Министерството на правосъдието предлага:
Дистанционно изслушване на страни, свидетели, вещи лица и превод влизат в ГПК, АПК и НПК
Задържаните да не е задължително да идват в съда по делата за мерките им за неотклонение, а осъдените - по тези за предсрочното им освобождаване, предвижда още проектът
Заявка за е-услуги в съдебното изпълнение
Министерството на правосъдието прави и заявка, че се работи за въвеждането на електронни услуги в съдебното изпълнение. Засега не става ясно какви ще са те, а само се създава нормативна основа за тях. Това става с промени в Закона за съдебната власт.
Там (в нов чл. 360у) се предвижда, че Министерството на правосъдието изгражда и поддържа информационна система на съдебното изпълнение.
Кой ще има достъп до нея и какви данни ще се събират и въвеждат обаче ще се определи с наредба на министъра на правосъдието.
От измененията в закона става ясно, че съдебните изпълнители ще са длъжни всеки ден да я захранват с данните от входящия и изходящия си регистър, както и от този за извършените дейности. „Чрез информационната система на съдебното изпълнение Министерството на правосъдието предоставя електронни административни услуги на участниците в изпълнителните производства при спазване на изискванията по Закона за електронното управление“, се записва още в закона. Като става ясно само, че за целта ще се събират такси, но какви тепърва ще се определи. Достъпът ще е безплатен само за администрацията.
Системата ще се използва и при инспекциите, които министерството извършва на държавните и частните съдебни изпълнители.
Страни, свидетели, вещи лица и преводачи да не е нужно да се явяват в съдебната зала, а да бъдат изслушвани от съда чрез видеоконферентна връзка от града, в който живеят или работят. Тази възможност по граждански, административни и наказателни дела да бъде регламентирана в трите процесуални закона предлага Министерството на правосъдието (пълния текст на законопроекта виж тук).
То огласи проект за изменения в Гражданския процесуален кодекс (ГПК), чрез който се променят и Административнопроцесуалният кодекс (АПК), и Наказателно-процесуалният кодекс (НПК). Измененията в трите закона в основата си са сходни, но съдържат и специфични нововъведения за всеки от видовете дела.
Както „Лекс“ писа, преди дни с предложения за изменения в ГПК, АПК и НПК, чрез които се урежда провеждането на заседания чрез видеоконферентна връзка, излезе и Висшият съдебен съвет. В обявените за обществено обсъждане от Министерството на правосъдието промени са възприети повечето идеи на кадровиците, но в тях например отсъстват предложенията на ВСС за нови разпоредби, свързани с извършването на процесуални действия в електронна форма.
Промените в ГПК
По отношение на гражданските дела МП предвижда (в нов чл. 156а ГПК), че събирането на доказателства чрез видеоконференция може да стане по искане на страните или служебно.
Като условието е страната, свидетелят или вещото лице да не се намират в населено място в съдебния район на съда, който разглежда делото, но е дадена възможност това да се случва и „когато други обективни обстоятелства“ го налагат. Ето как са формулирани разпоредбите по отношение на тези три групи участници в процеса: „Разпит на свидетел и обяснения на страна чрез използване на видеоконференция са допустими, когато тези лица се намират в населено място извън съответния съдебен район, в който се намира съдът по делото, или когато други обективни обстоятелства налагат това“ и „Изслушване на вещо лице чрез използване на видеоконференция е допустимо, когато същото работи в населено място извън съдебния район на съда, разглеждащ делото, и служебната му ангажираност или други обективни обстоятелства не му позволяват да се яви непосредствено пред съда“.
Съдът ще определя датата и часа на заседанието, в което ще се използва видеоконференция, след проверка на възможността за провеждането ѝ с най-близкия районен съд или място за лишаване от свобода по мястото на пребиваването на страната, свидетеля или вещото лице.
Свидетелите, страните и вещите лица, които ще бъдат изслушани чрез видеоконференция, ще се призовават да се явят в съда, затвора или ареста в града, в който живеят или работят, за да бъде осъществена връзката по делото. Там самоличността им ще се проверява от съдебен служител или от началника на затвора, които трябва да присъстват по време на видеоконференцията.
Ако в процедурата трябва да участва преводач или тълковник, общото правило е, че той трябва да е съдебната зала, но ако обстоятелствата го налагат, може да е и при изслушваната страна или разпитвания експерт.
За извършената видеоконференция при техническа възможност трябва да се изготви видеозапис върху електронен носител, който се прилага към делото.
В ГПК и в АПК се дава и определение за видеоконференция – „комуникационна връзка чрез техническо средство за едновременно предаване и приемане на образ и звук между участници в процеса, намиращи се на различни места“.
Промените в административния процес
В АПК изрично се записва, че устният превод може да се извършва чрез видеоконференция. „Това е наложително по административните производства, тъй като предвид глобализацията и с оглед миграцията и движението на големи групи от хора много често се налага извършването на устни преводи от редки и малко разпространени езици, за които на територията на страната няма достатъчно преводачи“, обясняват от МП. Този проблем се усети особено остро при последната мигрантска вълна.
Специфична промяна, която се предлага в АПК, е свързана с фазата на производството, която се развива пред административния орган. В момента чл. 46 от кодекса дава възможност, ако то е пред орган в един град, но се искат сведения, обяснения или показания от човек, който се намира в друго населено място, те да се съберат от териториалното подразделение на дадената администрация там. Например за производство пред НАП в София разяснения от човек в Бургас да съберат от териториалната дирекция там. Освен това АПК дава възможност тези действия да се извършат и по телефона.
Сега с изменения в чл. 46 АПК се предвижда, че това устно изслушване на човек от друго населено място в административното производство може да се извърши и чрез видеоконференция. За нея ще се съставя протокол, а по възможност и видеозапис, който ще се прилага към преписката.
Освен това в АПК се предвижда възможност (чл. 96) чрез видеоконференция да бъдат изслушани и заинтересованите страни в производството по оспорване на административния акт пред по-горестоящ орган.
Изрично се създава възможност (в чл. 171 АПК) съдът да изслушва страни и вещи лица чрез видеоконференция. В АПК правилата не са така подробни както тези в ГПК, като от мотивите на проекта не става ясно дали това се дължи на субсидиарното приложение на нормите за гражданския процес в административния.
Записва се само, че събирането на доказателства по този ред се допуска с определение, в което се посочват датата и часът на провеждане на заседанието и мястото, с което ще се проведе видеоконференцията. А самоличността на явилите се за участие във видеоконференцията се удостоверява в присъствието на служител, чието име се вписва в съдебния протокол. И тук има изискване за изготвяне на видеозапис и за прилагането му към делото.
В мотивите към законопроекта от МП подсказват и по кои дела се очаква да намират най-често приложение тези разпоредби – на затворници и арестанти, които съдят държавата. „За да присъстват на съдебните заседания в съответните административни съдилища, тези лица се конвоират от служители на главна дирекция „Охрана” към Министерството на правосъдието. Конвоирането на въпросните подсъдими или лишени от свобода до съдебните сгради, където се разглеждат образуваните по тяхна инициатива дела, създава значителни трудности и разходи за обезпечаване на охраната и осигуряването на реда и сигурността както в съдебните институции, така и в местата за лишаване от свобода. В този смисъл възприемането на законодателно решение, с което в Административнопроцесуалния кодекс се въвежда възможността за изслушване на тези лица в качеството им на страни в административния процес посредством видеоконференция между съда, в който се разглежда делото, и мястото за лишаване от свобода, където се изтърпява присъдата, или най-близкия до това място административен орган или друг съд, значително би повлияло за ускоряване на процеса и намаляване на разходите“, заявяват от ведомството.
В НПК – очна ставка и разпознаване на предмети с видеоконференция
НПК в момента е единственият процесуален закон, който предвижда възможност за провеждане на видеоконференция. От Министерството на правосъдието обаче подчертават, че това се случва по изключение и то в строго определени случаи: по искане на съдебен орган на друга държава, за малолетни и непълнолетни по преценка на съда или при разпит на свидетел с тайна самоличност.
„Необходимо е разширяване на възможностите за използване на видеоконференцията като способ за събиране на доказателства при провеждането на отделни действия по разследването и отделни съдопроизводствени действия в случаите, при които участниците в досъдебното производство, респ. съдебното производство се намират на различни места на територията на страната или извън страната, за да бъде предоставена на органите на досъдебното производство и съда по-голяма гъвкавост при възпроизвеждането на доказателствата и доказателствените средства в наказателния процес“, изтъкват от министерството.
И затова предлагат серия от изменения. Първото регламентира една практика, която се наложи по време на извънредното положение – задържаните под стража обвиняеми да участват по делата за мярката им за неотклонение чрез видеоконференция.
Изрично се записва (чл. 439 НПК), че тя може да се използва и при разглеждането на предложението или молбата на осъдения за предсрочно освобождаване.
Освен това се регламентира възможност чрез видеоконференция да се извършат очна ставка, разпознаване на лица и предмети и разпит на преводач или тълковник.
В нова разпоредба (чл. 236а) се предвижда, че за проведените действия по разследването чрез видеоконференция се изготвя протокол, „в който се посочват данните по чл. 129, ал. 1 и се вписват данните на всички участници в действието и на лицето, установило самоличността им“.
„Протоколът се подписва от разследващия орган и от участниците, намиращи се при него. За проведените действия по разследването чрез видеоконференция при наличие на техническа възможност се изготвя видеозапис по реда на чл. 239 и 240, за което всички участници изрично се уведомяват“, предвиждат още измененията в НПК.
Министерството на правосъдието е изследвало практиките в ЕС по отношение на видеоконференцията. И повечето държави са заявили, че не са срещнали съществени трудности и проблеми при използването ѝ. „Основните пречки и проблем при използването на видеоконферентна система са свързани с недостатъчно финансиране и неопитен персонал или липса на опит на служителите. Като други възможни пречки и трудности се посочват недостатъчната обезпеченост с оборудване за видеоконференции“, показва проучването.
В тази връзка от МП посочват, че са бенефициент на проект за над 2,4 млн. лв., по който ще бъде доставено, монтирано, тествано и пуснато в експлоатация оборудване за видеоконферентни връзки в 20 съдилища и 6 места за лишаване от свобода. Гаранционният срок за поддръжка на техниката е три години след приемане на системата, а след това парите за нея ще идват от министерството и от бюджета на ВСС.
24
Коментирайте
Така последната възможността за уточняване защитата с клиента непосредствено преди с.з. (на четири очи) се отнема !
По белия сват това се прави много отдавна. Е, по-добре късно, отколкото никога.
Проблемът е, че в белия свят не контролират срещата адвокат-обвиняем в ареста, така както в ареста на Г.М. Така последната възможността за уточняване защитата непосредствено преди с.з. (на четири очи) се отнема !
Много адекватни промени. Така ще се пестят и средства. А и разходите на страните ще намалеят.
Обезпечеността с оборудване за видеоконференции е от изключително значение най вече за качеството на връзката.
Как ще разпознават предмети чрез видеоконферентна връзка?
С отделна камера естествено.
Как ще се гарантира сигурността на връзката, особено за секретните дела? Чували ли са за криптиране?
Не, само за бели хакери 🙂
А пари за техника ще има ли?
както за държавния сектор, така и тук мисля, че след пенсионирането на част от служителите – за държавния сектор, просто не трябва да се отварят нови квоти за тази позиция, а за съд примерно трябва да се наемат само млади хора, които са в час с технологиите. Защото не може да няма възможност да се провеждат видеоконферентни разговори, защото нямало опит в работата с такива устройства и системи. Какъв опит ти трябва за да пуснеш ZOOM?
Не бе те по-възрастните служители могат да се научат ама истината е, че не искат. Викат си, че така и така след 5-10 години ще се пенсионират, защо да се затормозяват сега да учат как работи компютър.
Те много от тия хора смятат, че фейсбук се ползва само за развлечение и игри. А то става и за работа и за контактуване на бизнеса…
В Англия като има нововъведение и се задължават всички да минат курс, нищо, че може да се пенсионират след 3 години.
Е хайде накарайте една счетоводителка на 60 години да се научи да ползва Ексел. В една селска община. Казва – аз на Ексел не мога да смятам и си смята с тефтера и калкулатора. Ма то не пречи последното да го ползваш за корекция и проверка, но не върви да смяташ огромни суми и бюджети на елка. И най-вече да нямаш мерак да се научиш. И като трябва да се подаде нещо електронно се ангажира млад служител, който може да си има и друга работа, да качва електронно информацията, защото счетоводителката, което е нейно задължение принципно, не може да работи… Покажи целия коментар »
По селските общини и по малките градчета са толкова архаични, че няма на къде.
Ама Англия е бяла държава, а ние султанат от третия свят !
Младостта в случая не е фактор. Напротив, опитът се придобива с течение на времето.
Колко трябва да си натрупал опит за да участваш във видеозаседания?
Това с цел превенция за заболяване от Ковид ли е или си е практика
Някой не чете
Добри решения
Мечтата на мързеливеца – лежи в някаква канторка и шляпа справки по дела – имам такива колеги и – резултата е – идвам и ги изяждам, дива е джунглата, щуките работят, акулите не спят.