Отвличането е разкрито, но извършителите му са неизвестни
Куриозното в случая с Адриан Златков е, че са намерени помагачите, но не е ясно на кого са помагали
Отвличането на Адриан Златков предизвика сериозен обществен интерес и опасения за връщане на мутренските времена. Твърденията на органите за ред и сигурност, че не може дори да става дума за прилики с миналото и предишни отвличания, че владеят положението, че скоростната работа и резултати са възпрепятствани единствено от желанието на бащата да реши сам въпроса, не изглеждаха правдоподобни за хората. С усилията на бащата бе намерен автомобилът, използван за отвличането, водените преговори и даването на откупа бяха извършени без съдействието на полицията. Може би това е и причината за връщането на момчето живо и здраво. (Спомнете си опита на МВР да залови извършителите на отвличането на Ангел Бончев по време на предаване на откупа. Комуникациите им внезапно отказаха, а вместо него бе отвлечена носещата откупа съпруга Камелия.) След връщането на Адриан висши служители мъгляво поясниха, че всичко е наред, разследването върви и скоро ще има резултат.
Едва ли някой повярва.
Този случай щеше да остане в списъка на забравените, ако не бе последван от серия тежки престъпления – убийство на данъчен, професионално и посред бял ден, зверска касапница по новогодишно време с експресно разкрит самоубил се извършител, друго убийство на известен бизнесмен, отново посред бял ден и вероятно извършено от професионалисти.
Традиционните акции на полиция и прокуратура под телевизионните прожектори се оказаха недостатъчни да тушират напрежението и да блокират задавани въпроси за криминогенната обстановка – представяна от управляващите сектор „Сигурност“ като все по-ведра и устойчиво характеризираща се с понижаване на престъпленията (регистрираните, разбира се) и повишаване на разкриваемостта. Като че по поръчка бяха арестувани хора от криминалния контингент, според разследващите свързани с логистична подкрепа на отвличането – осигуряване на сим карти от Сърбия и автомобил. Куриозното в случая е, че са намерени помагачите, но не е ясно на кого са помагали. Опитът да се насочи общественото мнение към Златимир Иванов-Баретата бе блокиран още в началото поради
очевидното изтичане на информация за арестите
и присъствието на адвоката му на мястото на задържане.
Съдът разгледа събраните до момента материали и с доста голям резерв присъди мярка за неотклонение – задържане под стража, обявявайки, че ако няма други доказателства, е вероятно да не се стигне до осъждане.
В крайна сметка, след медийния шум за арестите хората започнаха да си задават въпроси. Ще си позволя да ги обобщя и коментирам:
1. Защо са арестувани периферни помагачи? Само при агентурно проникване или внедряване на служител под прикритие е логично и допустимо да се върви от периферията към центъра, постъпателно и постепенно. Но това могат да бъдат само тайни операции.
2. Необходима ли е мярка за неотклонение – известни ли са извършителите, защо не са арестувани; ако са неизвестни, защо хората от периферията не бяха проследени до извършителите? Ако останат на свобода задържаните, още sim карти ли ще продадат или обезпечат логистика за други престъпления? Този подход определено сигнализира поръчителите и извършителите. Това ли е целта? Възможно ли е някой да си мисли, че паникьосани ръководителите на престъплението ще се предадат или издадат? Подобни комбинации са възможни само при наличие на оперативно-информационна мрежа от секретни сътрудници, които биха могли да съберат информация за раздвижвания в престъпните среди.
Такава мрежа обаче не съществува!
3. Висш служител е отправил предложение за защитен свидетел или за лъжесвидетелстване! Истина ли е това? Кой е той? Ако се прави опит да се стигне до извършителя и да се съберат доказателства, това е стандартен ход. Ако става дума да се набеди някой чрез устата на анонимен свидетел, притиснат от заплахата да пострада – това е престъпление по служба.
4. Становището на съда за неубедителни косвени доказателства е подобно на това при залавянето на предполагаемите извършители на убийството на Юри Галев – картите на телефоните им били регистрирани в зоната на същата кула. Не се представи доказателство за връзката на картите със заподозрените, а фактът, че по същото време в тази клетка са били още няколко хиляди телефонни номера, не направи твърдението убедително. Накрая задържаната група „Наглите“ бе осъдена за други престъпления, в другия край на страната, а убийството на Галев – забравено. Дали и тези задържани няма да бъдат изобличени в други престъпления на друго място?
5. Защо е цялата тази публичност при неубедителни доказателства? Това не злепоставя ли разследващите? Заявленията на главния секретар, противоречащи си и по този случай, как да бъдат разбирани от хората – като оперативна дезинформация или обикновени фалшиви новини?
6. Златко Баретата предупреден ли е бил? Не се ли използват възможностите на държавните институции, за да бъде инсталиран на точно определено място, в точно време? Спомнете си почти успешния атентат срещу него – в преддверието на съда. При положение че тогава МВР и службите за сигурност бяха наясно с процесите сред криминалния контингент, липсата на адекватна защита на застрашения обвиняем
изглеждаше като любезна подкана за стрелба,
макар че е напълно възможно да е банална немарливост.
7. Профилактични арести на криминалния контингент, или избирателно разчистване на сметки с ръцете на държавата. Дали не става дума за преразпределение на територии за наркоразпространение и „информатори“ на службите, използващи държавата за решаване на проблеми на бандитско противопоставяне? Няма лошо на криминалния контингент да му се припомня периодично, че е в светлината на прожекторите на антикриминалните служби, това е практика в целия свят. Неуместно е обаче да бъдат задържани лица само от една престъпна групировка, това поражда подозрения за избирателно оказване на натиск.
8. Защо непрекъснато показват бащата Златков, унизително и треперещо да благодари на службите и на отделни лица за перфектна работа – дали не е благодарност за ненамеса, позволила му да си върне жив сина? Този начин на показване на значимост на антикриминалните служби има обратен ефект.
9. Има ли връзка между рекламното представяне на оперативната обстановка като овладяна, с намаляла престъпност и повишена разкриваемост и демонстрационно извършените убийства и отвличане през последните месеци? Самоуспокоението води до понижена бдителност, а това предпоставя неконтролирана среда на сигурност и улеснява престъпниците.
Въпреки претенциите на разследващите престъплението всъщност не е разкрито! Ако използваме буквализми, то е разкрито, но извършителите му са неизвестни. Нещо подобно на убийство, при което убитият е установен, само извършителите са анонимни. Anonimous!
Не се смейте!
* Авторът е бивш главен секретар на МВР и експерт в сферата на сигурността.
Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика
Коментирайте