Месечният доход на Божков не е константен, а се променя. Получавал е плащания от търговски дружества след сложни финансови операции. Това казват в интервю за „24 часа“ Антоанета Цонкова, която е член на КПКОНПИ и Иво Иванов, директор на Териториалната дирекция на комисията в София

И още акценти в интервюто:

Юристи и икономисти анализираха хиляди страници данъчна, банкова, търговска информация преди да се внесе искът за 278 млн. лева

Комисията опазва 9 автомобила за над 660 хил. лв., 2,5 кг златни накити и 2 млн. лв. в сметки в БНБ

– Г-жо Цонкова, г-н Иванов, Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество внесе иск в Софийския градски съд (СГС) за отнемане на имущество от Васил Божков и жена му Елена Динева в размер на 278 милиона лева. На фона на претендираното имущество от Цветан Василев – 2 млрд. лв., този иск изглежда малък. Според вас много или малко е това?

Антоанета Цонкова: Със сигурност за българската действителност сумата от 278 милиона лева не може да бъде категоризирана като малка. Напротив, ако се направи статистическа справка за най-големите искове по граждански дела в България, сме сигурни, че искът срещу Васил Божков ще е сред първите места в нашата съдебна система.

Ако направим паралел с иска на Цветан Василев, следва да се отбележи, че и по двете дела се претендира за отнемане на недвижими имоти с наистина впечатляващи пазарни стойности, включително и такива в чужбина.

Претендират се също така отнемане на акции и дялове на търговски дружества и парични суми. При Цвeтан Василев искът е срещу него, членове на семейството му и 21 търговски дружества, регистрирани у нас, в европейски държави и в офшорни зони.

Тези дружества са придобивани със средства от КТБ АД.

Иво Иванов: Искът срещу Васил Божков е срещу него и съпругата му, както и срещу 10 юридически лица.

– Как установихте несъответствие между получените доходи и реално притежаваното точно за 278 млн. лв.? Какъв е законният месечен или годишен доход на Божков? Проверявахте ли и бизнеса му извън България?

И. И.: Законният месечен доход на Васил Божков не е константен. Той е много вариращ. Тук не говорим за месечно възнаграждение по трудов договор, който е предвидим и регулярен.

Извършвани са сложни финансови операции, като Васил Божков е получавал най-често средства от плащания от търговски дружества. По отношение на стопанската му дейност и притежаваното от него имущество в чужбина беше направено проучване чрез каналите за обмен на международна информация на КПКОНПИ.

Така беше установено, че Васил Божков притежава имущество на територията на Франция и Гърция, което вече е обект на претенция за отнемане в полза на българската държава.

Бих искал да подчертая, че цялостната проверка беше извършена от екип от юристи и икономисти. В процеса на работа са анализирани десетки хиляди страници данъчна, търговска, банкова и всякакъв друг вид информация от множество и разнородни официални източници.

Цената на иска се формира по пазарната оценка на незаконно придобитото имущество към момента на внасяне на делото в съда.

– Претендирате за самолет, яхта, имоти в Париж и Гърция. Къде и как се съхраняват самолетът, яхтата и моторницата, собственост на Васил Божков?

И. И.: На плавателните съдове и на самолета са наложени запори по реда на българския закон и са вписани в съответните регистри.

– Във Франция имотът един ли е, или са няколко, на каква стойност е? Къде се намира? Представител на комисията виждал ли го е, или само по документи знаете какво представлява?

И. И.: Васил Божков чрез търговско дружество е придобил недвижими имоти в Париж. Няма практика на етап проверка да се посещават недвижими имоти – собственост на проверявани лица.

– Какъв е редът за отнемане на имоти, които се намират в чужбина?

А. Ц.: Отнемането на собственост на недвижим имот, който се намира в чужбина, се постановява от българския граждански съд, компетентен да разглежда делото. При решение в полза на КПКОНПИ (респективно на българската държава) се пристъпва към международно изпълнение на съдебното решение.

В рамките на Европейския съюз се прилага Регламент на Европейския парламент и на Съвета относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела при съдебен акт, постановен от съдебен орган на държава членка.

– Как се опазва имуществото, на което искате отнемане? Имало ли е случаи то да е било повреждано умишлено?

А. Ц.: С приемането на действащия закон комисията изгради електронен регистър за обезпеченото имущество.

Самото налагане на обезпечения се случва по следния ред – искаме опис от компетентния съдия-изпълнител и вещта се изземва и предава за пазене в КПКОНПИ.

Към момента ефективно сме поели пазенето на 9 автомобила от високо реномирани марки – „Ролс-Ройс“, „Порше“, „Ровър“, „Мерцедес“, „Ауди“, БМВ, на стойност над 660 000 лева, 2,5 килограма златни накити на стойност около 500 000 лева, налични парични средства за около 2 милиона лева, акции от търговски дружества и други ценни книжа за около 112 000 лева. Бих искала да подчертая, че това е само една много малка част от обезпеченото имущество.

Имали сме случаи, когато лицето, спрямо което са наложени обезпечения, е повреждало имущество. Тогава то дължи пазарната равностойност на вещта.

– Къде се съхраняват запорираните и отнети пари, вещи, бижута, автомобили?

А. Ц.: Автомобилите се пазят в обособен гараж, в който са осигурени необходимите условия за безопасното им съхранение. За ползването му сключихме договор.

В БНБ са разкрити специални банкови сметки на КПКОНПИ в евро и щатски долари във връзка с приемането за съхранение на парични средства в чуждестранна валута.

Изделията от благородни метали и скъпоценни камъни, както и ценните книжа, се съхраняват в сейф, нает от комисията в обществения трезор на БНБ.

Тук е нужно да се обърне внимание, че всички такива предмети, запорирани по искове на КПКОНПИ, но същевременно представляващи веществени доказателства по неприключили наказателни дела, по силата на закона се съхраняват от съответните държавни органи в наказателния процес.

Същото се отнася и за предметите с археологическа и нумизматична стойност, респективно с художествена стойност.

Такива предмети на стойност повече от 112 милиона лева са запорирани от съда по искове на КПКОНПИ в производствата срещу гражданите Васил Божков, Цветан Василев и други.

Когато предмети с описаните характеристики не са доказателства по наказателно дело, те се предоставят от комисията за компетентно съхранение на Националния исторически музей или друг български музей.

Сключени са и рамкови споразумения с Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ и с БАН за съхранението на запорирани вещи с историческа и научна стойност.

В момента тече интензивна процедура по намиране и осигуряване на сграда, в която КПКОНПИ да изгради подходящо оборудвана материална база за най-сигурно и безопасно пазене на разнообразните и многобройни движими вещи, върху които са наложени обезпечителни мерки.

– Може ли по-конкретно като количества да кажете колко са конфискуваните бижута, ценни предмети?

А. Ц.: Окончателно отнети в полза на държавата са около 5,2 килограма златни предмети – монети, пендари, бижута (колиета, синджири, обеци, пръстени, гривни и т.н.). Тъй като отнеманията са се случили в различни години, а цената на златото нарасна, трудно може да се направи точна оценка в левове на това количество златни предмети.

– Кой е най-големият уважен иск от съда?

– А. Ц.: Към момента най-високата стойност на имущество, отнето с влязло в сила съдебно решение по отделен иск на комисията, е 7 милиона и 50 хиляди лева. Зад тази стойност стоят парцел със застроен върху него хотел, леки и товарни автомобили, автобуси, парични активи и др.

Отнемането на незаконно придобито имущество има за основна цел да демотивира извършителите на незаконни действия и преди всичко – на престъпления, осъществявани с користна цел.

Осъзнаването на риска, че незаконно придобитото имущество може да бъде отнето – при това независимо от реализирането на наказателна отговорност, има силен превантивен ефект.

Никой не поема риск и не влага време, сили и средства за постигане на резултат, който ще му бъде отнет.

– Какво се случва с отнетото имущество?

А. Ц.: То се управлява от Междуведомствен съвет за управление на отнетото имущество. Той е съставен от няколко заместник-министри, като председател е заместник-министър на финансите.

КПКОНПИ няма представител в Междуведомствения съвет, но всеки месец го уведомява за влезлите в сила съдебни решения, с които е отнето имущество в полза на държавата.

За всеки конкретен случай комисията представя на този съвет доклад, към който се прилагат влязлото в сила съдебно решение и други документи. През изминалата отчетна година са предоставени такива данни за имущество на стойност около 7 милиона лева.

Междуведомственият съвет преценява какъв е подходящият подход към всяко отнето имущество и прави съответно предложение пред Министерския съвет.

То се предоставя на бюджетни организации или на общини, ако би могло да подпомогне осъществяването на техните функции. Или пък се преценява дали имуществото да бъде предадено на НАП за продажбата му по реда на ДОПК, а приходите да бъдат преведени в държавния бюджет.

По силата на закона поне 30% от стойността на отнетото имущество следва да се използват за социални цели.

– Може ли автомобили и други транспортни средства, чиято цена с годините намалява, да бъдат пуснати за продажба преди края на делата?

А. Ц.: В закона е предвидена хипотеза, при която, за да се защитят правата и на държавата, и на ответниците, има възможност движима вещ да бъде продадена на търг и преди отнемането ѝ. Но това може да стане само със съдебно разрешение и само в изключителни случаи – ако органите на комисията докажат пред съда две кумулативни предпоставки: че конкретната движима вещ е застрашена от значително обезценяване през периода на пазенето ѝ. И че самото пазене изисква големи разходи. Ако съдът приеме тезата на органите на КПКОНПИ и даде разрешение за продажба, съдия-изпълнител провежда явен търг.

Получената сума от търга се внася по специална сметка на комисията и се изчаква резултатът от воденото дело за отнемане. Ако имуществото бъде отнето в полза на държавата, сумата ще постъпи в бюджета. Ако съдът отхвърли иска ни, сумата ще бъде преведена по сметка на гражданина, чиято вещ е продадена на явен търг.

Към момента тече такава процедура, доколкото вече получихме разрешение от Софийски градски съд за продажба на търг на лек автомобил „Range Rover“.

CV

Антоанета Цонкова е завършила право в СУ „Св. Климент Охридски“

Работи в КПКОНПИ от 2006 г.

Последователно е изпълнявала длъжностите на председател, заместник-председател и член на комисията

Понастоящем е член на КПКОНПИ с мандат от 2018 г.

Омъжена, с едно дете

Иво Иванов е завършил право в СУ „Св. Климент Охридски“

От 2001 г. е работил в Сметната палата

Заемал е длъжност на заместник-председател на КПКОНПИ

От 2019 г. е директор на ТД – София

Женен, с две деца

Коментирайте

Не е задължително поле

Не се показва на сайта. Не е задължително поле

Не е задължително поле

Не се показва на сайта. Не е задължително поле