Досега не съм попадала на случай някой да се „обърка“ или умишлено да заблуди съдията, казва в интервю за „24 часа“ председателят на специализирания съд Мариета Райкова

И още акценти от интервюто:

В съда съществува регистър на СРС, в който са всички данни по направените искания и дадените разрешения

Нямам съмнение, че принудителното преместване на съдиите от спецсъда противоречи на правото на Европейския съюз

Начинът, по който се говори за закриването на спецсъда, показва или непознаване на работата ни, или заинтересованост

– Съдия Райкова, миналата седмица съпредседателят на „Демократична България“ Атанас Атанасов обяви, че 35-има политици са били подслушвани преди изборите. В четвъртък по Нова тв адвокат Николай Хаджигенов увеличи броя им на 82-ма. И допусна, че вероятно подслушването е било разрешено от Специализирания наказателен съд. Разрешавали ли сте използването на специални разузнавателни средства спрямо политици преди изборите или по време на протестите?

– След като в медиите се направиха изявления, в които се твърдеше, че е възможно разрешения за използване на специални разузнавателни средства (СРС) да са давани от Специализирания наказателен съд (СНС), ние направихме проверка в нашите регистри.

Установихме, че няма издавани разрешения за прилагане на СРС към никое от лицата – лидери на политически формации, изразили притеснения, че може да са подслушвани.

– Кой в специализирания съд дава разрешение за използване на СРС?

– По закон разрешенията се дават от председателя на СНС или от двамата заместник- председатели, които са оправомощени за тази дейност. По сходен начин, предполагам, се процедира и в останалите окръжни съдилища.

– Възможно ли е да ги е дал ваш колега без ваше знание?

– Въпросът е неточен. Никой от съдиите, ангажирани с издаването на разрешение за СРС, няма задължение да уведомява председателя на съда, тъй като разрешаващият съдия извършва самостоятелна проверка на предоставените му данни и преценява дали да издаде разрешение.

Това е вид правораздавателна дейност. Но обстоятелствата по издаване на едно разрешение са установими при надлежна проверка.

В съда съществува регистър на СРС, в който са отразени всички данни по направените искания и дадените разрешения. Като преди това всяко депозирано искане и придружаващите го документи се оформят в дело, по което се произнася разрешаващият съдия.

Екземпляр от издаденото разрешение остава по това дело.

Всички тези данни и документи се проверяват ежегодно от Националното бюро за контрол на СРС.

– Може ли службите да използват СРС без санкция на съда?

– Без разрешение на съда прилагането на разузнавателното средство не е законно.

Разрешението освен съдебен акт е и израз на общия принцип за съдебен контрол над действията на държавните органи на изпълнителната власт, с които се ограничават конституционните права на гражданите т.е. гаранция, че ограничаването на правата ще бъде съобразно законовите правила.

Отказът на съдията е непреодолима пречка за прилагане на СРС.

Важно е и обратното – че ако искащите прилагане на СРС – оперативна служба на МВР, ДАНС или прокурор, са изпълнили всички законови изисквания, съдът няма причини да откаже прилагането на СРС, тъй като например би осуетил политиката на държавата по националната сигурност или възпрепятствал разследването срещу дадено лице.

Не допускам служители и ръководители на службите за сигурност и обществен ред да злоупотребяват с прилагането на СРС, съответно да използват неразрешени им оперативни способи.

– На исканията за използване на СРС посочва ли се кой е реалният ползвател на всички телефони, изброени в него? Може ли например сред номерата на хора, разследвани за участие в престъпни групи, да се „промуши“ и телефон на политик? Адвокат Хаджигенов твърди, че точно така е станало подслушването.

– Съдията разрешава или отказва ползването на специални разузнавателни средства при изрично изброени законови положения.

Искането на заявителя трябва да е мотивирано по всяка една предпоставка, с която свързва претенцията си, в това число и дали заподозряното лице ползва посочените телефони.

Нещо повече – аргументите в искането и приложените материали, трябва да позволяват съдът да разбере как точно заявителят е установил, че лицето ползва посочения телефон.

Да се „промуши“ телефон, ползван от друго лице, означава заявителят – оперативна служба или прокурора да не си е свършил работата, дори да е извършил престъпление, ако го е направил умишлено и преднамерено.

За всичко това остава следа в съответните регистри на няколко органа, оправомощени и ангажирани с прилагането на СРС. В този ред на мисли аз не допускам, че е възможно някой да се „обърка“ или умишлено да заблуди съдията, който дава разрешението.

Досега не съм попадала на такъв случай.

– Смятате ли, че замесването на специализирания съд в поредния скандал със СРС цели да извлече аргументи в полза на закриването му?

– Аз и досега не съм чула убедителни аргументи в полза на закриването на специализирания съд. Начинът на говорене по темата създава впечатление или за непознаване на работата ни или за заинтересованост. Държавническият подход при взаимодействие между различните власти предполага отправяне на обективна критика, без да се засяга независимостта на която и да е от властите.

Съдиите вземат решение по казусите, които разглеждат, въз основа на доказателствата по делото и закона, а не на база на странични фактори. Така би трябвало да бъде независимо в кой съд правораздават, което не е в подкрепа на становището, че съдът трябва да бъде закрит.

Иначе дебатът около прилагането на специалните разузнавателни средства периодично е на дневен ред. За съжаление обаче, не се води на значимата му плоскост, а именно – по въпросите за мотивирането на исканията и издаваните разрешения, както и за ефикасността от прилагането на конкретните оперативни способи.

– Един от упреците към специализираното правосъдие е за големия процент споразумения, които се одобряват от съда. Безкритично ли се отнасяте към наказанията по тях? На вас случвало ли ви се е да не одобрите споразумение заради размера на наказанието?

– Случвало се е… Последният такъв случай при мен е отпреди десет дни и причината да откажа одобряване на споразумението е именно размерът на наказанията, предложен от страните. Той не съответстваше на данните за обществена опасност на обвиняемите лица в контекста на извършените от тях престъпления.

Като процентно съотношение делата, приключващи със споразумение в специализирания съд, са сходен брой с делата на другите окръжни съдилища. Отказите не са малко на брой. Споразумението е законово установен институт, приложението на който не е обосновано да бъде игнорирано, тъй като ползата от прилагането му е в редица насоки. Делото приключва в едно съдебно заседание, в което се определя наказание, влизащо в сила веднага, и не са редки случаите, когато от съдебната зала подсъдимите се привеждат директно в затвора за изтърпяване на наказанието.

Спестяват се разходи за възнаграждения на вещи лица, транспортни разходи за свидетели и най-важното – възстановяват се причинените имуществени вреди на пострадалите, което е основна предпоставка за одобряване на споразумението.

В САЩ например над 90% от наказателните дела приключват със споразумения.

– Друг упрек е, че съдиите са с обвинителен уклон и държат обвиняемите в ареста „до дупка“. Така ли е ?

– В специализирания съд се разглеждат дела за едни от най-тежките престъпления. Такива са престъпленията, извършени от организирани престъпни групи, свързани с наркотрафик, убийства, отвличания и изнудвания, трафик на хора, контрабанда, данъчни измами, пране на пари, корупция, тероризъм. Тоест все такива, по които е предвиден висок размер на наказанието. При подозрение за такъв вид престъпление и рестрикциите спрямо обвиняемите са по-високи.

При преценката на всяка една мярка за неотклонение съдията взема предвид данните по делото за личността на обвиняемия и тежестта на твърдяното престъпление. Задържането на обвиняемия се продължава съвсем не защото е смятан за виновен – изцяло или отчасти – по повдигнатото му обвинение. А защото са налице определени процесуални изисквания за продължаване на задържането му и те фигурират в съдебния акт.

– Какво ще стане с делата, които се гледат в специализирания съд? Колко от тях ще бъдат изпратени в други окръжни съдилища?

– Ако визирате законопроекта в този му вид – всички ще бъдат изпратени към други съдилища, след като няма специализиран съд.

Не е посочено те да са окръжни, като вероятно ще има и много спорове за подсъдност, поради съществувалата национална компетентност на специализирания съд.

Посочено е, че делата със започнато съдебно следствие трябва да се завършат с участието на съдията от СНС, но това няма как да се случи, след като съдебните заседатели ще са с прекратен мандат, а и самият съдия може да не е съдия заради предвидения „подбор“ и възможност той да бъде върнат на длъжността си отпреди десет години, която например е прокурор.

Аз нямам съмнение, че предвиденото законодателно разрешение за статута на съдиите в СНС и тяхното принудително преместване пряко се отразява на тяхната независимост и противоречи на правото на Европейския съюз.

По-големият проблем обаче е съдбата на разглежданите дела, повечето от които ще трябва да започнат отначало, понякога след проведени съдебни следствия в продължение на години, след разпити на десетки и стотици свидетели и направени разходи за множество сложни експертизи.

Неминуемо по някои от тях ще изтече и предвидената от закона давност за преследване.

Започване на едно дело отначало и при сменен при извънредни законови обстоятелства съдия не е в интерес на правосъдието и в обществен интерес.

В тази връзка си припомням и думите на гостувалия ни преди време федерален прокурор Робърт Ливърмор от САЩ, които бяха следните: „Специализираният съд и прокуратура могат да бъдат много полезни за България, стига да има политически ангажимент да бъдат подкрепени“. Изразените от него притеснения бяха за второто.

CV

Родена е на 15 юли 1969 г. в Павликени

Завършва право в СУ „Св. Климент Охридски“ през 1993 г.

През 1995-1996 г. работи като юрисконсулт

От 10 февруари 1997-а до 13 април 2006 г. е следовател в Столичната следствена служба

На 14 април 2006 г. встъпва като съдия в Софийския районен съд

От 23 септември 2013 г. е в Софийския градски съд

От 28 юли 2014 г. е в Специализирания съд

На 19 септември 2017 г. е повишена в ранг „съдия във ВКС и ВАС“

На 5 февруари 2019 г. ВСС я избира за председател на специализирания съд

Коментирайте

Не е задължително поле

Не се показва на сайта. Не е задължително поле

Не е задължително поле

Не се показва на сайта. Не е задължително поле