Народното събрание окончателно прие
Без наказателни лихви, неустойки и предсрочна изискуемост при забава по време на извънредното положение
Спира налагането на запори, но само за граждани. Военните ще могат да спират и да проверяват хора
До отмяната на извънредното положение не се прилагат последиците от забава за плащане на задължения на частноправни субекти, включително лихви и неустойки за забава, както и непаричните последици, като предсрочна изискуемост, разваляне на договор и изземване на вещи.
Това записа Народното събрание окончателно в Закона за мерките по време на извънредното положение. Едва в петък, с публикуването на доклада на правната комисия, стана известно какво е одобрила тя след продължителното си заседание в четвъртък, след което останаха множество неясноти (пълния текст на доклада виж тук).
Парламентът в петък одобри окончателно предложените текстове, като заседава до късно през нощта. За улесение на читателите си „Лекс“ публикува текстовете от основния корпус на закона с уговорката, че са възможни дребни редакционни неточности (с основния корпус на закона можете да се запознаете тук).
Заседанието на парламента започна със спор, предизвикан от Веселин Марешки и колежката му от „Воля“ Кръстина Таскова, които се явиха в пълно защитно облекло – с гащеризони, маски и очила, с които бяха напълно неразпознаваеми. Това накара Валери Жаблянов от БСП да поиска те да бъдат заставени да се приведат в нормален вид, а председателката на парламента Цвета Караянчева да обясни, че се вземат всички предпазни мерки – залата се дезинфекцира, а на всички депутати са раздадени маски.
Народното събрание предпочете преди да започне работа по проектозакона да изслуша шефа на държавния резерв Станимир Пеев на закрито заседание за наличностите, с които разполага. Заради пълните неясноти за това какво е одобрила правната комисия в четвъртък, на депутатите беше даден половин час, за да се запознаят с текстовете. Но след това не започна обсъждане по същество на текстовете, а над един час депутатите се караха уж по заглавието на закона, но всъщност възразяваха срещу пренаписването му между двете четения. „100 страници закон – един час се караме за заглавието“, възмути се Йордан Цонев от ДПС. На финала решиха да го озаглавят „Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г.“.
Без негативни последици при забавяне на плащанията
От разпоредбата, която беше окончателно приета от депутатите, следва, че ако гражданин или фирма не успее да плати в срок докато трае извънредното положение, няма да търпи негативни последици от това. Като са обхванати всички задължения на частноправните субекти, не само по кредити, но по всякакви договори.
Физическото лице или търговецът ще продължава да дължи, но дългът му няма да нараства заради наказателни лихви и неустойки, няма и да рискува например кредитът му да бъде обявен от банката за предсрочно изискуем.
Това е комбинирано с друга разпоредба. С нея по време на извънредното положение се спират всички обявени публични продани и въводи във владение, обявени от държавните и частните съдебни изпълнители.
„Не се налагат запори на банкови сметки на физически лица и на лечебни заведения, запори върху трудови възнаграждения и пенсии, обезпечителни мерки върху медицинска апаратура и оборудване, както и извършването на описи на движими вещи и недвижими имоти, собственост на физически лица, освен за задължения за издръжка, за вреди от непозволено увреждане и за вземания за трудови възнаграждения“, прие още Народното събрание.
Освен това се записва, че сроковете за плащане (определени в общите условия по чл. 98а, ал. 2 от Закона за енергетиката) на задълженията за ток на битови клиенти се удължават от 10 на 20 дни. Като те „може да бъдат променяни с мотивирана заповед на министъра на енергетиката по предложение на Националния оперативен щаб, при отчитане на финансовата стабилност на сектор „Енергетика“, с цел гарантиране на енергийната сигурност“.
Депутите приеха, че изповядването на сделки при нотариус ще е възможно и по време на извънредното положение, но не свободно, а ще се преценява дали те са неотложни. Ето какво прие парламентът: „Ограничават се нотариалните производства до неотложни такива при спазване на санитарно-хигиенните изисквания“. Както и да задължи Нотариалната камара да осигури дежурни при съотношение най-малко един нотариус на 50 000 жители за съответния район.
Предложение на Христиан Митев да отпадне ограничението за нотариалните сделки накара министъра на правосъдието Данаил Кирилов да заяви, че ако не се приеме, сам ще издаде заповед в този смисъл, че и с по-сериозни ограничения. „Леко намекнах, че ако отхвърлите, ще издавам заповед за 20 дни спиране на работата на нотариусите и ще бъде по-зле“, каза той.
Пралемнтът окончателно прие и че от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат:
- процесуалните срокове по съдебни, арбитражни и изпълнителни производства, с изключение на сроковете по наказателни производства и производства по Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест.
- давностните срокове и други, предвидени в нормативни актове, с изтичането на които се погасяват или прекратяват права или се пораждат задължения за частноправните субекти, с изключение на сроковете по Наказателния кодекс и Закона за административните нарушения и наказания.
- сроковете за изпълнение на указания, дадени от административен орган на страни или участници в производства, с изключение на производствата по Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове.
- сроковете по глава пета, раздел I и III, глава осма, раздел V, глава десета и глава дванадесета, раздел I, II и IV от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, с изключение на срока по чл. 38, ал. 1, т. 2 от същия закон.
- сроковете по чл. 175в, ал. 1 – 3 от Закона за съдебната власт, с изключение на срока по чл. 175в, ал. 1, т. 2 от същия закон.
Освен това се удължават с един месец от отмяната на извънредното положение:
- сроковете, определени в закон, извън вече изброените, които изтичат по време на извънредното положение и са свързани с упражняване на права или изпълнение на задължения на частноправни субекти;
- действието на административните актове, което е ограничено със срок и изтича по време на извънредното положение.
Военните ще спират и проверяват хора по време на извънредното положение
С 89 гласа „за“, 55 „против“ и двама „въздържали се“ депутатите приеха военните да участват наред с полицаите в контрола по прилагане на противоепидемичните мерки по време на извънредното положение.
В Закона за мерките и действията по време на извънредното положение беше записано, че военнослужещите ще могат да участват в прилагането на мерките и ограниченията в цялата страна, както и на КПП-тата.
До края на извънредното положение военните ще имат право да извършват проверки за самоличност, да ограничават придвижването на хора, докато пристигнат полицаи, ако има данни, че не спазват задължителна изолация или други противоепидемични мерки, наложени от министъра на здравеопазването. В такива случаи военните ще могат да спират и превозни средства.
Те ще могат да използват и физическа сила, но само когато това е абсолютно необходимо.
Докато трае извънредното положение, министърът на отбраната ще може да удължава командировките на военнослужещите и без тяхното съгласие.
Очаквано това предложение предизвика най-сериозни спорове сред депутатите. „Не виждам как армията да стои безучастно в тази ситуация. Предлагам без много емоции да приемем текстовете“, каза Константин Попов. Но Иван Иванов репликира: „В петък не взехме решение за въвеждане на военно положение. Включването армията може да събуди страхове у гражданите за това, което предстои“. Таско Ерменков заговори за танкове по улиците.
„Никъде не се предвижда ползване на танкове, бетеери, конница или кавалерия, нито се обявява мобилизация“, заяви Димитър Лазаров.
Крум Зарков обаче настоя за отпадане на текста. „Вирус не може да се пребори с автомат. Говорите от няколко дни за война с невидим враг, но да не се окаже, че не видимият враг е не вирусът, а правата на гражданите. Няма нужда от подобен текст“, каза той. Мнозинството обаче го гласува.
Достъпът до трафични данни на избягали от карантина – без разрешение от съд
Мобилните оператори и доставчиците на интернет ще са длъжни да съхраняват и да предоставят трафични данни на МВР, без да се изисква разрешение на съд, когато те са нужни за установяване на хора, които са нарушили задължителна карантина или болнично лечение.
Тези данни в момента се съхраняват само за нуждите на националната сигурност, за разкриване на тежки престъпления и при спасителни операции. Съхранението им позволява да бъде проследен и идентифициран източникът на връзката, както и използваните клетки.
Право да искат тази информация заради неизпълнена задължителна изолация или лечение, ще има МВР.
Според действащия закон разрешенията за достъп до данните се дават от председател на районен съд или оправомощен от него съдия. Когато пък данните се отнасят до самия председател на съда или неговото семейство, разрешението се дава от председателя на съответния окръжен съд.
Без разрешение от съд в момента се предоставят данни, само когато те са нужни за спасяването на бедстващи, като депутатите предлагат към това изключение да бъде добавено и установяването на нарушаващи карантина или болнично лечение.
В такива случаи достъп до данните се дава само след искане на полицията.
До половината от платения отпуск без съгласие на работника
Работодателите и органите по назначаване може да предоставят до една втора от платения годишен отпуск на работника или служителя и без негово съгласие, приeха окончателно депутатите. Но иначе общото правило е, че според възможностите се възлага надомна работа или такава от разстояние.
Паралелно с това се правят и изменения в Кодекса на труда, с които се регламентира, че по принцип работодателят има право да предостави платения годишен отпуск на служителя и без негово съгласие по време на извънредно положение, но не се поставя ограничение за до една втора от дните, с които разполага, което е само в специалния закон с мерките.
В КТ се уреждат две хипотези, при които предприятието може да спре работа при извънредно положение (нов чл.120в). Първата е със заповед на работодателя, а втората – по заповед на държавен орган.
И за двата случая обаче се предлага следното правило: „За времето на преустановяване на работата в случаите по чл. 120в работникът или служителят има право на брутното си трудово възнаграждение“.
Т.е. без значение дали шефът сам е решил да не се работи, или фирмата е затворена със заповед на държавен орган, ще трябва да плати брутните заплати.
На кого държавата ще плати 60% от заплатата – ще определи Министерският съвет
По време на извънредното положение, но за срок не по-дълъг от три месеца, Националният осигурителен институт превежда 60 на сто от размера на осигурителния доход за месец януари 2020 г., за лица, осигурени по чл. 4, ал.1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване от осигурители, отговарящи на критерии, определени с акт на Министерски съвет. Така е формулирано окончателно обещаното от правителство подпомагане на бизнеса и спасяване на работни места. От разпоредбата излиза, че тепърва МС ще трябва да обяви какви са критериите, за да могат фирмите да кандидатстват.
От закона става ясно само едно условие – останалите 40% от заплатата да се платят от работодателя. Ето какво предвижда предложението на правната комисия: „В случай, че осигурителят не изплати пълния размер на трудовото възнаграждение на работниците и служителите, за които са получени средствата по ал. 1 (т.е. държавата е платила 60%), той ги възстановява“.
В закона за извънредното положение се урежда, че средствата се превеждат по банков път на съответния осигурител в срок до 5 работни дни въз основа на предоставена от Агенцията по заетостта писмена информация. Парите идват от фонд „Безработица“ на държавното обществено осигуряване.
По-високи наказания за спекулантите по време на извънредно положение
Народното събрание прие, че по време на извънредното положение спекулантите ще се наказват с от 1 до 3 години затвор и глоба от 5000 до 10 000 лева. До идеята за тази промяна в Наказателния кодекс (НК) се стигна, след като в последните седмици се появиха много сигнали за завишени цени на предпазни маски, дезинфектанти и лекарства. От Националния оперативен щаб изрично казаха, че такъв проблем има и те не могат да се справят с него. Одобреното наказание за спекула по време на извънредно положение е завишено в сравнение с останалите случаи, в които то се наказва със затвор до 2 години глоба от 100 до 300 лева.
Друга промяна в НК, която беше приета днес, предвижда до 3 години затвор и глоба от 1000 до 10 000 лева за всеки, който разпространява невярна информация за заразна болест. Ако от разпространението на такава информация настъпят значително вредни последици, глобата ще е от 10 000 до 50 000 лева.
„Кой определя кое е невярна информация? Сега в социалните мрежи се разпространява изявление на ген. Мутафчийски, че коронавирусът ще подмине България. Трябва ли да разследваме и такива изявления?“, попита Александър Симов. Павел Шопов му отговори, че дали нещо е вярно, или не ще се произнася съдът.
Валери Жаблянов обясни, че хората разпространяват всякаква информация само за да предпазят близките си и настоя да се разграничи с какъв умисъл са действали. Крум Зарков пък попита дали „ако някой се обади, че е чул, че има зараза от варицела или ринофарингит“, ще бъде преследван. А Десислава Атанасова подчерта, че кои са заразните болести е изброено в Закона за здравето и ринофарингитът не е сред тях.
„Гласувах против, защото не съм чул в нито една държава да са приели промени в НК за справяне с тази епидемия. Истината е, че НК е безсилен в борбата с инфекциозните болести“, заяви Зарков.
Промени и в Закона за защита на потребителите срещу спекулата
Макар първоначално да отхвърлиха идеите на БСП за промени в Закона за защита на потребителите срещу спекулата, по-късно депутатите прегласуваха решението и подкрепиха идеите на левицата.
А те са следните:
В чл. 1, ал. 2 се създава т. 9, която да гласи: „право на защита от необосновано високи цени по време на извънредно положение и бедствия“.
Създават се нова глава с две нови разпоредби – чл. 177а и 177б, които предвиждат:
„Чл. 177а Разпоредбите на тази глава се прилагат при обявено от Народното събрани извънредно положение или когато е настъпило бедствие, съгласно Закона за защита при бедствия.
Чл. 1776, ал. 1 Всички стопански субекти са длъжни да предоставят на населението предлаганите от тях стоки и услуги на цени равни на средноаритметичните цени на предлаганите от тях стоки и услуги през последните три месеца преди настъпване на обстоятелствата по чл. 177а.
ал.2 Цени на предлаганите от тях стоки и услуги през последните три месеца преди настъпване на обстоятелствата по чл. 177а се доказват на база записите в касовите апарати или получените по банков или картов път плащания.
ал.3 При липса на записи в касовите апарати плащания по ал. 2 лицата по ал. 1 са длъжни да предоставят предлаганите от тях стоки на цени, завишени с не повече от 20 на сто от цените на придобиването им, а услугите – с не повече от 20 на сто от себестойността им“.
Като се предвидиха следните санкции в нов чл. 225е:
ал. 1 За нарушение на чл. 1776 на виновните лица се налага имуществена санкция в размер на 5 процента от оборота им през годината предхождаща настъпването на обстоятелствата по чл. 177а, а на представляващите ги физически лица глоба в размер от 20 000 до 100 000 лева.
ал. 2 На юридическите лицата, които имат пряк или косвен контрол върху лицата извършели нарушение по ал. 1 се налага имуществена санкция в размер на 7 процента от оборота им през годината предхождаща настъпването на обстоятелствата по чл. 177а, а на представляващите ги физически лица глоба в размер от 30 000 до 200 000 лева.
ал. 3 На физическите лицата, които имат пряк или косвен контрол върху лицата, извършили нарушение по ал.1 се налага глоба в размер от 30 000 до 100 000 лева.
ал. 4 При положение че лицата по ал.1 нямат дейност през годината, предхождаща настъпването на обстоятелствата, по чл. 177а им се налага имуществена санкция в размер от 20 000 до 100 000 лева.
ал. 5 При положение че лицата по ал. 1 не могат да докажат цената на придобиване и себестойността на предлаганите от тях стоки и услуги, им се налага имуществена санкция в размер от 30 000 до 100 000 лв.
Глоба от 5000 лева за нарушаване на мерките при епидемия
С глоба от 5000 лева е заплашен всеки, който наруши или не изпълни въведените от министъра на здравеопазването или директора на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки. Такава промяна в Закона за здравето чрез закона за мерките при извънредно положение записаха депутатите.
Ако нарушението е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, имуществената санкция е 15 000 лева.
Народните представители записаха и че при въведени епидемични мерки контактни лица на болни със заразна болест не може да отказват изследване. Ако някой откаже, го грози глоба от 50 до 500 лева, като същевременно този човек ще бъде принудително доведен в болница за извършване на изследването.
17
Коментирайте
Значи търговските субекти и упражняващите свободни професии са извън закона: дължат на 100% здравни и пенсионни вноски в този период, независимо, че в резултат на въведените ограничения губят клиенти и доходи ! Е как тогава за едни държавата (или това което е останало от нея) да не е мащеха; как в такъв случай да не укриват доходи и да се отнасят почтено към другите ?
Предложенията за сроковете са продобили напълно логичен и разумен вид. Обаче това за армията! Да не сме във военно положение бе, дами и господа! Какво е това безобразие?
Тези господа и госпожи дезинфекцират ли ги преди да почнат да се събират в заседателна зала, а и след това ?
Късмет. Ще ни е нужен!
Подкрепям влезлите в сила решения. Подкрепям и извеждането на армия и запасници на улисницата. Те могат да въдворят така нужният ни ред. Че и престъпници няма да има.
Едно е сигурно, няма да се оправим и финансово ще изнемогваме все повече и повече, ако не се затворят принудително пенсионерите по свойте СИ домове !
Аз не схващам защо при положение, че Европа отпуска средства и се отпуснаха и някакви милиони от държавата, която ги има явно, защо сега и дарителска сметка се отвори? ЗаЩо? Народа не работи. Как да дарява. за кое по-напред. За Деца, за Коронавирус, за Левски… за кое да дарим по-скоро по 1-2-3 лева ?
Народното събрание предпочете преди да започне работа по проектозакона да изслуша шефа на държавния резерв на закрито заседание за наличностите, с които разполага.
ЗАЩО на закрито? За да ни събират дарения после ли ?
За Марешки няма криза за консумативи. Аз вече 1 седмица не мога да си купя най-обикновен спирт.
Има, обаче цената му е вдигната двойно. А и много бързо свършва.
Смешни са. Направо приличат на извънземни.
Докато ни пуснат лекарството какви ли не глупости ще трябва да претърпим и какви ли не чупки в кръста и колената
Дезинфекция на всички помещения и при всеки човек, посетил нотариус или пък друго учреждение.
Добри мерки. Подкрепям. Добре е, че може да се екстрадират хора. Добре е и че все пак съществува възможност да се правят нотариални заверки. Важно е да имаме тази опция все пак
Вие оставете, ми редовните сметки как ще си платим. ИзиПея не работи. Не всеки може да се оправи с интернет банкиране, а и други неща не работят.
Някои от ИзиПеите бачкат. Не знам в пощата дали все още има такава опция.
Гледам парламента, говорят си глупости над 3 часа. Нито един член не изгласуван. Това са безотговорни идиоти, държа на определението. Целият бизнес, всички граждани, юристи, чакат мерките, а те се дърлят за глупости. Политиката явно е неизлечима болест…