След хаоса с неустойката по бързи кредити
Адвокатурата до КС: Недопустимо е да се променя необнародван или върнат с вето закон
Разпоредбите от основния закон, които ще тълкува КС
Недопустимо да се допълва, изменя или отменя закон, приет от Народното събрание, преди да е обнародван или когато е върнат от президента за ново обсъждане. Това заявява Висшият адвокатски съвет (ВАдС) в становище до Конституционния съд (КС) (пълния му текст виж тук).
То е по дело №3/2021 г. на КС, в което по искане на президента Румен Радев (повече за него виж тук) ще бъдат тълкувани три разпоредби на основния закон (кои са виж в карето).
До него се стигна заради хаоса, който предизвика предишното Народно събрание с промените в Закона за потребителския кредит, които бяха направени през Закона за ДДС. Както „Лекс“ писа, при тях се стигна до там, че от 1 януари 2021 г. влязоха в сила две взаимно изключващи се разпоредби. Най-общо причината за това беше, че веднага след приемането на двойна и неподлежаща на съдебен контрол неустойка по бързи кредити се разрази скандал. Президентът наложи вето, но преди указът му да постъпи в Народното събрание, Менда Стоянова от ГЕРБ внесе промени, с които се отменя неустойката. Парламентът прие предложението на Стоянова, а после отхвърли ветото, макар и двете да целяха едно и също (подробна хронология как се стигна до този резултат виж тук).
В становището си до КС адвокатурата, без да посочва конкретния случай, а по принцип, обяснява, че подобна ситуация няма как да се случи в една правова държава.
ВАдС сочи, че законодателният процес преминава през четири фази: законодателна инициатива, обсъждане на законопроекта, гласуване на закона и промулгация на закона. „Заключителната фаза, промулгацията на закона, представлява действие по удостоверяване на съществуването на закона и неговото привеждане в състояние, което го прави годен за изпълнение, поради което се явява част от същинския законодателен процес“, пише той в становището си.
И обяснява, че в нея Народното събрание си взаимодейства с президента. Именно той с указ обнародва приетите от парламента закони или ги връща за ново обсъждане. „Взаимодействието на Народното събрание с държавния глава в края на законодателния процес дава зададения от Конституцията специфичен облик на българския парламентаризъм, при който президентът, бидейки пряко избран от народа, играе съществената роля на властови балансьор и гарант срещу допускането на нормотворчески грешки, осъществявайки т.нар. “проверки и баланси” (checks and balances)“, изтъква ВАдС.
Адвокатурата сочи, че промулгацията на закона е заключителната фаза на парламентарния законодателен процес и без нея законът не може да влезе в сила и да произведе правно действие. Ако държавният глава наложи вето или още не е изпратил закона за обнародване, „Народното събрание не може с друг закон да внася промени в приетия акт преди публикуването му в „Държавен вестник“, защото той все още няма качеството на закон, годен да произведе правно действие“.
В становището си ВАдС излага цялата процедура по налагане на вето от президента и това, че Народното събрание няма право да откаже повторното обсъждане на закона, но и няма право да го промени извън процедурата, инициирана от държавния глава.
„Народното събрание не е оправомощено от Конституцията да обезсмисли процедурата по чл. 101 от Конституцията като с друг отделен закон отмени, измени или допълни закона, за който законодателният процес все още не е окончателно приключен и поради това е лишен от юридическа сила. Възприемането на такъв подход би било несъвместимо с принципа на правовата държава по чл. 4, ал. 1 от Конституцията, защото създава дисбаланс в установените от основния закон властнически отношения между парламент и държавен глава, води до нормативна нестабилност, непредвидимост и несигурност“, заявява адвокатурата.
Тя сочи, че неслучайно Конституцията предвижда, че всички нормативни актове се обнародват. „Без обнародване законът не може да придобие юридическа сила, за да бъде съобразяван от своите адресати (по аргумент от чл. 5, ал. 5 от Конституцията). Затова законът, макар и приет на две гласувания, до момента на публикуването няма характера на краен акт на законодателната процедура, а само такива актове подлежат на отмяна, допълване или изменяне от Народното събрание“, пише в становището.
18
Коментирайте
А и Менда избърза много. Има си законови рамки, които е редно да се спазват.
Надявам се, че никога няма да се повтори това парламентарно безобразни, на което бяхме свидетели доскоро, макар да ми прави впечатление, че юристите в новото НС пак са кът, но дано поне ги слушат.
Смешно е. Ако не беше тъжно, то щеше да е смешно
После как да имаш доверие в институциите?
Никак. С техните лобистки прокарвания.
Някой хора се лъжат по това, че Борисов прави магистрали и ненужни спортни зали по градове, като Шумен. И смятат, че това е много добре и нямаме нужда от друго. А култура, съдебна система, здравеопазване са на критично ниско ниво.
Прост народ се управлява най-лесно.
Надяваме се в новото правителство да се избегнат тези недомислици.
Вярно това си е повод да ни се подиграват часк в Европа
За кой ли път. Дано сега в новото правителство юристите са по-читави.
Когато законотвореца не е чел дори конституцията, но тръгва да подписва новата, като Марешки, то няма какво да говорим. Пълни бушони.
За мен това е голямо безумие. Ама много голямо.
Поради тази причина трябва да се случи реформа и аз се надявам Слави да я направи.
Борисов твърд, че той имал най-добрите експерти. Поредните лъжи. Знаем, че ГЕРБ са калинки.
Какви експерти? По качеството на асфалта ли? 🙂
Разбира се, че е нелепо да се проеня закон, който не е влязал в сила.
Гарантирано от ГЕРБ, друго не може да се каже
Приемането на двойна и неподлежаща на съдебен контрол неустойка по бързи кредити беше абсолютно нелепо.