По делата и проверките, свързани с премиера Бойко Борисов, е работено задълбочено, извършени са всички възможни и необходими действия. Това отговаря главният прокурор Иван Гешев на поредната порция въпроси на евродепутатите от подгрупата за наблюдение на демокрацията, върховенството на закона и основните права. Отговорите на главния прокурор бяха публикувани късно в петък на сайта на комисията ЛИБЕ на Европейския парламент, част от която е и подгрупата.

Новите въпроси бяха зададени след второто изслушване на българските власти от подгрупата, което бе на 8 януари. И тогава, както и през август миналата година нито Борисов, нито Гешев се явиха пред евродепутатите. А след изслушването дойдоха и допълнителни въпроси. Към Гешев има питания както за преписките за записите на Борисов, снимките от спалнята му и „Барселонагейт“, така и за правомощията на главния прокурор и дали и как се намесва по конкретни дела.

В отговорите се обяснява, че дори и главният прокурор не може да разгласява информация за досъдебните производства без разрешението на наблюдаващия прокурор.

Все пак от тях се разбира, че

делото „Барселонагейт“ на практика е на трупчета.

Прокуратурата твърди, че няма нова информация от дадената на евродепутатите през септември 2020 г. Тогава тя обясни, че след сигнал от БОЕЦ до главния прокурор, Специализираната прокуратура е започнала преписка по публикацията в „Ел Периодико“. Обяснения са снети от лицата, посочени в сигнала (включително от премиера Бойко Борисов), възложени са данъчни ревизии и проверки на физически и юридически лица.

Потърсено беше и съдействие от Великобритания и от Испания. „Ел Периодико“ публикува и нова информация за продажбата на къщата. На 10 юли 2020 г. Испания отговори, че разследването там се води от органите на реда агенция Mossos D’Esquadra (автономна полиция на Каталуния) и специализираната прокуратура срещу корупцията и организираната престъпност в Барселона. Разследването е класифицирано като „поверително“, поради което изискваната информация от България може да бъде предоставена само при установяване на контакт между наблюдаващите прокурори. На 22 юли в Испания е пратено името на наблюдаващия прокурор от спецпрокуратурата в София. „Въпреки предоставените данни за контакт и изминалия дълъг период, съдебните власти в Кралство Испания все още не са се свързали с българските власти“, се казваше в отговорите миналия септември. Разследването по случая не е приключило и в тази връзка е необходимо да се изчакат и резултатите от възложените одити на физически и юридически лица като информацията, поискана от компетентните органи в Кралство Испания, обяви тогава държавното обвинение.

По делото за снимките и видеозаписа от спалнята на премиера са извършени абсолютно всички възможни и необходими действия и

разследването е спряно заради неразкриване на извършителя,

пише прокуратурата. За проверката за аудиозаписите обвинението информира ЕП, че задълбочен анализ е констатирал, че няма данни за извършено престъпление. Всъщност в тази проверка прокуратурата дори не си направи труда да изясни Борисов ли е записан.

„Можете ли да изясните дали техническата експертиза потвърждава, че това е гласът на премиера Борисов? Предвид големия обществен интерес към случая, това е доста важна подробност от разследването. В предишни ваши изявления сте казвали, че прокуратурата разсекретява и публикува много материали по делата в обществен интерес. Ще представите ли и техническата експертиза на записите и действията, извършени от прокуратурата по този случай?“, попитаха Гешев евродепутатите. Искаха да знаят и дали се разследва търговия с влияние или злоупотреба с власт заради казаното от Борисов с записите, че дава инструкции на държавни органи.

Гешев им отговаря, че „главният прокурор и заместниците му не осъществяват ръководство и надзор по конкретни дела, поради което не бихме могли да ви предоставим исканата от вас информация по въпроси от 2 до 4 (за делата на Борисов, б.а.).

Европарламентът пита Гешев как са разследвани записите на Борисов

Правомощието за произнасяне по конкретен прокурорски акт по линия на надзора за законност се използва само в изключителни случаи, обяснява Гешев. Прокуратурата дава пример как през 2019 г. (тогава прокуратурата се ръководеше още от Сотир Цацаров) главният прокурор е отменил прекратяване на разследване в едва 8 от 36 случая. А през 2020 г. (вече Гешев, б.а.) от 28 случая, главният прокурор е уважил само 9, като не е давал писмени указания за действията по разследванията. Има множество законови гаранции, че правомощията на главния прокурор не са абсолютни, уверява още Гешев.

Правителството до евродепутатите: Не знаем кои медии се финансират с европари

Правителството обяснява на ЕП, че е приело план за изпълнение на мерки за преодоляване на предизвикателствата, посочени в доклада на ЕК за върховенството на закона в България. Предвиждали се мерки за „повишаване ефективността на разследванията на корупционни престъпления и постигане на по-солидни резултати по отношение на окончателни присъди в тази област“.

Хвали се и с промените в НПК, които въведоха специален прокурор, който да се занимава само с разследване на главния и неговите заместници.

Евродепутатите питаха: Има сериозни тревоги за плурализма и свободата и собствеността на медиите в България. Има ли медии, които са финансирани директно или непряко от национални или европейски фондове и можете ли да предоставите списък на медиите, които получават фондове от ЕС?

Правителството отговаря, че информацията за собствеността и финансирането на медиите се обявява в поддържания от Министерството на културата публичен регистър. Министерството действа като депозитар на подадените декларации. „Осигуряването на публичност не е свързано с извършването на анализи, като Министерството на културата не може да предостави списък на медиите, които се издържат изцяло или частично с фондове на ЕС“, пише в отговорите.

За златните паспорти, които България продължава да раздава въпреки риска от наказателна процедура, отговорите гласят, че наистина страната няма намерение да се откаже от това и законът е бил променен за по-добър контрол. „Не са обсъждани предложения изцяло да отпадне възможността за придобиване на българско гражданство по натурализация от лица, които са направили инвестиции в България. Цели се постигането на баланс, като от една страна, искаме да дадем ясен знак към Европейската комисия, че ще прекратим лошите практики на получаване на гражданство срещу инвестиции, особено такива, които не се поддържат. За съжаление, през години назад сме станали свидетели на такива лоши практики. От друга страна, желаем, ако е възможно да постигнем и консенсус, да не ограничим възможността за инвестиции в страната, доколкото в момента сме изправени пред безпрецедентна, както здравна криза, така и породена от финансово-икономическа криза. Затова искаме да видим дали бихме могли да постигнем такъв баланс, като опитаме да задълбочим възможността за получаване на право на пребиваване на чужденци срещу инвестиции, срещу много по-засилен контрол от страна на компетентните органи“, оправдават се властите.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar