора, е за установяване на нищожност на заповедта на министъра, с която са освободени.
Проверка на „Лекс“ установи, че аргументът им за това е, че в акта си Радостин Василев е посочил само, че ги освобождава на основание чл. 8, т. 19а от Закона за физическото възпитание и спорта и чл. 13а, ал. 5 от Закона за хазарта. Това са две разпоредби с идентично съдържание и предвиждат, че Министърът на младежта и спорта назначава и освобождава органите за управление на Държавно предприятие „Български спортен тотализатор“, съгласувано с министъра на финансите
Йовов и Гинчев твърдят, че това прави заповедта без правно основание, защото в нея не е посочена нито една хипотеза на чл. 24 от Закона за публичните предприятия (виж карето). Т.е. според тях не е достатъчно формално изявление на принципала на тотото за освобождаването им от УС, а трябва да е налице и някое от основанията в ЗПП.
„В заповедта на Министъра дори не се посочва кое от основанията за прекратяване по чл.24 от ЗПП е налице, което е достатъчно по отношение нейната незаконосъобразност (нищожност), а дори и да беше посочено, към заявлението за вписване не са представени доказателства за реализирането на конкретен фактически състав на някое от прекратителните основания по чл.24, ал.1,т.1-7 или чл.24, ал.2 от ЗПП. Следователно, за да настъпи някое прекратително основание, не е достатъчно да е налице формално изразена воля на принципала за прекратяване на договора (в отлика от ООД, при което ос може по всяко време да смени управителя). Именно защото публичното предприятие извършва дейност в „обществен интерес“, то в ЗПП е предвидено продължителността на мандата на член на УС да се ползва със сравнителен стабилитет и прекратяването на мандата може да настъпи само на изрично посочените в чл.24 от ЗПП основания“, твърдят те.
И заключават, че поради липса на правно основание за освобождаване на настоящите членове на УС и назначаване на нови, „както и поради противоречието със закона и заобикалянето на закона, процесната заповед е нищожна“.
Какво твърди министърът и как се е произнасял съдът
„Актовете ми като министър на младежта и спорта се издават в изпълнение на законовите ми правомощия, а отношенията между мен, в качеството ми на упражняващ правата на държавата, и членовете на Управителния съвет се уреждат въз основа на договор за възлагане на управлението, който е облигационен по своя характер и не се регламентира от нормите на дружественото право, поради което заповедта ми поражда правните си последици във вътрешните отношения между страните незабавно!“, коментира Радостин Василев във фейсбук.
И заяви: „Христо Йовов и Гошо Гинчев не са от кръга лица, които биха могли да влияят на вземането на решения от министъра на младежта и спорта като упражняващ правата на държавата в Българския спортен тотализатор, тъй като не са собственици на Българския спортен тотализатор и законът не допуска да предявят искове за незаконосъобразност на заповедта, която съм издал за освобождаването им“.
Нещо повече, министърът изтъкна, че по дело на Гошо Гинчев, в което той е оспорил предходна заповед за освобождаването му като член на УС на БСТ, съдът вече се произнесъл в този смисъл.
Проверка на „Лекс“ показа, че на 26 октомври 2021 г. съдия Мария Бойчева от СГС е прекратила дело на Гинчев, защото е приела, че искът му за прогласяване за нищожна заповедта на министъра за освобождаването му е недопустим.
„Възлагането на управлението на държавното предприятие е особен вид граждански договор, като страните по него са равнопоставени. Съгласно разпоредбата на чл. 13а, ал. 5 от Закона за хазарта, органите за управление на Държавно предприятие “Български спортен тотализатор” се назначават и освобождават от Министъра на младежта и спорта, съгласувано с Министъра на финансите. Поради това правата на държавата в държавното предприятие се упражняват от съответния министър. Макар че държавното предприятие е различна организационна структура по чл. 62, ал. 3 от ТЗ, то по самата му регламентация в Търговския закон предполага приложение на регулациите, уредени в този закон. Сключването и прекратяването на договора за управление е пряк резултат от назначаването, респ. освобождаването на членовете на управителните съвети, което е правомощие на върховния орган на управление на държавното предприятие“, пише тя в определението си.
И заявява, че в случая министърът не действа като административен орган, а като орган на управление в държавното предприятие, който упражнява правата на принципала. „В случай, че освободеният член на управителния съвет претендира накърняване на права в неговия патримониум, той би могъл да претендира защита на свои права, произтичащи от прекратяването на мандатното правоотношение, а не да атакува решението на принципала, упражняващ правата на държавата в държавното предприятие. Следователно дори и да бъде уважен предявеният иск за нищожност на заповедта, то това няма да се отрази пряко върху правната сфера на ищеца, доколкото няма да доведе до възстановяване на мандатното правоотношение на ищеца“, сочи съдия Бойчева.
И допълва, че Гинчев може да заведе иск за вреди, но няма правен интерес да оспорва решението на принципала на държавното предприятие (пълния текст на определението ѝ виж тук).
Определението е потвърдено на 26 ноември 2021 г. от Софийския апелативен съд (актът не е публикуван), но е последвала частна жалба до Върховния касационен съд.
33
Коментирайте
Поредният формален подход на едното становище в СГС. Самите съдии от това становище определят практиката си, като формално прилагане на закона, което е абсолютна безумие или най малкото проклетия.
Каква е алтернативата? Корективно тълкуване на закона? По въпрос от толкова малко обществено значение, не мисля, че е оправдано.
Корективно тълкуване на закона?!?! Въпрос от малко обществено значение – този по финкциониране на държавните предприятия?!?!
Също така, не мисля, че е оправдано да се представя като „едното становище“ на СГС. Законът съществува и се прилага, без никой да му е обърнал внимание до този момент, и практиката е абсолюто еднозначна. Това, че правителството обръща обществено внимание на закона в момента, защото не му изнася, не е никаква причина практиката на съда да се променя Явно е, че има съдии, които не споделят виждането ми, но ми се струва, че броят им говори достатъчно за вида на „второто становище“ на СГС. Накрая – нека юридически компетентните ни министри предложат изменение на закона, така че този „проблем“… Покажи целия коментар »
Не знам какво трябва да се коригира при тълкуване на закона, за да се представи последния, че допуска обезпечаване на очевадно ннедопустими искове?!?!? И когсто има съдии от второто ниво нансъдебната система, които не са го проумяли, то те да не се сърдят на министъра, че ги нарича гнили ябълки и търси начин да ги заобиколи!!!! А що се отнася до машаба на становищата в СГС, то ако посочените по горе превалират и то чувствително, то – положението не е добро!!!
Някой запознат ли е с правната „ерудиция“ на министърчето?
Скоро ще се върне в адвокатницата, а тогава преценката ще е на тези, които ще му гледат сеира.
Нямал съм възможност да се запозная с кои и да е от неговите творения, но си спомням от ТВ репортаж, как тръгна да внася оздравителен план в съда по джапанки и къси панталонки. Иначе казано – не знае дори как се влиза в съда.
Е, нали тези уж обещаха, че няма да оспорват смяната на борда.
Наслушали сме се на голи приказки.
Поредните калинки на ГЕРБ, сложени на високи постове не заради остър ум или професионални качества, а защото играят тикво-белот и за да изпълняват тикво-поръчки. Как да не се съгласи човек с новите управляващи, че подобни кадри трябва да бъдат изчегъртвани!
Естествено. Та те въобще не са безпристрастни.
Най простото е да се увеличи броя на членовете на борда с толкова, че да имат мнозинство и да се избере втори изпълнителен директор. Това решава въпроса за времето докато съдът се произнесе по иска. Втори паралелно възможен вариант е да се сегашните членове на борда да се освобождават от министъра със заповеди, докато се попадне на съдия, който е на мнение, че трябва да се преценява допустимостта на иска и да приеме, че искът е недопустим и да не спре вписването.
Да, това е много разумен вариант.
Какви са изискванията за да заемаш такъв пост? Има ли някъде трудова спецификация. Защо Йовов точно е назначен там? С какво е показал, че има какъвто и да било капацитет. Знам, че беше кандидат за кмет на Своге и не съм сигурна, че изобщо спечели някога.
Играе карти с Бойко, това е достатъчно
Да, явно е от свитата му.
Защото както много други е подставено лице.
Ами това е поредното ПР решение на Бориосв от едно време, с което сега новите управляващи рябва да с справят. За да се назначат хора, които реално ще вършат нещо.
Дълго ще трябва да се борят за да изхвърлят боклука.
Изобщо с какво трябва да се занимават Гинчев и Йовов на заеманите от тях позиции? Аз не съм ги чул е една дума да кажат за послендите години, откакто са назначени на тези позиции.
С нищо. Това са класически синекурни длъжности.
В определението си за БСТ съдия Комитова застъпва второто виждане. Тя сочи, че Йовов и Гинчев искат от съда да установи, че заповедта на министъра за освобождаването им е нищожна и че все още имат валидно правоотношение с тотото.
Демек – няма да се махнем, искаме да сме ние, а не друг, защото сега ни е добре и сме на хранилка.
Левскар съм, но Йовов няма място в управата на спортния тотализатор.
Поредните набутани насила да се занимават с държавна работа. Сега са на хранилка и няма да я пуснат лесно. То е ясно.
Лошото е, че няма да вършат никаква работа.
Йовов да си събира партакешите и да се маха от тотото. Не у е мястото там изначално.
Няма доблест явно.
Е как да работи министъра, като непрекъснато се получават спънки. Как да работят и по другите министерства. Имат желание да се направят магистрали ама то сега ще се туткаме една камара години за терени, за очуждаване и какво ли още не. С тотото е същата работата явно. На всяка крачка има спънки.
Това бе е едно от простите решения на ГЕРБ и в частност на Борисов. Който се пишеше Левскар. И само насъска хората, че националното ТОТО ще стане спонсор на Левски. Накрая нито пари видя клуба, нито хората мирясаха по поовд „бутането“ на Левски от държавата, каквото фактически не се е случвало.
Боко не е по даването, а по вземането.
Абе ясно. Подучили са ги. Те не се слаят с много интелект бившите футболисти. Явно някой им е казал, че като се смени управлението на страната и ще искат да сменят и отговорните за тотото. И що да не направим спънки.
Ма той Йовов какво направи за тотото за времето от назначаването му от ГЕРБ до тук?
Абе Йовов и Гинчев са ясни, нооооо не разбирам какво ще прави новото попълнение на новия министър някакъв оперен певец- Султанов. Той какво общо има с спорта , търговско дружество и управление ще пее по стадионите ли или пак , както някой каза- „сине курна“ длъжност. Султанов с кой е играл белот е новият въпрос ?
моят самоналагащ се въпрос е: спортисти не може в Тотото, а оперни певци може ли ?