Прокуратурата крие колко осъдени не може да вкара в затвора
Последните публични данни са за 2018 г., когато не са били приведени в изпълнение присъдите на 609 престъпници
Колко души, осъдени на затвор, към момента не са задържани и пратени зад решетките. Този въпрос, зададен от „Сега“ на главния прокурор Иван Гешев по Закона за достъп до обществена информация, остана без отговор повече от месец. Питането към държавното обвинение, чиято задача е привеждането на присъдите в изпълнение, беше пратено на 31 януари. Срокът за отговор по закон е 14 дни, като може да бъде удължен с 10. Прокуратурата нито го спази, нито го удължи.
Мълчаливият отказ на институциите да предоставят информация винаги бива отменян от съда, затова с подобни действия единствено се протака процедурата по отговора. Според електронната форма за проверка, последното движение по заявлението за информация в прокуратурата е било на 10 февруари.
Последните официални данни сочат, че има 609 осъдени на затвор, които на се задържани, за да изтърпят наказанието си. За сравнение, през 2018 г. прокуратурата е получила за изпълнение 6642 присъди „затвор“. Сред основните причини за неизпълнението на тези съдебни актове отново е укриването на осъдените лица в страната и в чужбина, което затруднява издирвателната дейност и установяване на тяхното местонахождение, пише в доклада на прокуратурата за 2018 г. Констатациите са дословно преписани от доклада за предходната година. По апелативни райони най-много бегълци има в софийския – 248, следва пловдивския – 136, Велико Търново – 108, Варна – 74, Бургас – 35. По присъди, постигнати от спецпрокуратурата се издирват 8 души.
Преди 2 години, когато „Сега“ отново проучваше темата, главният прокурор предостави данни само за броя на издирваните. Много от прокуратурите по места обаче дадоха информация за присъдите им, макар и без да посочват имената на хората, които се укриват, вместо да са в затвора. Така стана ясно, че сред тях има убийци, изнасилвачи, осъдени за грабежи и други тежки престъпления. Някои от престъпниците се укриват и по 20 години. „Не се сещам за възможност разкриването на тази информация да попречи на МВР да залови осъдените. Точно обратното. Струва ми се, че прикриването на тази информация допринася за по-доброто укриване на тези хора. Би трябвало да има повече публичност, която да помага“, коментира тогава адвокат Александър Кашъмов от „Програма достъп до информация“.
Покрай дупнишките рекетьори братя Галеви преди години темата с изчезващите престъпници влезе и в доклада на Брюксел и ЕК препоръча да се запълнят празнините. Преди 2 години обаче точно издирван, за да изтърпи наказание за блудство, извърши 6 убийства в Нови Искър. А докато прокуратурата пишеше поредните мерки как това да не се случва, един от издирваните – Венцислав Ангелов-Чикагото, се включи в телевизионния ефир, за да обясни, че е в Испания. При това той не е първият, който прави видеообръщения, докато уж го издирват. Така постъпи и Илиян Тодоров, окончателно осъден в края на 2013 г. на доживотен затвор за двете убийства пред дискотека „Соло“. Сред известните бегълци е и Евелин Банев-Брендо, който има 6-годишна присъда за пране на пари от наркотици. В дългия списък с бегълци е и Александър Вълков, който като полицай убива 19-годишен младеж. 7-годишната присъда на Вълков идва след 17-годишни опити на прокуратурата да прекрати делото. Вълков чува лично присъдата на Върховния касационен съд на 16 септември 2015 г., излиза от Съдебната палата и до днес не е задържан.
За изпълнението на наказанията има давност, точно както и за наказателното преследване. Абсолютната давност да изпълнение на присъдата доживотен затвор е 30 г. За наказания над 10 г. срокът е 22 г. и половина. За присъди от 3 до 10 г. абсолютната давност е 15 г. Ако става дума за лишаване от свобода под три години, тогава давността е 7 години и половина.
Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика
Коментирайте