ГЕРБ позволява на Гешев вечно да разследва приватизацията
ГЕРБ започва нови консултации за промени в конституцията, които да премахнат напълно давността за наказателно преследване на приватизацията. Това научи Mediapool от свои източни в правителството и парламента. Целта е да се даде възможност на новия главен прокурор Иван Гешев да разследва и анализира прехода, колкото си пожелае. Ако промените бъдат приети, българското право ще приравни приватизацията до престъпленията срещу мира и човечеството.
Това е втори опит в разстояние на около две години за прекрояване на основния закон заради приватизацията. Той е продиктуван от разпореждането на новия главен прокурор Иван Гешев до ДАНС за проверка на целия приватизационен процес.
На 13 февруари Гешев призова политиците да не го аплодират, ами да си свършат работата и да променят конституцията. „Ние ще извършим проверка, работа на политиците е да променят закона, ако трябва и конституцията“, каза Гешев.
В края на 2017 г. ГЕРБ изготви проект за промени в конституцията, които предвиждаха да отпадне давността за разследване на приватизационните сделки. Проектът бе мотивиран от тогавашната цялостна проверка на приватизацията, извършена от ДАНС по разпореждане на тогавашния главен прокурор Сотир Цацаров. В крайна сметка ГЕРБ и ДПС – двете партии, подкрепящи идеята, тихомълком я изоставиха.
Сега същият този проект ще бъде реанимиран, научи Mediapool..
„Не се погасява по давност наказателното преследване и изпълнението на наказанието за тежки престъпления, извършени при или по повод на приватизацията в периода 1992 г. – 2019 г.“, гласи поправката.
В заключителните разпоредби се указва, че делата, които са прекратени поради изтекла давност, се възобновяват с влизането в сила на конституционните промени.
ГЕРБ ще води разговори с БСП за промяна на основния закон заради нуждата от събиране на квалифицирано мнозинство.
Възстановяване на справедливостта
Законодателната инициатива се мотивира с нуждата от „възстановяване на справедливостта и възвръщане на доверието на гражданите в наказателната система на държавата“. Допълва се, че българското общество е „особено чувствително“ и „изисква разкриване на истината и пределна ясното за незаконно обогатилите се от приватизацията“.
С идентични аргументи ГЕРБ прие през последните години няколко особено репресивни закона, включително Закона за конфискацията, а след това бе създадена и комисия „Антикорупция“ (КПКОНПИ)
В работните мотиви към законопроекта не са посочени конкретни дела, които не са разследвани поради изтекла давност. За сметка на това разбираме, че „истината за приватизацията“ ще разкрие „ключа за борбата с корупцията“:
„Тъй като последиците от тези престъпления са проникнали във всички сфери на икономиката, финансите, търговията, социалната, културната и др. области, смятаме, че като народни представители дължим на всички граждани истината за приватизацията, защото там е и ключът за борбата с корупцията“, се казва в проекта за мотиви, който трябва да станат основа на усилието за промяна в конституцията.
Как е в другите държави?
ГЕРБ цитират извадки от закони на четири държави, в които се допускат изключения при давността за разследване на някои видове тежки престъпления. В Канада няма давност за убийства, отвличания или сексуално насилие. В Норвегия от 2014 година е удължен срокът за преследвателната давност за убийство. Цитира се създаденото специално полицейско формирование за повторно разследване на стари случаи, наречено „Студени досиета“.
В законодателството на Великобритания няма ограничение за давност при извършени сериозни сексуални престъпления. В САЩ, когато се установи, че дадена страна в процеса е представила неверни факти, обжалването на постановеният акт не е ограничен със срок. Прави впечатление, че никъде не се допуска абсолютна давност за финансови престъпления или престъпления по служба.
Тежък сблъсък с правото
Цялото усилие на ГЕРБ е изключително проблемно от гледна точка на върховенството на закона. Преди две седмици дори бившият главен прокурор Никола Филчев, който е родоначлник на мантрата за „престъпната приватизация“, казва, че подобна промяна на конституцията е много „на ръба“.
През 2016 г. Конституционният съд отмени като противоконституционни промените в Наказателния кодекс, с които се премахваше давността за преследване на престъпленията на комунизма. Съдът бе сезиран от тогавашния главен прокурор Сотир Цацаров, който също намери сериозен проблем с отпадането на давността. Сега ГЕРБ се опитват да избегнат от тази пречка като променят директно конституцията. Това няма да премахне колизицията с основни принципи на правото.
Правосъдието на прехода не е крайна цел
Ето както се казва в решението на КС по отношение на давността за преследването на престъпленията на комунизма: „Ако осъждането е лишено от справедливост и ако истината бъде разрушена от предубеждението и пропагандата, демократичните основи на обществото биха се оказали неустойчиви. Накратко, демокрациите няма да са сигурни без систематично и грижливо прилагане на правните правила, за да се гарантира, че справедливостта е постигната на основата на върховенството на правото“.
В него се допълва, че „правосъдието на прехода не е крайна цел, то е много повече средство за постигане на целта – върховенството на правото“.
„Именно върховенството на правото е това, което създава усещането за морал и справедливост. То променя и подхода в правосъдието – акцентът се премества от санкционирането върху превенцията, недопускането да се случи това отново“, казва КС в решение, което е прието с мнозинство 11 на 1.
„В правовата държава търсенето на справедливост не би трябвало да ни отвежда другаде освен до върховенството на правото. Наказателните закони трябва да съобразяват също и възприетите от обществото морални принципи, но те се създават, за да регулират реално съществуващи обществени отношения, а не като символичен акт на една закъсняла, поради което – и непостижима справедливост“, казва Конституционният съд.
Ако не бях юрист, щях да подкрепя
През 2017 г. юристът и бивш служебен премиер проф. Огнян Герджиков коментира, че отпадането на давността за приватизацията ще е „в конфликт с основни принципи на правото“.
„Ако не бях юрист, щях с две ръце да гласувам за подобна промяна в конституцията. Но, за съжаление, съм юрист и като такъв много трудно мога да преглътна такова законодателно решение, защото то влиза в конфликт с основни принципи на правото. Това няма да говори никак добре за България, която има претенциите да бъде правова държава“, заяви тогава проф. Герджиков пред БНР.
Той напомни, че ако преди години са сключвани сделки, които са нарушавали закона, те могат да бъдат обявени за нищожни и за нищожността няма никаква давност. „Но не може със задна дата да се отменя изтекла давност за наказателно преследване. Това просто няма как да стане“, заключи професорът.
Нищо ново, вече сме го предлагали
„Не е нищо ново, предлагали сме го преди 2 години“, коментираха новата си инициатива депутати от ГЕРБ пред Mediapool. Засега те се въздържат да кажат кога смятат да внесат законопроекта. По думите им поправките се подготвят, но още не е са водени разговори с останалите парламентарни групи, а в случая подкрепата е изключително важна.
Неофициални разговори обаче са водени. Проверка на Mediapool показа, че други партии в парламента са наясно с инициативата на ГЕРБ.
Каква е процедурата?
Парламентарната група на ГЕРБ е достатъчно голяма, за да внесе сама промените в основния закон – необходими са поне 60 народни представители, а партията разполага с 95. Щом бъдат внесени, промените трябва да бъдат разгледани не по-късно от три месеца след постъпването им в деловодството на Народното събрание.
За да станат промените факт, са нужни гласовете на поне 160 народни представители. Управляващата коалиция има само 122 гласа, а с „Воля“ стават 134. Ако ДПС и двамата независими депутати също гласуват „за“, стават 161. Така поправките ще бъдат приети на първо четене, но ще тръгнат по „бавната процедура“ според която между първото и второто четене трябва да има не по-малко от два и не повече от пет месеца.
За да минат поправките по „бързата процедура“ за тях ще трябва да гласуват и част от депутатите на БСП, което засега изглежда малко вероятно. „Трябва сериозно да обмислим как бихме гласували при подобни промени в конституцията“, коментираха лаконично социалисти. Преди две години лично Корнелия Нинова повдигна въпроса, но след това ГЕРБ я атакува с приватизацията на „Техноимпекс“, която се осъществява с нейно дейно участие. След това въпросът с приватизацията бе заровен.
Ако поправките получат подкрепата на поне 180 депутати, срокът между първо и второ четене може да се съкрати до една седмица. Измененията в Конституцията се гледат на три четения. На второ гласуване промените се гледат текст по текст, а параграфите, за които са гласували по-малко от 160 депутати се отхвърлят. След това има и трето, което е за целия законопроект.
Разбира се, думата има и президентът, който може да върне закона, но това не пречи на парламента да го прегласува, както обикновено се случва.
Дилемата пред политиците всъщност е дали да бъдат заклеймени от Гешев и съответните медии за отказ да въздадат „истина“ и „справедливост“, ако откажат да подкрепят поправките, или да се придържат към принципа на върховенството на правото. Дебатът по темата ще окупира публичното пространство и удобно ще измести вниманието от текущите скандали, включително как се разпределят обществени поръчки за милиони от настоящата власт.
Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика
Коментирайте