„Тук съм, за да кажа, че обявяваме война на битовата престъпност и на тези, които извършват престъпления – кражби, грабежи, тормозят възрастните хора по селата, убиват, изнасилват. Те трябва да преосмислят поведението си, в противен случай, ще се сблъскат със закона и ще бъдат изправени пред съда и получат това, което заслужават“. Това обяви на 1 февруари м.г. главният прокурор Иван Гешев пред журналисти след специализирана акция в столичния квартал „Христо Ботев“. Тогава той се зарече, че до края на годината ще бъдат постигнати сериозни резултати в сегмент битова престъпност. „Показахме го с противодействието на телефонните измами, които бяха бич за възрастните хора.

Обещавам, че с прокуратурите и полицейските служби към края на годината ще

има подобен резултат и при битовата престъпност. Ще бъдем безкомпромисни. Държавата е длъжник на своите граждани и е време да плати дълга си към хората, които ни плащат заплатите“. На практика той пое риска да обяви, че битовата престъпност ще е приоритет номр 1 и че ще справи точно с нея. Беше повече от ясно и очевидно, че той гъделичка обществото именно по най-чувствителното за всеки един човек. Както и защото няма нормален човек, който да не разчувства, когато види пребит и ограбен възрастен човек, така и защото в общи линии в България не остана ненападнат, неограбен, неизмамен българин.

Прокурорската патетика продължи с десетки спорадични акции в различни градове, градчета и села

Те минаваха в общи линии по два сценария. Единият включваше изсипването на стотици тежковъоръжени полицаи, вклюително снабдени и със следови кучета. Те спираха за няколко часа всичко, което мърдаше в съответните населени места, след което се изтегляха. Накрая на този сценарий следваха съобщения с нищо незначещи думи и цифри – били установени 5 криминално проявени, едно издирвано лице, незаконни стоки с неплатен акциз и все подобни.

Другият сценарий пък включваше ходенето на високопоставени прокурорско-полицейски делагации в различни села, където е било извършено поредното зверско престъпление срещу някой възрастен човек. И следваха наобикалянето на съответната жертва и започването на обещания как вече няма да има такива неща. „Ще вземем мерки, дядо, няма да се притесняваш. Важното е, че си жив и здрав. Легай, почивай и да си жив и здрав, пожела например главният прокурор Иван Гешев на 86-годишен пенсионер в село Трилистник през април м.г. В специалното прессъобщение по случая тогава се уточняваше, че

„главният прокурор осигури допълнителен медицински преглед на възрастния жител

на селото и му предостави предпазни маски“.

Два-три месеца след тези показни акции, главният прокурор набра скорост и започна да обявява, че благодарение на тези мериприятия, престъпността в определени населени места направо изчезнала. Последваха и обещания, че нямало да се тича само след престъпленията, а ще има профилактика на битовата престъпност, оперативна работа и различни мероприятия. Някъде тук имаше за кратко някакви обяснения, че ковид кризата вдига конвенционалната престъпност, включтително, защото и много българи с криминално минало се прибрали в родината си. Но почти веднага след това

отново започнаха заклинания и обещания ей сега да й се сложи край на

тази битова престъпност.

Какво обаче има налице в края на годината. Първо се оказа, че телефонните измами изобщо не са преборени. И това може да бъде видяно от съобщенията на същите тези прокуратура и МВР. Защото дори и последните дни са белязани от информация за поредена група, която била измамила възрастни хора за десетки хиляди левове. Разбира се, в тези съобщения вървят хвалби как били разкрити и хванати, но очевидно е факт, че телефонните измами си продължават с пълна сила. Нопоследък и покрай коронавируса.

Другата линия на провал

пък е свързана с нападанията над възрастни хора. Те не са само не изчезнаха, не само не намаляха, а сякаш станаха още по-зверски. Нека видим само някои от последните случаи. 15-годишен нападна с нож и обра възрастна жена в Павликени. Той я заплашил и отмъкнал торбичка с намиращи се в нея 39 лв. и хранителни продукти.

86-годишна жена беше нападната и пребита посред бял ден пред банкомат в столичния квартал „Дружба“, докато е теглила парите, които е получила за енергийни помощи. За нападението бе задържано 16-годишно момиче. Дни след нападението възрастната жена почина вследствие на травмите и кръвонасяданията.

24-годишен младеж брутално уби 74-годишен мъж от Дъбово, за да открадне от дядото 20-те лева, които е открил в дома му и мобилния му телефон. Предполагаемият извършител бе задържан почти веднага, което накара

самият главен прокурор да напише в Туитър: „Поредното жестоко убийство на възрастен човек

Отново добра работа на МВР и Окръжна прокуратура – Стара Загора. За съжаление това няма да върне отнетия човешки живот. Съболезнования на близките за загубата!“.

Някъде по това време и двама възрастни мъже бяха дръзко измамени от криминално проявено лице, представящо се за човек на пенсионната служба. Той беше бързо задържан, а МВР и прокуратурата използваха случая за малко рекламка, като дори направиха видео и брифинг, на който да покажат как връщат парите на хората. Като оставим настрана чуденка, дали тези пари не би трябвало да са веществени доказателства, дали са минали през експертиза и изобщо как точно ще бъде осъден въпросният злосторник в тази ситуация, то няма как да не се отбележи, че тази работа с показността в този случай беше в повече.

Всъщност битовата престъпност е провал на всяко управление, сегашното изобщо не прави изключение. Тук разликата, че цяла година се размятаха такива закани и обещания, че сега не е ясно точно какви оправдания и извинения ще има. Защото е повече от очевидно, че нищо от тази бетова престъпност не е преборено и ограничено. Дори човек остава с усещането, че случаите някак стават повече и по-зверски. Сега сигурно ще започнат всякакви истории за това, че икономическата ситуация засилва престъпността, че хората остават без пари и някои от тях ще продължават да вършат такива неща. Но тук възниква естествения въпрос, а

защо бяха тези обещания и какво стана с превенцията

Защото на практика нищо не се промени. И пак са актуални въпроси като например как 50-хилядна армия от полицаи, оперативни работници и дознатели, още 10 000 в спецслужбите и още 6000-7000 прокурори и съдии не могат да се справят с 2-3 хиляди крадци, грабители, автомобилни апаши, джебчии, телефонни, имотни и всевъзможни други измамници? Защо хора с по 80, че и по 100 висящи дела продължават да се разхождат на свобода? Поради каква причина над 70 на сто от домовите кражби остават неразкрити и ненаказани?

И всъщност става така, че май истинската организирана престъпност всъщност се оказва битовата. Защото тя очевидно е под контрола на мафията, което винаги означава срастване на бандити и държава. Чрез битовата престъпност мафията хвърля обществото в страх и несигурност, в етнически и политически спорове и генерира милиарди печалби от кражби, грабежи, телефонни, имотни и всякакви други измами. Не един или двама експерти са казвали, че тази престъпност е придобила такива размери, че заплашва дори националната сигурност.

И срещу нея често се изправят единствено закани и какви ли не идеи. Сигурно мнозина са позабравили, но щеще да има програма „Сигурност“, по която

безработни трябваше да обикалят и да информират

полицията за престъпления по малките населени места. Или как щеше да има интегрирана карта на престъпността, и повече извънщатни сътрудници, и много видеонаблюдение. И накрая винаги излиза едно голямо нищо. Защото какво от това, че ще отиде в дадено място повечко полиция за няколко часа или ден. Нали след като се изтегли тя от малките населени места, то кражбите пак започват, бандити пак бият и изнасилват стари хора, на практика никой не се чувства сигурен.

Някъде тук трябва да се каже и, че оправданията, че иконономическата криза вдигала престъпността може да е донякъде вярна. Но изобщо не е ясно как например тази криза пречи да се разкрият домовите кражби. Защото именно те са един от центровете на битовата преспъпност. Те са и основните сред извършваните и неразкриваните. Всяка година в тази графа отиват по 50 000-60 000 от тях. За 4 години например се събират 240 000 неразкрити домови кражби, правени вероятно от не повече от 100-200 групи. И точно заради икономическата криза ли МВР не ги разкрива, прокуратурата не ги изправя на съд, а съда не ги осъжда?

Изобщо да не говорим, че дори смаляващите изчисления сочат, че за последните 20-30 години има поне 1.5 млн.престъпления, които нямат разкрит извършител, камо ли арестуван, още по-малко осъден и изтърпяващ някакво наказание. И зад всеки един от тези конкретни случаи стои разбит и окраден дом, офис, склад, магазин или кола, жертва. И това е наистина убийствена статистика. И какво се прави срещу това – само шумни операции като „Комар“, „Нулева толерантност“, „Пресинг“, „Белезници“, „Кокошкари“ и какви ли не още. Цяла година се нагледахме на същото, липсваха само наименованията, но пък имахме хвърковати чети от висши прокурори и полицаи. И като единствен резултат – отново смазваща престъпност.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar