Съюзът на съдиите към ВСС
Рангът да е с по-голяма тежест в заплатите на магистратите, за да се свие „ножицата“ от 1200 лв.
Съюзът на съдиите в България (ССБ) призова Висшия съдебен съвет (ВСС) да намери разумен баланс при определянето на размера на възнагражденията на магистратите така, че сегашната разлика от 1200 лв. и отгоре между районно и върховно ниво да бъде намалена.
В писмо до съвета от организацията отбелязват, че наложилата се през последните години тенденция за еднакъв процент на увеличение на възнагражденията за всички нива (виж тук) е дълбоко погрешна и несправедлива, защото води до увеличаване на „ножицата“ в заплатите на съдиите, прокурорите и следователите от отделните нива. Затова от ССБ припомнят своето предложение рангът за длъжността да има по-голяма тежест при формирането на основното възнаграждение.
Писмото на организацията идва в навечерието на дискусията във ВСС за критериите и показателите, по които да се определят основните заплати в съдебната система. Очаква се на 15 април кадровиците да се съберат на работно заседание, на което да се намери най-удачната формула за намаляване на „ножицата“ във възнагражденията (виж тук).
Именно във връзка с очаквания дебат от ССБ се обръщат към кадровиците с призив да намерят разумния баланс.
„В момента разликата в основната заплата между отделните съдебни инстанции е около 600 лева. Разликата между заплатите на районните и върховните магистрати е двойна, като тук имаме предвид само магистратите от районно ниво с повече от 20 години стаж, а при колегите им с по-малко стаж, тази разлика е още по-голяма. Ако настоящата политика на ВСС се запази и в бъдеще, разликата в основните заплати, а оттам и на брутните, между отделните съдебни инстанции ще стане по наше дълбоко убеждение още по-крещяща и по-несправедлива“, казват от ССБ (пълния текст на писмото виж тук).
Според тях би било погрешно да се мине в другата крайност, а именно всички магистрати да получават еднакво възнаграждение, което по думите им също би било много несправедливо. От съюза отбелязват, че се отнасят с дълбоко уважение към труда на върховните съдии и прокурори и съзнават тяхната отговорност. Често те са последен източник за професионален съвет по сложни правни казуси заради огромния им професионален и житейски опит, казват от ССБ и допълват, че всяка по-горна инстанция изисква по-голям професионализъм, по-задълбочени експертни познания и поемане на по-голяма отговорност.
Същевременно не бива да се пренебрегва професионализмът на районните и окръжни магистрати.
В тази връзка от ССБ дават и следните примери. Наказателните съдии от районно и окръжно ниво се произнасят с присъди по дела за престъпления, като трябва да преценят дали да наложат наказания до 15, до 20 години или доживотен затвор. Гражданските съдии пък често трябва да се произнасят по дела за делби с много страни и голяма стойност на имуществото, дела за собственост с усложнения във връзка с реституция или приватизация и много други. Търговските съдии разглеждат спорове между дружества с голям размер на иска и дела за несъстоятелност, понякога за десетки или стотици милиони, решават спорове по облигационни правоотношения, които са разработени в икономическата наука, но нямат изрична правна уредба. Знания в области като счетоводство и контрол и мениджмънт са необходими за много от действията на съда в делата по несъстоятелност, действия, които са далеч от класическото правораздаване, отбелязват от ССБ.
Нататък от организацията изтъкват, че е много несправедлива липсата на достатъчно обективна оценка на огромното натоварване на районните, окръжните и административните съдилища, които „първи посрещат вълната“ от дела и които са първа инстанция по събиране на фактите и доказателствата.
От ССБ напомнят и че една част от колегите им в по-ниските инстанции са с дълъг стаж, задълбочени професионални познания и богат житейски опит, които често не отстъпват на магистратите от по-висшите нива. Причината да останат на районно и окръжно ниво не е защото се страхуват да се явяват на конкурси или от нежелание да поемат отговорност, а понякога решаващ фактор се оказва семейството – невъзможност на съпруг да напусне дадено населено място заради работата си, грижа за болни родители, училището на децата и много други. В същото време тези колеги са безспорно признати авторитети в тяхната професионална общност и заслужават справедливо възнаграждение за техния труд, каквото в момента не получават, отбелязват от съюза.
Организацията е провела анкета сред членовете си като преобладаващата част от тях са посочили, че сегашният модел за определяне на възнагражденията има нужда от реформа.
В тази връзка от ССБ отново напомнят за идеята си, лансирана на заседание на Съвета за партньорство към ВСС, рангът за длъжност да има по-голяма тежест при формирането на основната заплата на магистратите.
„Ако например един съдия работи в районен съд, но е бил атестиран и е получил ранг „Съдия от ВКС или ВАС“, тогава считаме че неговата основна заплата следва да бъде определен процент от основната заплата на съдия от ВКС или ВАС. Върху така оформеното основно месечно възнаграждение следва да се изплаща допълнителното възнаграждение за продължителна работа като съдия, прокурор и следовател в размер 2 на сто за всяка година трудов стаж, но не повече от 40 на сто в съответствие с чл. 219 от ЗСВ. По този начин трудът и професионалната квалификация на тези колеги ще бъде отличена и по-справедливо възнаградена спрямо останалите магистрати, които работят на същото ниво в съдебната система, но нямат например ранг „Съдия във ВКС или ВАС“ или „Прокурор от ВКП или ВАП“. Същевременно основната заплата на тези колеги няма да бъде напълно изравнена с основните заплати на съдиите и прокурорите от най-висшите инстанции“, казват от ССБ.
Те са убедени, че така може да бъде намерен разумният баланс при определянето на заплатите на магистратите от отделните инстанции. Не се изравняват възнагражденията на всички, а в същото време тези които са се доказали след атестиране за ранг ще получат по-адекватно заплащане и така ще се прекъсне настоящата порочна тенденция, изтъкват от съюза.
22
Коментирайте
Остава и да те атестират, щото не бързат никак
Трябва да бъде намерен разумен баланс при определянето на заплатите на магистратите от отделните инстанции.
Защо не? Ако ВСС проявят здрав разум.
За да се приложи този модел, трябва да се помисли и за въпроса с неравномерното натоварване на отделния магистрат по места. В противен случай отново би се достигнало до несправедливост – един магистрат на същата длъжност с по-малко дела, но с по-висок ранг ще получава значително по-високо възнаграждение от друг на същата длъжност, но с по-висока натовареност. Затова не трябва да се гледат само ранговете и длъжностите, но и натоварването.
Става прекалено сложно, което е предпоставка за допускане на грешки в сметките
Твърдо съм за това предложение!
А нещо за ранговете на съдебните служители? Като гледам пак тишина. Ха-ха.
Служителите, както винаги, са оставени на произвола на съдбата. Само съдебните помощници се обгрижват. Ето сега ще го уредят да са административни съдии и ще взимат по-големи заплати
То пък служителите какви отговорности поемат, че да се редят на хранилката?
Логично е ако си на по-високо ниво да получаваш по-високо увеличение. Да погледнат частния сектор.
Има частен сектор!
Да, все още има.
Някакви жалки остатъци за съжаление.
Абсолютно. Това е соломоновско решение да се дава еднакво увеличение на всички нива.
Напълно разумно е да се премахне тази ножица. Парите въобще не са малко като разлика.
За мен е време да се реши този проблем. По ранг има логика да се плаща.
Разликата във възнагражденията е просто фрапантна.
Не виждам защо точно върховните да вземат повече от районните съдии. СРС е един от най-натоварените съдилища в страната.
Разумно предложение. Наистина.
Прави са.
Напълно. Дано да се намери най-удачната формула за намаляване на тази фрапираща разлика.
Че те тия ходят ли въобще да си теглят заплата. Прах в очите просто.