Повечето от работещите в България австрийски фирми очакват по-добри резултати от борбата с корупцията и престъпността (50), правна сигурност(48) и предвидима икономическа политика(39). Това показват данните от традиционната анкета, която се провежда сред австрийския бизнес. Данните бяха представени днес от търговския представител на Австрия в София Улрика Щрака. Те обобщават отговорите на 88 фирми, участвали в анкетата.

В същото време като най-големи свои предизвикателства компаниите виждат в квалификацията на кадрите (48), липсата на работна ръка (39) и инфраструктурата (34).

Мариана Григорова, управител на логистичната компания „Гебрюдер Вайс“, казва, че компаниите установяват не просто дефицит на кадри, а дефицит в общата и професионалната компетентност на работната ръка. Идват хора с висше образование, които не могат да свършат сами елементарна задача от начало до край, защото не са учени да мислят, посочи тя. Според нея така често коментираната слаба производителност идва тъкмо от липсата на компетенции. Посочва за илюстрация, че често на работодателите в България се налага вместо на един човек дадат заплата от например 2 хил. лева, да дадат на трима по 800 лв., защото иначе не може да се изпълни обемът работа в срок поради липсата на умения. Посочва, че от това не са доволни както работниците, така и работодателите.

Анна Кирилова, управител на предприятието за обработка на дървесина JAF, чиято база е в софийското село Мусачево, коментира, че кадри за бизнеса се търсят от уста на уста, защото смята това за най-ефективно. Има големи затруднения обаче да обясни на колегите си в Австрия защо тук дела на фирмата се влачат по няколко години. „Но сме бързи в приемането на промени, които засягат бизнеса“, коментира тя. Даде пример с наредбата Н-18, която изисква от търговците да въведат специфичен софтуер, срокъкт за който наближава. (Още по темата четете тук.) „За бизнеса това е труден преход и е изключително предизвикателство, защото наредбата е трудноразбираема и оставя поле за тълкуване, посочи тя, като подчерта, че бизнесът на JAF е изцяло на светло и иска да се съобрази със законодателството.
тук
Въпреки широко прокламирините от правителството и лично от премиера инвестиции в инфраструктура излиза, че тя продължава да е важен проблем за бизнеса. Това потвърждава и Мариана Григорова, която управлява логистична фирма. Колегата й Керимова също дава пример с отсечката до предприятието, която тръгва от подбалканския път за Бургас и е осеяна с пукнатини и неравности.

От липсата на предвидимост се оплакват повечето фирми, работещи в България. Григорова дава пример с последния случай с тол-таксите. Напомня, че техният размер е утвърден в средата на декември и бизнесът й трябва да го съобрази до началото на март. Междувременно обаче ситуацията се промени заради протеста на някои превозвачи и сега тя очаква да има около две седмици преди влизането в сила да трябва да свърши цялата административна работа. Тази ситуация тя определи като „краен волунтаризъм“, в условията на който бизнесът трябва да се справи някак.

На въпрос в анкетата да се оцени цялостното развитие на икономическия климат в България през последните 12 месеца 21% от анкетираните посочват, че има подобрение, цели 60% обаче не виждат такова нещо, а 19% дори смятат, че е налице влошаване. Картината не е много различна при същия въпрос, но насочен към следващите 12 месеца. 59% от австрийския бизнес очакват икономическият климат да се запази, 16% очакват да се подобри, а 25% – да се влоши.

Общо 64.8% от австрийския бизнес, работещ в България, очакват положителен ефект от въвеждането на еврото в страната. Въпреки негативните оценки в редица сфери 87.5% от анкетираните потвърждават, че отново биха инвестирали в България.

Общо 45% от участвалите в анкетата компании са в сектора на търговията, 40% – в услугите, а 15% – в производството. Най-голям дял от тях – 66%, работят предимно за българския пазар, като под 10% от продукцията им отива за износ.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar