– Г-н Гешев, мина година и половина, откакто заехте поста административен ръководител на Специализираната прокуратура. През това време вашата институция получи допълнителни правомощия и спецпрокуратурата вече се занимава с дела за корупция по високите етажи на властта. Как променя това работата ви?

– На този въпрос едва ли мога да отговоря само с едно изречение. Ако мога да обобщя накратко – особено през последната година се увеличиха значително правомощията на специализираната прокуратура. От компетентността на специализираната прокуратура е да разследва и да наблюдава досъдебни производства за придобилата вече гражданственост „корупция по високите етажи“. Характерното е, че в Спецпрокуратурата се разследват такива престъпления на територията на цялата страна. Ние сме единствената първоинстанционна прокуратура, която е с компетентност на цялата страна. Като пряк резултат от това, от ноември миналата година до момента имаме може би около 300 процента ръст на сигналите и прокурорските преписки, които пристигат в Специализираната прокуратура. Тоест ако до този момент ние сме имали една единица примерно натовареност, към момента имаме четири единици натовареност. Втората логична промяна е, че с промените обществените очаквания в тази връзка са фокусирани вече в специализираната прокуратура, което също е не по-малко натоварващо, отколкото броя на досъдебните производства, които наблюдаваме. И третото е, че сме в процес и все още не сме изградили един максимален кадрови капацитет, който да поеме това огромно натоварване. И сме в процес на преструктуриране на прокуратурата, за да може да е способна на сто процента да поема работата, която се очаква от нея.

– Колко от тези сигнали са качествени, тоест съдържат данни за реални престъпления?

– Хубавото е, че граждани, организации и и въобще юридически и физически лица подават сигнали до нас. Колко от тях са качествени или некачествени това е преценка на конкретния прокурор. Естествено е, че в такава ситуация ще има и сигнали, които са несериозни. Но не мога да кажа, че те са болшинство, по-скоро са малък процент от общия брой. Има много сериозни материали, които примерно пристигат от държавни структури, като Агенцията за държавно-финансова инспекция за извършени от тях проверки и констатации. Има сигнали с много документи, приложени към тях. Това, което държа да уточня, е че независимо какъв е характерът на сигнала, структурата на прокуратурата и на законодателството в България налагат проверка по абсолютно всички. И тук пак се сещам за един от проблемите на нашата наказателна система. Има държави например, включително и от континенталната система, не само от англо-саксонската, в които прокурорите мога да си селектират типа дела и сигнали, по които да работят. Могат да кажат – по тези няма да работим, защото са видимо несериозни.

– Как се случва това?

– Обяснявам го житейски, не с юридически термини. Примерно има структури като нашата – Специализираната прокуратура, които са наши европейски партньори. Това не е български експеримент. Това е добра практика, която я има въведена в почти всички европейски страни и която е въведена в България. На не малко места те могат да селектират и да преценяват по кои дела да работят, което е логично, защото би трябвало такъв вид прокуратури да се занимават с изключително сериозни неща. Всички проблеми са важни, но просто трябва да бъдат селектирани типа дела и сериозността на тези дела, които занимават тези структури. Такива възможности има в Европа, в България – няма. Дори и за един видимо несериозен проблем, по българския закон по него трябва да се извърши проверка, да се снемат обяснения, да се приложат документи. Това се прави въпреки че изначално е ясно, че това е безсмислено, което отнема много ресурс дори в кадрови план. А ние не разполагаме с много голям неограничен кадрови ресурс. Това е логично да оказва влияние върху съществената ни работа.

– Имахте няколко акции с новосформираната комисия „Антикорупция“ . Те засягаха основно местната власт. Това означава ли, че най-много сигнали всъщност получавате за местната власт?

– Бих казал, че има много сигнали в този сегмент, поради простата причина, че там кръгът на длъжности лица, които са от компетентност на специализираната прокуратура е най-широк. Говорим за стотици кметове, зам.-кметове, общински съветници, така че логично е предвид сериозния брой на тези длъжностни лица да имаме и по-голям брой сигнали чисто статистически. Това, че почнахме с първите ни две съвместни дела с новата комисия КПКОНПИ (Комисия за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество – б.р.) касаеха кметове, е случайно. Имаме и много други неща, по които провеждаме разследване, но просто не сме стигнали до етапа да ги оповестим.

– Тоест, предстоят още спецоперации?

– Предстоят много, но почнахме с тези, защото те бяха на етап, на който може да се предприемат такива действия, които предприехме съвместно с комисията. Ние освен с комисията работим и с ГДБОП, и с дирекция на полицията, които могат да разследват корупционни престъпления. Добро взаимодействие има както с МВР, така и с новата комисия КПКОНПИ.

– Едно от най-популярните дела, свързано с престъпления по високите етажи на властта е делото, което се води срещу т.нар. афера EVN. По него обвиняеми са двама бивши министри и олигархът Иво Прокопиев. Какво се случи там, това дело беше върнато за втори път на прокуратурата?

– Аз не съм запознат с детайлите на досъдебното производство, защото то е водено от Софийската градска прокуратура. Внесено е в специализирания съд, съдът е преценил, че има допуснати някои нарушения на процесуалните правила, върнал ги е с указания. Върнал ги е на Специализираната прокуратура. Съответният прокурор, който ще поеме делото, ще прецени дали има основания да протестира това решение на Специализирания наказателен съд в законовия срок. Ако го протестира, ще изчакаме решението на Апелативния специализиран наказателен съд, ако не, ще изпълним указанията на съда и ще внесем нов обвинителен акт с отстранени недостатъци и съгласно указанията на съда, ако прокурорът счита, че има основания.

– Защо се стигна дотук?

– Трябва да е ясно, че нашият закон е толкова силно формалистичен, че дори и за дребни грешки, които са нормални предвид натовареността и обема на разследванията може да се стигне до такъв резултат. Това не е особено трудно. Обикновено по такъв тип дела – медийни и трудни, най-лесната линия на защитата е да се търсят процедурни проблеми, нарушаване на процесуалния закон. Много рядко се спори по доказателствата по същество. Много трудно е да не допуснеш някаква грешка по едни огромни дела, примерно ако дам случая по КТБ – 11 хиляди страници. Значи някой човек – и журналист, и научен сътрудник, и доцент, и професор в живота си не пише толкова и най-лесното е да намериш някаква техническа грешка, по която да изведеш, че подсъдимият не разбира по какво е обвинен, примерно, и са нарушени правата му. Така че трябва да бъде обяснено на гражданите, че не малка заслуга за тези връщания е и формалистичният български закон. Въпреки че последните изменения аз смятам, бяха в правилната насока. Смятам, че въведеното разпоредително заседание е една положителна стъпка – не достатъчна, но положителна, една от първите, които виждам от 90-те години, които са в посока към ускоряване на процеса и постигане на справедливост, която очакват българските граждани.

– Споменахте КТБ. Делото там е на път да тръгне по същество…

– Не знам дали е на път да тръгне. Намираме се в разпоредително заседание, не сме приключили процедурата, дали ще се даде ход по същество е преценка на съда.

– Очаквате ли основният обвиняем Цветан Василев да се появи някога?

– Това са предположения, които няма как да направя – дали ще се появи или няма да се появи. Факт е, че г-н Василев прави всичко възможно, за да не дойде пред европейски съд, какъвто е българският съд. Това, което очаквам, е той да направи всичко възможно, за да не дойде в ЕС. Той го прави успешно засега и точно поради тази причина е отишъл в държава, която му е удобна и е извън ЕС и точно затова е в процедура по екстрадиция. Той е в процедура по екстрадиция защото отказва да се яви пред европейски съд, т.е. пред български съд и точно затова тече тази процедура. Друг е въпросът как така тече три години и българските власти не са уведомявани за нищо, но това вече е друга сюжетна линия, която не мога да изследвам. Той можеше да даде съгласие още преди три години да се яви пред българския съд и щеше да е вече тук. Той не е в процедура по екстрадиция защото отказва да се яви пред български съд. Точно за това се провежда тази процедура, за да може „принудително“ да бъде доведен пред българския съд. Тази процедура се провежда само и единствено защото той не желае да дойде в България или в ЕС. Това е логично – от тази защитна негова стратегия, на която той има право, разбира се, съдя, че той прави всичко възможно да не се яви пред български съд. Мога да предполагам само какви са целите му. Общо взето това е лесно предвидима защитна стратегия, прилага се и по други дела, така че има право на нея, прилага я. Другото – прави се опит процесът да се превърне в политически, което също е лесно предвидимо защо се случва, включително и сюжетната линия с т.нар. Закон „Магнитски“. Единственият шанс някога да не бъде екстрадиран в Европа, в ЕС е да се стъпи на чл. 3 от Европейската конвенция по екстрадиция, грубо казано, че е политически преследван. Това е единственият юридически шанс, за да не бъде екстрадиран и той просто го използва.

– Той преследва тази цел…

– Логично е. Всеки в неговата позиция, включително и аз, ако бях защитник бих го посъветвал да постъпи по този начин. Това е една естествена позиция. Това не е борба за справедливост. Това е защитна стратегия, която е юридически мотивирана.

– Смятате ли, че е възможно да се случи подобно нещо? Да го признаят за политически репресиран…

– Като юрист мога да предположа, че всичко може да се случи, защото законът, освен всичко друго, аз не мога да предвидя какво ще предпочетат съответните компетентни сръбски власти. Като гражданин мога да отговоря, не като юрист. За мен е крайно съмнително, че страна извън ЕС, която иска да влезе в ЕС, може да откаже екстрадиция, защото е налице политическо преследване. Т.е. нарушени са права на човека в държава, която е член на ЕС. И става една много интересна хипотеза така, че крайно съмнително ми е, че ще се стигне до този вариант. Ако трябва да кажа като гражданин, а не като юрист за това, което се прави е максимално да се забави тази процедура докато по някакъв начин нещо се случи, се промени конюнктурата – дали политическа… или нещо друго… Чака се нещо, което никой не знае какво е, нещо да се промени, което да е в полза на съответните хора.

– Вие имате едно трето качество – познавате делото в детайли, т.е. запознати сте с обстоятелствата по делото. Дотук видели ли сте момент на политическа репресия или говорим за класическа финансова схема?

– Аз няма да коментирам доказателствата по същество и държа да бъде това отбелязано, защото единственото място, където ще се коментират доказателствата по същество, това е в съдебната зала. Дори индикации няма според мен. Това е много ясно забележима, предвидима и реализираща се защитна стратегия. Не че тази стратегия има на какво да стъпи. Според мен тя няма на какво да стъпи, но се прави всичко възможно.

– Вярвате ли, че ще се стигне до осъдителна присъда? Справедлива, такава, каквато хората очакват?

– След като сме внесли обвинителен акт явно вярваме че ще има осъдителни присъди. Ние сме страна в процеса, дали ще има – ще реши съда.

– Оптимист ли сте за хода на делото, че ще тече бързо…

– Оптимист съм, че прокуратурата ще направи всичко възможно каквото зависи от нас да върви бързо, но това е работа на организация на съда. Това не мога да предвиждам. Факт е, че ние, като прокуратура казаха, че много време сме разследвали – 2-3 години… Дайте да видим дали много време. В рамките на тези три години ние сме събрали абсолютно всичко, сега това просто трябва да бъде проверено. След като ние можем да се организираме за три години, не виждам пречки някой друг да създаде добра организация, с която да приключи в разумен срок съдебното производство. Това не е в нашата компетентност. Организацията на процеса е в рамките на Специализирания наказателен съд.

ВИЗИТКА:

Иван Гешев е роден на 19 декември 1970 г.

Завършил право във ВИ на МВР (1994).

Оперативен работник в РПУ (1994-1995), пом. следовател (1995-1996) и следовател в различни звена на столичното следствие (1996-2006), прокурор в районната и градската прокуратура на София (2006-2016).

От август 2016 г. е административен ръководител на Специализираната прокуратура.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar