Делото ЕВН приключи на втора инстанция, думата има съдът
Апелативният специализиран съд приключи делото за продажбата на миноритарния дял на електроразпределителното дружество EVN (ЕВН), известно в медиите като „делото срещу Прокопиев, Дянков и Трайков“. То бе образувано по протест на прокуратурата срещу оправдателните присъди на всички подсъдими, произнесени на първата инстанция миналото лято. Съдът ще обяви решението си в срок, заяви съдия Венелин Иванов.
Когато съдът обявява „решение в срок“, това означава, че или ще бъде потвърдена първоинстанционната присъда – оправдателна, или ще бъде върнато делото заради процесуални нарушения или нещо неизяснено.
Второто дело на втора инстанция беше в сряда (10 февруари) и на него се премина към пледоарии и последни думи, въпреки че още на първото заседание проличаха опитите на прокуратурата да бави максимално процеса.
Подсъдими по делото са шестима души за нанесена щета според обвинението при продажбата на държавния дял в ЕВН: освен съиздателят на „Капитал“ и „Дневник“ Иво Прокопиев и двамата бивши министри от първия кабинет на Бойко Борисов – Симеон Дянков и Трайчо Трайков, още трима експерти от инвестиционния посредник „Булброкърс“, които са подготвили сделката за продажбата на държавния дял – Радослав Рачев, Петър Василев и Любомир Евстатиев. През юни 2020 г. Специализираният съд ги оправда изцяло, като в мотивите посочи, че част от обвиненията не съставляват престъпления, а друга част от обвиненията са за престъпления, които не са извършени. Тогава финалът на делото премина при безпрецедентен интерес от международни правозащитни и медийни организации и тяхната позиция, че процесът е използван за натиск. Случаят е от класическите примери на т.нар. SLAPP (Strategic Lawsuit Against Public Participation) – стратегически дела, с които трябва да бъдат отказани медии, опозиционни политици или неправителствени организации от обществена активност.
Иво Прокопиев,
пред журналисти след края на делото
Очакванията на прокуратурата новият разпит на Караниколов да обърне процеса не се оправдаха
По настояване на прокуратурата в сряда отново беше разпитан Емил Караниколов, шеф на Агенцията за приватизация по времето на продажбата на държавния дял на електроразпределителните дружества през 2011 и 2012 г., по-късно икономически министър в третия кабинет на Борисов, един от тримата освободени като свързвани с ДПС през миналото лято. Караниколов дава показания в процеса за пореден път.
И пред този съд, както и пред първоинстанционния, Караниколов заяви, че не му е бил оказван натиск от страна на Дянков като финансов министър да бъде избрана за инвестиционен посредник фирмата „Булброкърс“. Този път обаче добави, че Дянков му бил препоръчал да се посъветва с „Булброкърс“, тъй като имало нови процедури за продажба на фондовата борса и е добре да има експертни консултации. Адвокат Ина Лулчева запита Караниколов дали Дянков му е посочил този ще бъде посредникът, Караниколов отрече. От друга страна, многократно от началото на този процес беше потвърждавано, а и законът това предписва – че шефът на Агенцията за приватизация не може сам да определи инвестиционния посредник, решението минава през Надзорен съвет и комисия, от което следва, че натиск над изпълнителния директор не може да реши избора на инвестиционния посредник
На прекия въпрос, зададен от съдията Венелин Иванов дали е „бил оказван лобистки или политически натиск при продажбата на държавния дял на ЕВН“ Караниколов не отговори пряко. Каза, че „формирането на „работна група с участие на няколко минисгерства размивало отоворността, докато Аенцията за приватизация си има своите правомощия“. От което се разбра, че според него не е трябвало да има такава работна група.
Но най-озадачаващото в свидетелските показания на Караниколов в сряда беше, че не си спомнял добре какво е гласяло постановлението на Министерския съвет от април 2010 г., което той самият като директор на Агенцията за приватизация е длъжен да изпълни. Решението на МС е за приватизация на миноритарните дялове на фирмите с държавно участие именно през фондовата борса. А точно това постановление на правителството обезсмисля този наказателен процес, обезсмисля и увъртането на Караниколов пред съда днес, тъй като АП е орган на МС е засдължена да изпълнява решенията му. Още повече, че щета не е нанесена, както твърди прокуратурата, обратното – чрез продажбата на фондовата борса на държавния дял в ЕВН през декември 2011 г. е получена по-голяма сума от планираната – показаха данните, представяни в процеса.
Прокурор Георги Мойсев поиска от апелативния състав отмяна на оравдателните присъди и осъждане, но този път не посочи размер на наказанията, за разлика от преди, когато поиска от 3 до 10 години затвор за всеки от подсъдимите. Обвинението посочи като аргумент, че не били изяснени от първоинсганционния съд редица обстоятелства и не били взети предвид редица доазателства. Съдът не е длъжен да изяснява обстоятелства и да взема предвид доказателства, които нямат отношение към конкретните обвинения, посочени в обвинителния акт, заяви адвокат Ина Лулчева (защитник на Трайков).
Ина Лулчева,
адвокат на Трайков в заключителната защитна пледоария
В последната си дума всички подсъдими посочиха несъстояелността на обвиненията.
Трайчо Трайков заяви, че единствената цел на този процес е била да блокира дейността им като обществени фигури, а в неговия случай – като опозиционен политик.
Иво Прокопиев припомни, че е получил обвинение за това, че като председател на най-голямата работодателска организация се е изказал в защита на интересите на бизнеса, което впоследствие се е потвърдило като разумен ход в иономическата история на България. (Бел. ред . – става дума за заседание на Тристранния съвет, на който през 2010 г. Иво Прокопиев като председател на КРИБ е изразил мнение за приватизация на миноритарните дялове).
„Процесът – част стратегията за елиминиране на нежелани фигури от обществения дебат“
„Целият този казус, изцяло попада в това, което се казва SLAPP – стратегически дела, които държавата и партиите на власт водят, за да ограничат водещи обществени фигури за участие в обществения дебат“, заяви Иво Прокопиев в последната си дума. И се мотивира конкретно:
„Запушването на устата на господин Дянков във време, когато очевидно се вземат тежки, икономически противоречиви решения, е важно за някого. Господин Трайков, когато беше образувано това дело, беше кандидат за президент. Намаляването на неговите шансове е важно за другите, които са срещу него. Аз съм основател и издател на една от големите и независими медийни групи. Тоест натискът върху мен е важен, за да предотврати медиите да изразяват независима позиция. Над 15 години съм бил представител на бизнеса под най-различни форми. Запушването на моята уста също е важно.“
Срокът за обявяване на решението на съда е едномесечен, но е препоръчителен и не винаги се спазва.
Класически пример за SLAPP
Процесът е един от наблюдаваните от международни организации на медии, журналисти и специални наблюдатели за свободата на медиите, като много от тях го определиха като политически мотивирано и мека цензура. Имаше и призив най-после Европейската комисия да се намеси и да настоява България да спазва върховенството на закона и да поправи тежките щети за свободата на медиите и на словото в страната.
След произнасянето на оправдателните присъди на първа инстанция, главният прокурор Иван Гешев демонстрира лично отношение към делото, като публикува коментар в „Туитър“, че са загубили битка, но ще спечелят войната.
Делото е класически пример за т.нар. SLAPP (Strategic Lawsuit Against Public Participation) – стратегически дела, с които трябва да бъдат отказани медии, опозиционни политици или неправителствени организации от обществена активност. Обвинението в процеса ЕВН срещу съиздателя на „Дневник“ и „Капитал“ Иво Прокопиев е заради негово изказване по време на официална среща.
От есента на миналата година Европейската комисия на няколко пъти обсъжда проблема с този тип процеси и подготвя мерки, за да ги намали. В България през последните години освен делото ЕВН (и други дела и проверки срещу „Дневник“ и „Капитал“ и издателите им) има и други примери за подобен тормоз над медии, които са критични към властта, прокуратурата или управлението на съдебната система. В Брюксел вече е прието, че има сериозен проблем със завеждането на дела – понякога умишлено далеч от медийната дейност – заради които започват безкрайни проверки, ревизии, блокиране на банкови сметки и активи и натрупване на огромни съдебни разходи с цел тормоз над журналисти, издатели, бивши политици и висши администратори.
Санкции за лица, разпространяващи фалшиви новини, финансиране за правна помощ на медиите, както и обзор на собствеността им – това са част от плановете на еврокомисията за защита на демокрацията в ЕС, представени в началото на декември. (Повече за SLAPP и европейските мерки -тук и тук.)
Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика
Коментирайте