Бойко Рашков – юристът, който пръв влезе в институционален сблъсък със системата „ГЕРБ“
Ако има емблематична фигура в току-що обявения служебен кабинет, това е вицепремиерът и минисгър на вътрешниге работи Бойко Рашков, а белегът, който го отличава, е неговата дългогодишна кадрова кариера, през която опонентите му не можаха да го уличат в изпълнение на политически или каквито и да е други.
Ако има значение фактът, че от 1995 г., когато е избран за директор на Националната следствена служба, досега не стана любимец не само на сините демократи, но и червените им опоненти не го приемаха безусловно /което ще се види по-ъсно – през 2018 г./, това добавя щрих към неговата професионална „своеобразност“.
Ако е вярно твърдението, че службите за сигурност и МВР са гръбнакът и крепителят на властта в привидно правовата държава, то – най-сетне – постът на вътрешния министър и ресорен вицепремиер става ако не най-същественият, то изключително важен за установяване на реална законност.
Нежелан от властта на ГЕРБ, защото иска да си върши работата по контрола на СРС, а ДАНС и главният прокурор не позволяват
– казано на прост и ясен български. Последният държавен пост на Рашков като председагел на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства – НБКСРС /2013 – 2018 г./, е най-ярката илюстрация какво се случва с шефовете на т.нар независими контролни и регулагорни институции през ерата ГЕРБ – всевъзможни агенции и комитети, ако се осмелят да се противопоставят на директивата „мълчание и изпълнение“ когато директивата прегазва закона.
Рашков се оказа неподатлив на обработка и
така стана първият шеф на институция, който влезе в челен сблъсък с основния крепител на системата – главния прокурор Цацаров и ДАНС.
(Към онзи момент все още предстоеше 9 юли 2020 г. /влизането на въоръжената гвардия на Гешев в президентството и последвалото вривно за системата изявление на президента Радев, с което той поиска оставката на главния прокурор и пресдизвика граждансщите прогести)
Покрай тях и с Държавната комисия за сигурност на информацията, която просто не изпълин закона и не изпрати на съда протоколите от заседанията си, за да се види дали въобще е обсъждала справката на ДАНС какви нарушения е извършил заместникът на Рашков Георги Гатев, та трябваше да бъде отстранен от поста, за да остане неутрализиран в марлцинство председателят.
А по онова време – 2017 – 2018 г., да си ръководител на държавна институция и то за контрол, и да опонираш на Цацаров означаваше да си зачертаеш кариерата в държавната йерархия, но не само това. Означаваше и заплаха за всеки политик в парламента, която би си позволил да те издигне отново. Дали заради това, или поради елементарни партийни сметки на БСП /Корнелия Нинова/, Рашков, който през 2013 г. беше предложен за председател на бюрото от БСП /Станишев/, този път /2018/ не беше издигнат за поста, по-точно беше формално от учтивост номиниран заедно с втори кандидат. И с пълна яснота, че няма да бъде избран.
––––
Националното бюро за контрол на СРС не може да гарантира напълно на гражданите, че е в състояние да ги защити от произвол. Бюрото сезира Висшия съдебен съвет, главния прокурор, министъра на вътрешните работи и ДАНС за нарушенията, но те реагират с мълчание.Бойко Рашков, декември 2017 г…………………..
––––––-
„Няма правна норма, която да позволява разгласяване на СРС от длъжностно лице“
Февруари 2020 г. След разгласяване от прокуратурата на подслушаните телефонни разговори на бившия шеф на Военно-въздушниге сили ген. Цанко Стойков с президента Румен Радев Бойко Рашков, потърсен от медиите, заявява:
„Смятате ли, че един прокурор може да се позове на правна норма и да позволи престъпление. Разгласяването на СРС от длъжностно лице се наказва с до 5 г. затвор. /…/ А прилагане на СРС спрямо военен може да стане само с разрешение от военен съд. От съобщението на прокуратурата миналата седмица не се разбира нито кой съд е разрешил прилагане на СРС, нито кой е наблюдаващият делото прокурор от Специализираната прокуратура.“
(И до днес няма публична информация каква е съдбата на това досъдебно производство, то явно е трябвало през медиите само да дискредитира президента – според представите на прокуратурата за дискредитация.)
ДАНС е безконтролна, показва агресивно невежество и лъже откровено.Бойко Рашков, март 2018 г.Рашков е неприемлив за всяка власт, която държи да владее правосъдието
Сблъсъците на Бойко Рашков с властта датират огдавна, още от 1988 – 1999 г, когато правителството на СДС с правосъден министър Васил Гоцев решава, че той не е „техният човек“.
Декември 2008. Рашков е избран от Висшия съдебен съвет за главен прокурор. Президентът Петър Стоянов забавя издаването на указ за назначаването му, междувременно е променен Законът за съдебната власт и на това основание съставен нов ВСС, който избира фаворита на СДС за жглавен прокурор – Никола Филчев.
Юни 1999 г. Във ВСС е извършиен прецедент – за първи път срещу магисграт /Рашков/ са използвани непроверими оперативни справки, представени на съвета като доклад на контраразузнаването от правосъдния министър Васил Гоцев. Съсебниге рехортгери от онова впеме ки схомнят как Рашков излезе от засезанието на ВСС гневен, но устоя на изкушиението да заговори пред медиите за недопустимия прецедент, очевидно решен да заговори по различен начин Репоргерската памет изравя от отова далечно минало конкретния детайл: Рашков се прибира в следствието, строява следоватгелите и разпорежда до 72 часа да бъдат извадени датите на всички негови командировки, отсъствия, присъствия, заповеди, които ще покажат несъогветствията с оперативнитге справки. Припомням този детайл, разказан от следователи, за да илюстрирам най-фаракгерната особеност на неговия портрет: опонира, опровержава или дощазва само с факти и не ползва медиите за пропаганда.
Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика
Коментирайте