Темата накратко

  • След пауза държавната банка отново дава голям съмнителен кредит: 19 млн. лв. за компания, свързана с някогашния лидер на СИК Младен Михалев-Маджо.
  • Наскоро създадената „Новактис“ е новият притежател на някогашния завод за уплътнители „Бросс“, измъкнат през схема с офшорки и заем от дълга си към две банки.
  • Михалев е придобил фабриката за 100 лв., а сега я е продал на финансираната от ББР фирма за поне 6.5 млн. лв.

Преди една година ръководството на държавната Българска банка за развитие (ББР) бе сменено заради съмнения около отпуснат голям кредит. Това като че ли действаше възпиращо за новия борд и оттогава проблемната практика да се финансират с огромни суми, достигащи 150 млн. лв., подозрително близки до властта фирми поспря. Насред пренасочения фокус на публично внимание към изборите обаче, изглежда, позабравените стари прийоми се възобновяват, макар и не в познатите мащаби.

Конкретно става въпрос за 19 млн. лв. заеми, отпуснати от ББР за наскоро създадената компания „Новактис“ с договор от 6 април. Формално нейни собственици са две лица – Мирослав Илиев (70%) и Красимир Минчев (30%), но косвените индикации водят към някогашния лидер на силовата групировка СИК Младен Михалев-Маджо. Два дни по-късно, на 8 април, компанията придобива имоти в Силистра и Варна от „Феникс кепитъл“. Основно това е някогашният завод за аерозоли, силикони и други уплътнители на фалиралия „Бросс холдинг“, който чрез доста спорни действия през 2013 г. измъкна активите буквално под носа на тогавашните си кредитори – ОББ и ДСК, и ги остави с около 10 млн. лв. несъбираеми вземания. Разследване на „Биволъ“ от 2019 г., базирано на изтеклите документи от Panama Papers, пък показа, че въпреки че не е деклариран като такъв в България, краен действителен собственик на „Феникс кепитъл“ е именно Михалев.

Рестарт с познати лица

За това, че отново зад „Новактис“ стои той, индикациите са косвени. Мажоритарният собственик и изпълнителен директор на дружеството, купило завода със заем от ББР, Мирослав Илиев е бил в борда на „Бросс холдинг“ над десет години – от 2002 г. до залеза на завода в началото на 2013 г. Новата компания до голяма степен репликира предишната – и при нея формално собствениците се водеха две лица, които, преди да създадат „Бросс“ през 1997 г. във Варна (първоначално като вносител на строителни материали), нямат бизнес история и известни връзки със СИК или Михалев. Това са Здравко Петров Гючлиев и Сергей Петров Липчев.

Другият акционер в „Новактис“ и председател на борда – Красимир Минчев, от 2012 г. е съдружник с Илиев в „Провентусс България“, което е дистрибутор на уплътнители с по около 4-5 млн. лв. годишен оборот. Преди несъстоятелността на „Бросс холдинг“ в рамките му имаше друга компания „Провентус“, която е в ликвидация и явно дейността е прехвърлена към новата – тя дори продължава да ползва същия сайт и мейл.

Третият член на съвета на директорите е Валентин Василев. Той е бил управител на клона във Варна на свързаната със СИК Първа източна международна банка (ПИМБ, днес Интернешънъл асет банк) до 2005 г., а след това до 2010 г. поема този в родният град на Михалев Силистра, където е изграден и въпросният завод.

Той не функционира от години, така че не е ясно в какво състояние е техниката и какви инвестиции са необходими. Това, което е видно от имотния регистър е, че материалният интерес по прехвърлянията на имотите в Силистра е 5.5 млн. лв., а на тези във Варна – 1 млн. лв. Това означава, че 6.5 млн. лв. е максимално възможната платена цена (има вероятност и тя да е по-ниска, а сумата да отразява данъчната оценка на имотите). Не е ясно обаче каква сума е платена още за оборудването и каква остава за евентуални допълнителни инвестиции и оборотни средства. В баланса на „Феникс“ към 2019 г. имотите се водят за малко под 1 млн. лв., а машините и съоръженията – за малко над 1 млн. лв.

Срещу това стои кредит от ББР от 6 април за 18 млн. лв. От договора за залог на предприятието не стават ясни много детайли, освен че заемът е разделен на два транша – 15 и 3 млн. лв., а лихвата е 3-месечен Euribor + 3 процентни пункта надбавка, но не по-малко от 3%. Няколко дни по-късно – на 12 април, е отпуснат още един заем за 1 млн. лв. при същите условия.

„Капитал“ изпрати въпроси до новия собственик и директор на „Новактис“ на мейла за контакти на друга конролирана от него фирма, но не получи отговори до редакционното приключване на броя. От ББР също не реагираха на запитването за коментар.

Един тройно препран завод

Историята на банковото ожилване на „Бросс холдинг“ е почти христоматиен пример на използването на мним кредитор. През 2005-2006 г. стартиралата като дистрибутор компания решава да започне и собствено производство, като за изграждането му търси външно финансиране.

За първия етап от проекта за завод в Силистра „Бросс холдинг“ издава облигационна емисия за 6 млн. евро, която се листва за търговия на Българската фондова борса. От книжата купуват пенсионни и договорни фондове, а ОББ е довереник на емисията и получава като обезпечение по заема ипотеки. Няколко години по-късно компанията взема още един инвестиционен кредит от Банка ДСК за 3 млн. евро и учредява първи залог на предприятието в полза на банката.

Задълженията първоначално се обслужват, но с настъпилата криза приходите се свиват и финансовите показатели се влошават. Това естествено не е необичайно и в такъв случай обикновено кредитори и кредитополучател търсят приемливо решение. През 2012 г. облигационерите се съгласяват на малко разсрочване, при условие че „Бросс“ предостави допълнително обезпечения, но така или иначе просрочията продължават и заемът става предсрочно изискуем.

И тук започва необичайната част. На 7 декември 2012 г. неизвестната до момента офшорна компания DC&Сhem Company заявява, че „Бросс холдинг“ й дължи 43.4 млн. лв. Основание за това е договор от 2007 г., според който „Бросс“ трябва да доставя на компанията от Делауер (после преместена на Сейшелите) минимум 20 хил. тона стирол годишно в продължение на 5 години при фиксирана цена от 710 евро на тон. Тъй като българската компания не е изпълнила ангажимента, офшорката предявява сметка за неустойки, които заедно с лихвите набъбват до тази сума, надхвърляща четири пъти остатъчния дълг към банките.

Въпреки че информация за такива задължения не се виждат в отчетите и не са декларирани пред кредиторите, те бързо се превръщат във факт.

За това помага Окръжният съд в Силистра, където, малко преди да започнат съдебните битки, „Бросс“ премества седалището си.

DC&Сhem Company успява да учреди в своя полза залог на търговското предприятие и предприема действия по събиране на вземанията си. През пролетта на 2013 г. тя бързо продава активите на химическия завод на друга фирма – „БП индъстрис“, която ползва заем от Интернешънъл асет банк. За сградите е платено 3.4 млн. лв. според справка в имотния регистър.

Неясно как и на какво основание приходите от продажбата не отиват при първия поред заложен кредитор – ДСК, а в офшорното дружество. А новият собственик „БП индъстрис“, преминал през чистилището на Закона за особените залози, бързо успява да заличи тежестите в полза на банките ОББ и ДСК. Но пък явно самият той много бързо спира да обслужва заемите си, защото в края на 2013 г. Интернешънъл асет банк на свой ред продава търговското му предприятие, което още повече отдалечава кредиторите от активите.

Така като пореден собственик на заводите се появява няколко месеца по-рано регистрираната „Феникс кемикъл“, която ги придобива за сумата от 100 лв. И остава такъв, докато траят съдебните схватки с ОББ и ДСК, които въпреки опитите да дадат гласност на проблема през 2015 г. не постигат много. Така като крайно в началото на април тази година „Новактис“ купува заводите именно от „Феникс кепитъл“ с парите от ББР. Самата „Феникс“ от 2015 г. също е заложена в Интернешънъл асет банк като обезпечение за ползван заем, като залогът е вдигнат от банката през март – дни преди сделката.

Сянката на Маджо

Повечето от фирмите по тази дълга верига си имат различни формални собственици и за връзката с Младен Михалев би могло да се съди по косвени индикатори, като например съдействието на Интернешънъл асет банк навсякъде по веригата.

На места обаче за заличаването на следите не е проявена особена фантазия. Например, „БП индъстрис“ първоначално е собственост на тогава 30-годишния Божидар Пеев, който няма други фирмени участия. След като изпълнява ролята си обаче, той я продава на „Тин комерс“.

Тя е собственост на кипърската офшорка Almara Trading, която е мажоритерен акционер с 99.5% от капитала на ФК „Славия“, който се управлява от друга ключова фигура от някогашната СИК – Венцислав Стефанов. Малък дял в „Тин комерс“ има и Димитър Радев, който е формален собственик на свързвания с Михалев дистрибутор на горива „Бент ойл“. Той притежава и счетоводната кантора „Вилет“, която обслужва почти всички фирми, свързани с Михалев. Преди години пък съдружник и управител на „Тин комерс“ е бил друг отдавнашен бизнес партньор на Михалев – Стефан Атанасов Николов. Двамата са били съдружници във фирмата П М С в началото на 90-те. Освен това Николов е бил председател на съвета на директорите на една от известните фирми на СИК – „Интергруп България“ (там е бил в управата заедно с Димитър Ламбовски, популярен напоследък с разговорите си с бившия директор на ББР Стоян Мавродиев, където също изскочи името Маджо). През 1996 г. Николов е акционер в ПИМБ в епохата, когато такива са практически цялото ръководство на СИК (освен Михалев и Стефанов, в акционерната книга са още Румен Николов-Пашата, Красимир Маринов-Големия Маргин, Дмитрий Минев-Димата Руснака, Стоил Славов-Телето, Милко Бонев-Бай Миле и др.). Понастоящем той е член на борда на „Стара планина холд“.

Но най-съществената връзка се оказва „Феникс кемикъл“. То е собственост на Phoenix Chemicals Resource Limited, регистрирано на Британските вирджински острови, а за действителен собственик е посочена молдовската гражданка с кипърски адрес Татяна Воздовская. Документите от Panama Papers обаче показват, че през дружеството OMNI Capital Assets Ltd. краен собственик всъщност е Младен Михалев. Така излиза, че в средата на схемата той е придобил заводите за 100 лв., а сега ги е продал на финансирата от ББР фирма за поне 6.5 млн. лв., ако се гледат само имотите, а вероятно и повече с машините.

Нова банка, нов късмет

За ББР чисто формално кредитът вероятно е напълно законово изряден. Той дори би трябвало да не се води и голяма експозиция, след като капиталът й беше надут, за да раздава антиковид кредити.

Проблемът за нея е на първо място естествено репутационен. Тя се захваща с проект, който други банки твърдят, че е използван за измама. При това сега дружеството е под контрола на човек, който е бил в управата и на „Бросс холдинг“, когато въпросният съмнителен и недеклариран договор е сключен и би трябвало да е бил запознат с него. За казуса през годините в опит да защитят интересите си са сезирали БНБ (нарушения на валутния закон, че заем от чужда фирма не е деклариран) и НАП. В средата на 2020 г. предишният съсобственик и изпълнителен директор на „Бросс холдинг“ Здравко Гючлиев е осъден на шест месеца лишаване от свобода с три години изпитателен срок, тъй като пред ДСК е представил документ с невярно съдържание – декларация за задълженията на дружеството, която не е включвала 7.5 млн. евро по договора за заем от 13.04.2010 г. с DC&Сhem Company. Присъдата е потвърдена на втора инстанция от Апелативен съд – Варна, и може да бъде обжалвана пред ВКС.

Друг любопитен момент е, че заемът от ББР идва буквално веднага след края на дългата съдебна сага около „Бросс холдинг“. ДСК продава своите вземания още през 2017 г. и се оттегля от казуса. Купувач е отново наскоро регистрирана компания – „Кемикъл индъстри парк“, която също отново ползва заеми от Интернешънъл асет банк. ОББ за сметка на това продължава да води съдебни битки, като дори през 2018 г. успява да стигне до влязло в сила съдебно решение, че извършеното заличаване на ипотеките е нищожно. До подновяването им обаче така и не се стига заради нови съдебни дела. Така като крайно с влязло в сила решение на 2 февруари 2021 г. се отхвърля иск съдът да постанови решение, с което да осъди „Феникс кемикъл“ да предаде владението на имотите на синдика на „Бросс холдинг“. Явно след това вече е преценено, че няма много накъде да се продължава. Процедурата по несъстоятелност е прекратена поради липса на средства за издръжката й, а кредиторите не откликват на поканата да внесат такива, и така с решение от 19 февруари съдът решава да се пристъпи към заличаването на компанията, което се и случва в началото на март. Така вече „Бросс холдинг“ реално не съществува, а спрямо имотите няма претенции и явно няма пречки те да послужат за основа на нов заем. Е, за частните банки предвид тази близо десетгодишна съдебна схватка вероятно рискът няма да е приемлив, но държавната ББР явно стъпва на друга логика и е склонна да го поеме.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar