Правителството одобри промените в СК за оспорване на припознаване и на бащинство
Правителството одобри днес промените в Семейния кодекс (СК), които разширяват възможността на родители да оспорят припознаване и бащинство.
Както „Лекс“ вече писа, предложенията бяха направени от Министерството на правосъдието и са в изпълнение на две решения на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ), в които бяха констатирани сериозни пропуски в българския Семеен кодекс.
Едното съществено изменение е всеки родител, чието дете е било припознато от друг след 1 октомври 2009 г., да има срок от една година, за да оспори припознаването. Той ще може да го направи с иск, за чието предявяване има срок от една година, който тече от момента на узнаване на припознаването. Освен това, този иск задължително ще се съединява с иск за установяване на произход.
В мотивите за предложената промяна се казва, че тя е резултат и от все по-честото използване на института на припознаването за установяване на произход на дете, а в някои случаи и за заобикаляне на осиновяване и за трафик на деца. Възможността за оспорване на припознаването в едногодишен срок от узнаването съществуваше във всички редакции на Семейния кодекс и преди това в Закона за лицата и семейството, като беше премахната с промените в СК от 1 октомври 2009 г.
Заради лишаването най-вече на биологични бащи от правото да оспорят припознаването на детето им от друг след влизането в сила на новия Семеен кодекс, сега се предлага да им се даде еднократно тази възможност. И чрез преходна разпоредба на измененията в СК да се регламентира, че едногодишният срок започва да тече от влизането на закона в сила.
Промяната се случва, след като съдът в Страсбург установи, че националните съдилища отхвърлят исковете само с мотива, че предявилите ги нямат процесуална легитимация да оспорят припознаването, като изтъкват и че децата вече имат установен произход. По разгледаните от ЕСПЧ случаи това е станало без българските магистрати въобще да обсъдят индивидуалното положение на всеки един от заинтересованите – детето, майката, законния и предполагаемия баща.
Другият проблем, изтъкнат отново от съда в Страсбург и решен със сегашните изменения в СК, е свързан с процедурата за оспорване на бащинството. По такъв казус България беше осъдена в Страсбург по делото на Цанко Докторов, който в продължение на три години вярвал, че е баща на второто дете, родено по време на брака му. Когато разбрал, че е от друг, вече бил изтекъл срокът от една година от узнаване на раждането, в който може да оспори бащинството.
Заради това съдът в Страсбург осъди България, като прие, че е погазено правото на личен живот на мъжа (повече за казуса можете да си припомните тук).
Предложената промяна е, че искът на съпруга на майката за оспорване на собственото му бащинство може да бъде предявен до една година от узнаването, че не е баща на детето, но не по-късно от навършване на пълнолетие, като съдът ще взема предвид най-добрия интерес на детето.
16
Коментирайте
Въпросът е кога ще е момента на узнаване на припознаването.
Така е. Защото всъщност ако биологичният баща разбере за ова след 1 година…. Просто е с вързани ръце.
Нещо не са го доизмислили съвсем.
От влязло в сила решение! ГПК!
Децата трябва да имат любчщи родители, това е най-важното
Абдолютно вярно!
Според мен е важно да си родител, а не дали си разбрал, че си баща или не и кога
Ужас. Как може така да има срок. Като разбереш след години, че е си баща
Има си хас да не бъдем осъдени в Страсбург… сефте.
Е аз определено мисля, че това е за добро
Всичко се прави в именто на децата. Те трябва да имат добро бъдеще
Според мен е редно да се направят промени. Децата трябва да имат най-добрия избор
А защо има пропуски в българското законодателство?
Защотоса ни калпави нормотворците.
Браво. Добра новина
Браво! Изключително полезни промени.