• Беше създадена среда, в която е невъзможно да се извърши обективно и ефективно разследване
  • МВР и прокуратурата имат монопол дали да се образува наказателно производство, какви доказателства да се съберат и кога
  • Отваря се възможност за законодателни промени, които да предотвратят прекомерната употреба на сила по време на демонстрации и протести

Адвокат Стоян Мадин представлява журналиста Димитър Кенаров по случая с побоя и ареста му по време на антиправителствените протести миналата година. Защитник е и на други пострадали тогава. Мадин е работил като прокурор и съдия, бил е член на управителния съвет на Съюза на съдиите. Специализирал е в Европейския съд по правата на човека, Страсбург. Стипендиант по програма Фулбрайт в университета в Остин, Тексас. „Дневник“ разговаря с него за полицейското насилие и докъде стигнаха делата, свързани с протестите.

Вие сте адвокат по много случаи на насилие от протестите миналата година. Какво се случва една година по-късно – ясно ли е кой е виновен за насилието на демонстрациите?

– В качеството си на адвокат и защитник участвам по няколко производства, свързани с обжалване на заповеди за задържане на протестиращи за 24 часа от страна на МВР, също така представлявам протестиращи, на които са им повдигнати обвинения за хулиганство, както и такива, които са жертва на полицейско насилие.

Една година по-късно, поне по делата, с които съм професионално ангажиран, не е установено кой е виновен за насилието по площадите в центъра на София. Не съм обаче изненадан от това. Още миналата есен ръководството на МВР и прокуратурата заявиха, че виновни няма. Изявленията бяха направени още преди да приключат голяма част от производствата. Какво на практика се случва? Имаме висящи производства за оспорване на задържания, подадени жалби за полицейско насилие до прокуратурата, както и висящи дела срещу демонстранти. В този момент МВР излиза със становище, базирано на извършена вътрешна проверка от СДВР, в което се казва, че липсват нарушения.

Станахме свидетели и на изказвания от страна на прокуратурата, че полицейските служители са действали професионално. Или поне останахме с такова усещане от изказването на господин Иван Гешев във връзка с изслушването му в Народното събрание на 15 октомври 2020 г. Тогава главният прокурор заяви, цитирам:

  • „МВР свърши перфектно своята работа“,
  • „Пак казвам, поздравявам Министерството на вътрешните работи“,
  • „Мисля, че кадрите са ясни – пребиха полицаите – два часа, три часа, хора, които имат родители, майки, деца, които ги чакат да се приберат вкъщи и които гледат това на живо по телевизията – ето, това се случи“,
  • „Да, възможно е да има полицейско насилие, ще го разследваме и ще проверим, ще повдигнем съответните обвинения, но дайте да не рушим българската държавност, да унищожаваме, да обиждаме българските полицаи и всяка една българска институция, защото днес те ще пазят Вас, утре ще пазят някой друг и пак ще опрете до тях“

Всичко това създаде една среда, в която е невъзможно да се извърши някакво обективно и ефективно разследване.

Вие сте адвокат и по случая на журналиста Димитър Кенаров. Отношението на МВР и прокуратурата по този случай също беше показателно…

– Случаят ясно демонстрира, че МВР и прокуратурата разполагат с монопол върху това дали да се образува, или не наказателно производство, какви доказателства да се съберат и кога да стане това . Въпреки обективно наличните наранявания по Димитър Кенаров, прокуратурата не пожела дори да образува досъдебно производства, в хода на което максимално пълно да бъдат изследвани въпросите упражнена ли е прекомерна сила при задържането на полицейските служители.

Нещо повече прокуратурата – в лицето на Специализирания отдел към Софийска градска прокуратура – дори не положи минимални усилия да установи кои са полицейските служители, участвали в задържането на Кенаров. Беше постановен отказ да се образува наказателно производство и доколкото ни е известно, това е било служебно потвърдено от Апелативната прокуратура. В момента чакаме официално да бъдем уведомени от МВР за резултатите от извършената вътрешна проверка, тъй като сезирахме лично министър Бойко Рашков, след което ще подадем сигнал срещу постановленията.

Преди всичко това показва защо сме на едни от последните места по свобода на словото в световен мащаб. Още с подаването на сигнала ни до съответните институции изрично отбелязахме, че Кенаров е журналист и е бил на мястото, за да документира протеста, представил се е пред полицейските служители и въпреки това е бил проснат на земята и пребит. Липсата на каквото и да е разследване, тъй като нещата приключиха още на предварителна проверка, идва да ни покаже, какво е отношението на прокуратурата и МВР към основни права в едно демократично общество – на свободно изразяване, на мирно събиране, правото да се събира и разпространява информация и в крайна сметка, какво е отношението на държавата към журналистите, чиято роля в обществения живот е именно да осветлява нарушенията и защитава демокрацията

Какви са очакванията ви към временната комисия в парламента, която си постави за цел да разследва в дълбочина насилието на протестите?

– Очакванията ми към комисията са в няколко насоки. Когато говорим за отговорност – особено за действия на държавата, с които се цели заглушаване на опозицията, потушаване на протести, репресия срещу граждани, несъгласни с начина на управления на държавата, журналисти, които не са политически слуги и въобще действия срещу всякаква опозиционна практика – следва да се има предвид и въпросът за политическата отговорност.

Тази парламентарна комисия следва да направи възможното или, по-точно казано, да спомогне за реализиране на политическата отговорност във връзка с тенденциозното насилие върху протестиращи граждани Отваря се възможност за дебат и за определени законодателни промени, с които вбъдеще да се предотврати прекомерната употреба на сила по време на демонстрации и протести или да се подобри ефективното разследване на такива прояви.

Разбира се, всичко събрано от комисията може да послужи и за законен повод за образуване на съответните наказателни производства. Всъщност битката за справедливост и разследване на побоите над протестиращите граждани е битка между демокрацията и авторитаризма.

Ще е добре тази комисия в окончателния си доклад или в констатациите, с които ще приключи работа, да отбележи, че в България като правова държава няма място не само за произволно полицейско насилие над граждани, които изразяват политическите си възгледи, но и че всяка такава проява ще бъде разследвана като се започне от физическите извършители, техните ръководители и се стигне до лицата, отговорни за цялостното провеждане на полицейската операция, както чисто на оперативно и ръководно ниво, така и на политическата сцена.

Все още си мисля, че живеем в правова държава, където има разделение на властите, като всяка една е призвана да контролира другата и именно тук имаме повод законодателната власт да се намеси и да посочи дефицита на ефективност в прокуратурата при разследване на полицейското насили. Именно тази комисия може да разобличи системните проблеми в прокуратурата. Липсата на разследване или неефективността на разследванията са част от един системен проблем, който съществува в България от доста дълго време.

Какви са вашите наблюдения извън България – как се развиват разследванията за насилие срещу журналисти?

– Проблемът с насилието върху журналисти и липсата на превенция или ефективно разследване е глобален. Наскоро попаднах на статия на Амал Клууни, в която се казваше, че броят на автокрациите в световен мащаб надвишава броя на демокрациите, като се цитира проучване на университета в Гьотеборг. Според Амал Клууни ключова причина за отстъплението на демокрацията е крахът на свободната преса. Броят на журналистите, убити извън военните зони в момента е по-голям от броя на загиналите по време на война.

Справянето с този проблем изисква освен разследване на посегателствата над журналисти, което да има за резултат и налагането на съответни наказания, но и прилагането на алтернативни методи, като например поставянето в санкционни списъци и забрани за пътувания на държавни лидери, висши магистрати и пряко отговорните служители за насилието над журналисти и липсата на ефективно разследване.

Тука искам да посоча, че един от сигналите във връзка със задържането и побоя на Димитър Кенаров до българските институции са адресирани лично до Бойко Борисов в качеството му на министър -председател и до Иван Гешев в качеството му на главен прокурор. Дали сигналите са стигнали до тях не мога да кажа, но е факт, че не последва никаква реакция. Трябва да си зададем въпроса тогава какъв вид управление е искал да и е налагал господин Борисов – авторитарно или демократично? Другият въпрос е настоящият модел и структура на прокуратурата има ли място в една демократична държава?

Как ще коментирате кадрите, разпространени от комисията за разследване на полицейското насилие в парламента? Възможно ли е година по-късно да има ефективно разследване и наказание?

– Кадрите са нагледен пример за полицейско насилие. Бруталност, демонстрация на безнаказаност. Действията на полицаите са такива сякаш ни казват: „Ето, ще бием и знаем, че ще останем безнаказани“. Година по-късно може и трябва да има ефективно разследване както на лицата, които непосредствено са извършили действията, така и на тези, които са организирали и контролирали цялата полицейска операция, и на тези, които впоследствие са прикрили тези нарушения. Всички тези обстоятелства могат да бъдат много лесно установени, стига да има желание от разследващите органи и прокуратурата.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar