Който не познава шефа на Специализираната прокуратура Иван Гешев, може да си помисли, че той е скучен сухар или надменен началник.

Гешев обаче не отговаря на това клише. Разследванията на прокуратурата обяснява с образен език. Макар и да изглежда строг, има неподражаемо чувство за хумор.

Негови са репликите: „Задачата пред разследващия екип по КТБ беше със сложност, близка до това с дизелов двигател да кацнеш на Луната“ или „Имаме доказателства, за които всеки разследващ и прокурор мечтае“.

Това не се нрави на всеки. Според устатата адвокатка Татяна Дончева Гешев е „един логорейник и един акционер“ (б.а. – от акция на службите). Други обаче са на мнение, че той има мотивацията това, с което се захване, да го свърши докрай.

Гешев е неизчерпаем

източник на енергия

Въпреки тежката ни работа той не стана черноглед, не се потисна, казва по негов адрес прокурорката от Върховната касационна прокуратура Румяна Арнаудова.

Името на Гешев най-вече се свързва с делото за източване на над 2,5 млрд. лв. от КТБ. „За мен делото КТБ не е смисълът на живота ми, макар да станах известен покрай него. Бях връзката на разследващия екип с медиите да обяснявам на хората какво сме свършили, като избегна сложната терминология“, посочва Гешев.

Питам го за сравнението на работата по разследването на аферата КТБ с кацане с дизелов двигател на Луната, което роди немалко карикатури за него. „Това са просто думи, с които онагледих законовите процедури у нас. Вариантът да внесеш обвинителен акт от 11 хил. страници в съда е горе-долу със същата сложност. Вариантът да стигнеш до осъдителна присъда на първа инстанция е пак със същата сложност.

Да отпечаташ общо 250 хил. страници копия за всеки от 18-те обвиняеми, да им предявиш материалите по делото в рамките на година… По време на разследването съпругите ни организираха своеобразен женски клуб, защото често оставахме да нощуваме в службата. Но хората не се интересуват от тези подробности“, откровен е Гешев.

Той е роден през 1970 г. Израснал е в столичния кв. „Младост“. Заедно със семейството си живеели в панелен блок. „С други думи

аз съм момче от

краен квартал,

казва с усмивка той. Баща му е служител в милицията. Майка му – акушерка. От 8-и клас мечтае да стане полицай като баща си. Завършва средното си образование в Техникума по електротехника в София. Два месеца преди промените през 1989 г. кандидатства право във Висшия институт на МВР „Георги Димитров“, сега Академия на МВР. „Имаше само 2 юридически факултета – във висшия институт и в Софийския университет. Преподавателите от Софийския университет преподаваха и в института на МВР. После във всеки окръжен град имаше юридически факултети. Сега имам чувството, че факултетите по право са повече от студентите“, обяснява Гешев.

Една от причините да кандидатства в Симеоново е, че след като завърши, ще има осигурена работа. Освен изпитите по български език и литература и история той минава и през физически и психологически тестове. Малко преди тях обаче е поставен въпросът за благонадеждността му. „Дядо ми беше подофицер от т.нар. тогава „окупационна армия“ в Македония, затова имаше съмнения за моя произход. Друг е въпросът как можеш да окупираш собствените си хора. Част от моя род също е от македонския край“, казва Гешев.

Тази „пречка“ е преодоляна предвид задаващите се промени в целия източен блок и бъдещият прокурор се явява на изпита за института на МВР.

Започва работа през 1994 г. като оперативен работник в 5-о РУ в София. След 6 месеца служба разбира, че

МВР е различно от

това, което баща

му му е разказвал

„От 1989 до 1994 г. в МВР почти не бяха работили заради политическите трусове. В 5-о РУ през 1994 г. за първи път обявиха тревога по времето на служебния вътрешен министър Чавдар Червенков, когато премиер бе Ренета Инджова. Тогава ни събираха от къщите ни и ни четоха инструктаж за първите операции срещу т.нар. мутри. Един от съветите на униформения началник бе: „Внимавайте, ако видите някоя кола с антени, да не ви бият.“ Тогава бяха много модерни при мутрите коли с антени като на космически кораби“, спомня си Гешев.

След 5-о РУ той става помощник-следовател. През 1996 г. вече е следовател. Работи в Седма, Трета и Втора районна следствена служба. По-късно разследва тежки транспортни престъпления в Столичната следствена служба. По времето на главния прокурор Никола Филчев започва преназначаване на следователи в прокурори за попълване на щата. Гешев е един от преназначените и така през 2006 г. облича за първи път червената тога в Софийската районна прокуратура.

„През 2009 г. ме командироваха в градската прокуратура. Първоначално бях в административния отдел. След това в икономическия – там се занимавах с пране на пари, данъчни престъпления. През 2011 г. спечелих конкурс за постоянно място. А през 2016 г. се явих на конкурс за административен ръководител на Специализираната прокуратура“, обяснява Гешев. Висшият съдебен съвет го избира за поста с 9 на 1 гласа „за“.

В кабинета на Гешев на ул. „Черковна“ 90 на стената виси портрет на Левски. „Нарисуван ми е от следовател „. Близо до портрета има и друг портрет снимка на Апостола. „Това е репродукция на една от малкото му снимки“.

Гешев, който от ноември м.г. заедно със спецпрокурорите разследва вече не само престъпни групи, но и корупция по високите етажи на властта, обича да чете в свободното си време. Интересни са му фентъзи заглавия като „Колелото на времето“ на Робърт Джордан, „Песен за огън и лед“ на Джордж Р. Р. Мартин, „Съдбата на шута“ на Робин Хоб, както и исторически романи.

Не чете криминални

романи

„Последните години се прибирам вечер вкъщи, лягам и заспивам. Не ми остава много време за четене. 20 книги обаче стоят до главата ми на нощното шкафче“, казва прокурорът. В работно време прелиства най-често книги, които са в помощ за работата му. „Знаете ли, преди 4-5 г. осъществих мечтата си. В дома си направих огромна библиотека, която побира всички книги, които съм си купувал още като дете“, обяснява прокурорът.

Той вярва в Бог, макар че не е силно религиозен. Най-голямата му вяра обаче е в правото. „Вярвам в това, че правото е изкуство на справедливото и доброто. Няма как да обясниш едно юридическо решение, ако в него прозира несправедливост. То не може да бъде защитено с термини от закона“, казва прокурорът.

Не за първи път споделя, че българското законодателство е остаряло и че не отговаря на европейското. „Аз искам компилация от румънския, италианския, френския наказателен закон. „Ние имахме същия проблем с връщането на делата, но след поправки в закона вече се прие делото да не се връща безкрайно от съда на прокуратурата“, споделила пред него румънска прокурорка. „Лошото е, че при нас това връщане го има основно при дела с обществен интерес. Законът се прилага по един начин в София, а извън нея – по друг. Най-лесният подход е да търсиш грешка и да върнеш делото на разследващите“, казва Гешев и подчертава, че е доволен от промените в НПК, с които дела на прокурора ще се връщат в първото т.нар. разпоредително заседание. След това заседание вече делото се гледа по същество. Не е фен на клишето, че съдът говори с актовете си, а прокурорът – с постановленията. „Ако не обясниш на човешки език на хората, те никога няма да те разберат и ще останат с чувство за несправедливост“, казва шефът на спецпрокурорите.

Преди години се среща с американски прокурор, който го пита как се оказва въздействие върху българската съдебна система. „Казах му, че по същия начин, по който и в САЩ – първо се опитват да те корумпират, ако не стане – ще те компрометират и накрая те бият. Разликата е, че при нас рядко се стига до третия начин, защото първите два са доста ефективни. Той се забавляваше на отговора ми, но не го отрече“, разказва Гешев.

Приятелският му кръг е тесен. „Трима са истинските ми приятели. С единия съм израснал от 7-8-годишен. За стандартите в София той е между малък и среден предприемач в строителството. Другият се занимава с автотранспорт, приятели сме от 9-и клас от техникума. С третия също сме заедно от училище. Той работи в МВР“, споделя прокурорът.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar