От Люксембург казусът отива в Брюксел
Адвокати питат ЕК: Транспонирала ли е въобще България Директива 2014/42
Транспонирала ли е България Директива 2014/42/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 г. за обезпечаване и конфискация на средства и облаги от престъпна дейност? Този въпрос поставят в жалба до Европейската комисия адвокатите Михаил Екимджиев и Катина Бончева.
Отговорът, който е от значение за стотици дела за конфискация, оказва се не е очевиден след като преди седмица Съдът на Европейския съюз (СЕС) се произнесе, че всъщност тази директива няма нищо общо с гражданската конфискация на имущество, която се провежда в България.
В решението си съдът в Люксембург заяви: „Директива 2014/42/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 година за обезпечаване и конфискация на средства и облаги от престъпна дейност в Европейския съюз трябва да се тълкува в смисъл, че не се прилага за правна уредба на държава членка, съгласно която националният съд постановява конфискация на незаконно придобито имущество в рамките на или след производство, което не се отнася до установяването на едно или няколко престъпления“.
Същевременно България е декларирала пред Еврокомисията, че един от нормативните актове, с които е транспонирала Директива 2014/42, е именно действащият Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество (ЗПКОНПИ) (всички актове, с които директивата става част от вътрешното ни право виж тук). ЗПКОНПИ замени предходния закон за конфискация – Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество (ЗОПДНПИ), за който Европейската комисия пък е приела, че е единият от двата акта (другият е Наказателният кодекс), с които се транспонира Рамково решение 2005/212/ПВР на Съвета от 24 февруари 2005 г. относно конфискация на облаги, средства и имущество от престъпления (за имплементирането на рамковото решение виж тук).
В жалбата си до ЕК адвокатите Екимджиев и Бончева сочат, че в мотивите за измененията в НК (обнародвани в Държавен вестник, бp. 7/2019 г.) българското правителство е написало, че Директива 2014/42 ce тpaнcпoниpa от HK и от ЗΠКОНПИ. В мотивите се заявява: „Тези изменения и допълнения оптимизират режима на отнемане на средства и облаги от престъпление по наказателноправен ред, като тази усъвършенствана уредба и уредбата на отнемането на незаконно придобито имущество по гражданскоправен ред, съгласно Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество (ЗПКОНПИ), заедно постигат целите на Директива 2014/42/ЕС. Макар да имат своя генезис преди приемането на Директива 2014/42/ЕС, целите на т.нар. „гражданска конфискация“ кореспондират с преследвания от директивата резултат. Съгласно този възприет и утвърден от българското законодателство модел, на отнемане в полза на държавата подлежи всяко незаконно придобито имущество“.
Пред Европейската комисия Екимджиев и Бончева изтъкват, че тъй като НК урежда въпроса за конфискацията на имущество, пряко свързано с извършено престъпление, за което е наложена осъдителна присъда, ЗПКОНПИ кореспондира с т.нар. „разширена конфискация“. И посочват, че хипотезата на „разширена конфискация“, като мярка, при която е допустимо отнемане на средства, получени като облага от престъпна дейност, но различна от тази, за която лицето е осъдено, е въведена в чл. 5 от Директива 2014/42.
„За да бъде допусната „разширена конфискация“ на имущество, което не е пряко свързано с престъпление, за което дадено лице е осъдено, би следвало да са налице следните предпоставки:
- Лицето трябва да е осъдено за престъпление, което може да доведе пряко или косвено до икономическа полза;
- Да се констатира от съд, че стойността на придобитото имущество е несъразмерна спрямо законните доходи на лицето или да са налице други доказателства, въз основа на които;
- Съдът да е убеден, че имуществото е придобито чрез престъпно поведение (различно от това, за което лицето е осъдено)“, обясняват двамата адвокати.
И напомнят, че през 2019 г. в ЗПКОНПИ (чл. 153, ал. 6) изрично беше записано, че „не съставляват законова пречка за съществуването и надлежното упражняване правото на иск за отнемане на незаконно придобитото имущество в полза на държавата прекратяването на наказателното производство или влизането в сила на присъда, с която подсъдимият е признат за невинен за престъпления, посочени в разпоредбата на чл. 108, ал. 1 от закона.“
На този фон на 28 октомври 2021 г. дойде решението на СЕС, в което той прие, че ЗПКОНПИ няма нищо общо с целите, преследвани от Директива 2014/42. Съдът в Люксембург изтъкна в мотивите си, че макар производството за гражданска конфискация у нас да започва след обвинение за определени престъпления, то продължава независимо от наказателното дело и не зависи въобще от осъждането на проверявания (повече за решението на СЕС виж тук).
„От изложеното следва, че към момента не съществува национален акт, който транспонира Директива 2014/42/ЕС по отношение на т.нар. „разширена конфискация“. Нещо повече, въпреки решението на СЕС, ЗПКОНПИ de facto се прилага и към случаите, за които Директива 2014/42/ЕС предвижда „разширена конфискация“, тъй като обхваща и ситуациите на конфискуване на активи на осъдени лица, несвързани с извършеното от тях престъпление, когато се констатира, че имуществото им превишава приходите им за период от 10 години назад, броени от датата на започване на проверката от КПКОНПИ (виж член 112 от ЗПКОНПИ). Засегнатите лица обаче са лишени от процедурните гаранции по директивата, тъй като СЕС е констатирал, че националният закон преследва цели, различни от преследваните с директивата“, пишат двамата адвокати до Европейската комисия.
Екимджиев и Бончева заявяват още, че ако въпреки решенията на СЕС, българските съдилища прилагат гаранциите по Директива 2014/42 спрямо осъдените, конфискацията на чието имущество се търси по реда на ЗПКОНПИ, ще се стигне до явен правен абсурд. И обясняват: „Лицата, които не са осъдени или, които са оправдани с влязла в сила присъда за повдигнатите срещу тях обвинения за извършени престъпления, биха се оказали в по-неблагоприятна ситуация от тези, които са осъдени, тъй като не биха могли да се ползват от правата на защита, произтичащи от Директива 2014/42/ЕС, от основните принципи на правото на ЕС и от Хартата за основните права на ЕС“.
Двамата правозащитници заявяват, че не само България не е транспонирала Директива 2014/42, но и в нарушение на правото на ЕС предприема мерки по „разширена конфискация“ спрямо осъдените за престъпление, при заобикаляне на изискванията за спазване на принципите и основните права на правото на ЕС.
Затова настояват ЕК да изясни дали България е транспонирала Директива 2014/42 и с кой акт и заявяват: „Този въпрос е от особена важност, тъй като отговорът му би дефинирал правилата, по които следва да се разгледат стотици висящи дела, заведени от КПКОНПИ срещу физически лица (включително и граждани на други държави-членки) и срещу юридически лица (включително и дружества, регистрирани в други държани-членки), въз основа на ЗПКОНПИ“.
Както „Лекс“ писа, до произнасянето на СЕС миналата седмица у нас бяха спрени 346 за конфискация. След обявяването на решението от КПКОНПИ заявиха, че незабавно ще поискат тяхното възобновяване (повече виж тук).
24
Коментирайте
Божков има най-добрите адвокати. Пеевски има само един главен прокурор.
На него дори не му се налага да има добри адвокати. С това крило над главатта си…
Интересно ми е дали има изобщо някой юрист, че дори и неюрист, освен многоуважаваните и ерудирани гербаджии, които да намират за логично да продължават конфискациите срещу теб, след като са те оправдали или са прекратили производството срещу теб, на базата на което първоначално е инициирана тя?
В Италия и др. „бели“ държави разширената конфискация е ефективно (а понякога единствено) средство за борба с мафията. А у нас мафията държи една комисия, която „опрасква“ неудобните на мафията. И в крайна сметка на родните мафиоти им дреме на Магнитския, а усвояването на милиарди в офшорни обръчи от фирми и милиони в сакове си върви.
А имотите на Цвинокио. Били на тъща му. Е, да не е луд да са на негово име?
Добре, че питат
Иначе няма как да се оправят.
Така е, законотворчеството ни ще ни прочуе. С лошо, но ще се чуе.
Абсолютно неминуемо е
Ние с какво ли добро сме се прочули?
Добре де, ЕК дава още 10 акта, с които е транспонирана
Е, да е транспонирана, колко да е транспонирана с гаранции за отнемане на имущество при разширена конфискация в тези закони, които извън НК, нямат кой знае какъв досег с този въпрос?
От около година, а може и повече да е, аз тогава ги хванах, един колега публикува писания, озаглавени държавата на КПКОНПИ. Не практикувам в тази материя, но той е уважаван юрист и реших пък да се пообрзовам. Ще го кажа така – тази жалба има повече смисъл, от всичко онова, което прочетох. И ако се окаже основателна, ще произведе голям ефект. Не става само с приказки, трябва и действия
Определено. Ама как да не сме държавата на КПКОНПИ, като всичи много добре знаем, че държавата трябва да се зарежда с пари за да има за крадене после. Я какви печени престъпници ще влизат в парламента. Кой отглежда марихуана, кой произвежда фалшиви сертификати.
Екимджиев пак се прави на умен и пак няма да познае
Че защо? Аз не мисля така.
Истината е, че из Европа такова чудо като ЗПКОНПИ няма. Хората си мислят, че то ни трябва, за да се борим с корупцията и не го закачат, а то истината както винаги е съвсем друга. Европо, Европо, колко още имаш да учиш за бай ти Ганя
Аз бе мисля, че го има за да се борим с корупцията, а мисля, че го има за да може да се борим с беднотията и то на конкретни хора – депутати и дуржавници.
Къса ми се сърцето за тях. 🙂
Да видим, да видим, дали този пит Екимджиев позна или не баш. Както многократно съм посочвал, СЕС не смее да пореже нашенската конфискация заради мафията в Италия и тн., сега обаче ЕК може да се произнесе само за нас, без това да засяга другите държави и ще стане много интересно!
И аз така мисля.
Нали Италия се бие в гърдите, че от както е в ЕС няма мафия бе.
Няма, няма и току съобщят за някой случай с Ндрангета
Адвокатски опити да се спасят мафиоти и незаконно придобитото им имущество. Няма учуден, винаги е имало и ще има такива опити. Особено ако са добре платени.