Съдийската колегия с идеи за законодателни промени
Съдебните заседания чрез видеоконференция да влязат в ГПК, НПК и АПК
Кадровиците предлагат и да се разшири възможността за електронно призоваване
Чрез видеоконференция да може да се провежда цяло съдебно заседание или отделни процесуални действия, по преценка на съда и след изслушване на страните. Това са само част от промените в Наказателно-процесуалния кодекс (виж проекта тук), в Гражданския процесуален кодекс (повече тук) и в Административнопроцесуалния кодекс (виж тук), които предлагат членове на Съдийската колегия.
Всъщност кадровиците предлагат серия от промени в трите процесуални закона във връзка с провеждането на съдебни заседания чрез видеоконференция и разширяване на възможността за електронно призоваване, които отдавна се обсъждат.
Идеята за детайлизиране на уредбата на електронно призоваване обясни Даниела Марчева: „Предлага се в случай, че страната по гражданско дело е посочила електронен адрес, връчването да става по този начин, а не като субсидиарно средство при невъзможност да се връчи на настоящия или постоянния адрес. Същата хипотеза е и при регистриран профил в ЕПЕП. Разликата е в технически аспект – едното връчване е в нарочна система за сигурно връчване, а другото – чрез информационна система, посочена от страната. Основният принцип в българското законодателство при електронната комуникация е този на съгласието на страната, което може и чрез конклудентни действия да се изрази, т.е. посочването на електронен адрес е вид съгласие за връчване по този начин. Изключение е предвидено само в случаи на бедствия, аварии и други непредвидими обстоятелства, които позволяват на съда да осъществи връчване чрзе всички възможни комуникационни средства – телефон, електронен адрес“.
Тя допълни, че в законите се въвежда правило при връчването на електронен адрес, което да улесни доказването на датата на връчване – чрез създаване на фикция с оглед деня на постъпване на съобщението в съответната информационна система. Връчването чрез ЕПЕП се удостоверява с електронен запис, съхраняващ се в самата система, каза Марчева.
И обясни: „Предлага се общо правило за задължително връчване на съобщения и книжа по електронен път на определена категория субекти. Кръгът лица е дискусионен особено предвид включването на адвокатите, но считам, че е добре изначално да има ясна стратегия – дали ще бъде въведен отведнъж този институт или на етапи, при които адвокатите ще бъдат включени на последващ етап. Предвидили сме период от дни в годината, в който на адвокатите не следва да се връчват съобщения и книжа и който ще бъде заявяван от тях предварително. Друго предложение е в съдържанието на исковата молба да се включи диспозитивно реквизита за електронен адрес и телефон на ответната страна и на нейния представител, т.е., ако страната разполага с такъв, той да бъде посочен“.
Що се отнася до провеждане на съдебни заседания чрез видеоконференция, то кадровиците предлагат в ГПК и АПК също да се предвиди разпит на свидетели и вещи лица по дела по този своеобразен дистанционен начин. В проекта за промени в АПК е записано, че събирането на доказателства чрез видеоконференцията се допуска с определение. Самоличността на явилите се за участие във видеоконференцията лица се удостоверява в присъствието на служител, чието име се вписва в съдебния протокол. За извършената видеоконференция, след уведомяване на участниците в нея, при наличие на техническа възможност, се изготвя видеозапис върху електронен носител. Видеозаписът се прилага към делото.
В ГПК пък кадровици предлагат по-детайлно да се разпише как се извършва събиране на доказателства чрез видеоконференция в нова разпоредба – чл. 156а. Според текста разпит на свидетел и обяснения на другата страна чрез използване на видеоконференция се допускат, когато тези лица пребивават в населено място извън съответния съдебен район, в който се намира съдът по делото и когато същите не са в състояние да се явят непосредствено пред съда. Нататък предлаганият чл. 156а ГПК предвижда следното:
ал. 2 Изслушване на вещо лице чрез използване на видеоконференция се допуска, когато същото работи в населено място извън съдебния район на съда, разглеждащ делото и служебната му ангажираност или други обективни обстоятелства не му позволяват да се яви непосредствено пред съда.
ал. 3 Съдът определя датата и часа на провеждане на заседанието, в което ще се използва видеоконференция след предварителна проверка на възможността за провеждането на видеоконферентна връзка с най-близкия районен съд/място за лишаване от свобода по мястото на пребиваване на другата страна, свидетеля или вещото лице.
ал. 4 Свидетелите, страните и вещите лица, чиито изявления ще бъдат изслушани чрез видеоконференцията, се призовават за датата и часа на съдебното заседание, като им се указва съдът/мястото за лишаване от свобода, в които следва да се явят.
ал. 5 Предварителното удостоверяване на идентичността на явилото се за участие във видеоконференцията лице се осъществява от съдебен служител от съответния съд/място за лишаване от свобода, който присъства по време на видеоконферентната връзка.
ал. 6 Когато при използването на видеоконференция се налага участието на преводач или тълковник, същите следва да присъстват в съдебната зала на съда по делото, освен ако конкретните обстоятелства не налагат тяхното присъствие при изслушваното лице.”
Предлага се още в ГПК да се въведе задължително електронно призоваване на държавни институции, общини, адвокати, нотариуси, частни съдебни изпълнители, финансови и кредитни институции, търговци, предоставящи комунални услуги.
По отношение на НПК, членовете на СК предлагат създаването на нова разпоредба – чл. 262а, която да регламентира разглеждането на дела чрез видеоконференция. Идеята е тя да звучи по следния начин:
„ал.1 Съдебно заседание или отделни процесуални действия, могат да бъдат проведени по преценка на съда, след изслушване на страните, чрез видеоконференция, когато това е в интерес на правосъдието и няма да попречи за разкриването на обективната истина в процеса.
ал.2 Провеждането на съдебно заседание или на отделни процесуални действия чрез видеоконференция се осъществява в електронна среда при спазване технологичните изисквания установени в Наредба №6 за извършване на процесуални действия и удостоверителни изявления в електронна форма (издадена на основание чл. З6Ое, ал.1, вр. с чл. З6Ол, ал.3 и чл. З6Ом, ал.3 от Закона за съдебната власт и приета с решение на Пленума на ВСС по т.6 от протокол № 25 от 03.08.2017 г.) Локацията на съдебния състав и на прокурора е винаги мястото, където е седалището на тези органи на съдебната власт.
ал.3 Публичността на съдебните процеси, провеждани чрез електронни видеовръзки се осигурява чрез предаване на съдебното заседание в реално време, през интернет страницата на съда или чрез друга осигурена от СК на ВСС платформа за достъп на съдилищата и гражданите, при спазване на гаранциите за защита на личните данни.
ал. 4 За извършената видеоконференция, след уведомяване на участниците в нея, се изготвя видеозапис върху електронен носител. Видеозаписът се прилага към делото“.
В кодекса е заложено още защитен свидетел да може да бъде разпитан и чрез видеоконференция, както и по този начин да може да се извърши и разпознаване на лица и предмети.
Тези предложения ще бъдат предоставени на вниманието на министъра на правосъдието Данаил Кирилов, за да бъдат придвижени по-бързо към Народното събрание.
Същевременно обаче Даниела Марчева наблегна на темата за електронното правосъдия като цяло и в частност за някои спънки във връзка с въвеждането му, както и за настоящи законодателни пречки за реализирането на идеята за видеоконферентни съдебни заседания.
Един от съществените проблеми е в §218, ал. 1, изр. второ от ЗСВ, който предвижда, че в тригодишен срок, считано от 8 август 2019 г., всички дела в хартиен носител се приключват по този начин и по тях не може да се извършват процесуални действия в електронна форма от страните. В сегашната ситуация, когато много съдии провеждат заседания чрез видеоконферентна връзка, може да възникнат проблеми. „На практика законът, макар и устройствен за съдебната власт и не касаещ редовността на проведените съдебни заседания онлайн, забранява възможността страните да участват чрез видеокнофренеция в съдебно заседание“, каза Марчева.
Тя отбеляза и нещо друго много важно – съдилищата да започват да сканират документи и да създават електронни папки по дела.
Нататък отбеляза, че има противоречие между законова разпоредба и функционалностите на ЕПЕП. Разпоредбата на чл. 360в, ал. 2, т. 1 и 2 от ЗСВ предвижда извършването на процесуални действия и изявление в електронна форма чрез ЕПЕП, но в портала няма такава функционалност. Според Марчева ВСС трябва да реши дали ще иска промяна в закона, или ще надгражда единния портал.
Според нея кадровиците трябва да решат и още нещо – в Наредба №6 на ВССда се разпишат единни правила за изпращане на съобщения и на документи по електронната поща и връщането на входящ номер на страната, която ги е подала. По думите й работата по актуализиране на наредбата може да започне още сега като посочи, че в СРС има изготвени подобни правила, които много улеснят съдиите.
Освен това трябва да се помисли и за друго изменение в наредбата, което се отнася до електронната идентификация. Според закона за елидентификацията тя става чрез специален идентификатор, тип виртуална лична карта. Но от приемането на закона преди четири години до момента такъв не е издаден. Всъщност дори не е започнала работата по изграждане на цялата структура по издаването и регулацията на тези идентификатори. Затова в момента като средство за идентификация се използва квалифицирният електронен подпис (КЕП). По думите на Марчева т.нар. виртуална лична карта може да бъде заменена с КЕП и това трябва да бъде отбелязано в наредбите 5 и 6 на съвета, отнасящи се до електронните услуги.
18
Коментирайте
НЯКОЙ ЧУВАЛ ЛИ Е ЗА ПУБЛИЧНОСТ НА СЪДЕБНИТЕ ЗАСЕДАНИЯ ?
Любопитни предложения и закони. Еми дано върже.
Глупости! Поредното кърпене на нормативната ни уредба.
Да се научат и в Столичен Общински съвет така да работят и изобщо да работят. Че им чакаме решенията от вече 4 месеца…
По някога се чака и повече. Бюрокрацията е в разцвета си.
Подкрепям. Решенията са добри и трябва да се запази практиката за работа от дистанция, защото явно скоро няма да ни пуснат
Добри намерения стига да не изгърми техниката
Зависи колко пари са прикраднали някои пътем.
ал. 4 За извършената видеоконференция, след уведомяване на участниците в нея, се изготвя видеозапис върху електронен носител. Видеозаписът се прилага към делото“.
Само да са изправни флашките.
Какви флашки бе? Те на диск ще записват вероятно.
Няма да се учудя въобще.
И след това да се съхраняват както трябва. Да не стане така, че един ден да не могат да си видят записът.
МИ добри са им законите. Какво толкова
Е какво? Ако не си през Zoom а си през Вайбър няма да стане ли? ал.2 Провеждането на съдебно заседание или на отделни процесуални действия чрез видеоконференция се осъществява в електронна среда при спазване технологичните изисквания установени в Наредба №6 за извършване на процесуални действия и удостоверителни изявления в електронна форма (издадена на основание чл. З6Ое, ал.1, вр. с чл. З6Ол, ал.3 и чл. З6Ом, ал.3 от Закона за съдебната власт и приета с решение на Пленума на ВСС по т.6 от протокол № 25 от 03.08.2017 г.) Локацията на съдебния състав и на прокурора е винаги мястото, където е… Покажи целия коментар »
А защо не ги задължите да дават електронен адрес ?
а стига вече с този КОВИД, държавата, в това число и съдът трябва да си работи нормално както преди….
Тамън да има и втора вълна.
Това е еклектика – как беше – сънят ражда чудовища, този ВСС откъде дойде – добре – поставям реален пример – касае се за трудова злополука, експертите твърдят – скъсано въже, а опъновото усилие е от електромотор – никога електромотор не може да скъса въже – по скоро би се някак прегрял – това нещо ако съм на видео стена – как ще го обясня на съдиите, ужас – делото го спечелих – чрез личното ми кряскане на място. Разбраха ме съдиите, но това на видео-стена – не може да стане, не е сериозно, не знам. Пълна глупост, това е… Покажи целия коментар »