Юристи настояват за тълкувателно решение
Пълен разнобой в практиката дали напусналият съдружник в ООД може да иска заличаването си от Търговския регистър
Може ли съдружникът в ООД, който сам е напуснал дружеството, след това да поиска заличаването си от партидата му в Търговския регистър? По този въпрос са издадени десетки противоречиви съдебни решения, но Върховният касационен съд (ВКС) досега не давал свое тълкуване, с което да уеднакви практиката, тъй като делата срещу отказите на длъжностните лица по регистрацията са двуинстанционни и не стигат до него.
Затова юристите от сайта „Предизвикай правото“ са изпратили сигнал (пълния му текст виж тук) до ръководителя на Търговската колегия Дария Проданова, в който предлагат ВКС да излезе с тълкувателно решение за това дали съдружникът в ООД може сам да заяви заличаването си от търговския регистър. Те са формулирали въпроса, на който да отговорят върховните съдии, така: „Процесуално легитимиран ли е съдружник в ООД, който надлежно е упражнил правото си да напусне дружеството по чл. 125, ал. 2 ТЗ, да заяви заличаването си като съдружник от партидата на дружеството в търговския регистър съгласно чл. 15, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ?“.
В сигнала си те посочват десетки противоречиви решения на окръжните и на апелативните съдилища в цялата страна по делата срещу откази на длъжностните лица по регистрацията.
Според една част от съдиите съдружникът не е процесуално легитимиран да иска своето заличаване от партидата на ООД след като е упражнил правото си на напускане по чл. 125, ал. 2 от Търговския закон, т.е. с писмено предизвестие най-малко 3 месеца преди датата на прекратяването. Тези съдии изтъкват, че чл. 15 от Закона за търговския регистър урежда изчерпателно лицата, които са легитимирани да бъдат заявители в регистърното производство, а напусналият съдружник в ООД не е сред тях. Според тях, независимо че в същата разпоредба има и текст, който дава право да подаде заявление в Търговския регистър и на „друго лице в предвидените от закона случаи“, след като в чл. 125, ал. 2 ТЗ няма изрично овластяване, съдружникът не е легитимиран да иска заличаването си.
Тези съдии отхвърлят като недопустима аналогията с правото на управителя на ООД сам да поиска да бъде заличен от партидата на дружеството в Търговския регистър (чл. 141, ал. 5 ТЗ). Като заявяват, че в случая с управителя в ТЗ има изрично овластяване той да бъде заявител в регистърното производство. Освен това неговото правоотношение с дружеството е мандатно и се различава съществено от членственото между съдружника и ООД.
„Като допълнителен аргумент в подкрепа на извода, че съдружникът не е процесуално легитимиран, се изтъква и декларативното действие на вписването на надлежно упражненото право на напускане по чл. 125, ал. 2 ТЗ. Според съдилищата правата и интересите на напусналия съдружник не се накърняват, доколкото в отношенията между него и ООД той няма качеството на съдружник“, обясняват от „Предизвикай правото“ в сигнала си до ВКС.
Застъпниците на другата теза – че съдружникът е процесуално легитимиран да иска заличаването си от партидата на ООД след като сам е напуснал дружеството, намират аналогията с управителя за напълно уместна. Те изтъкват, че напусналият съдружник има правен интерес да подаде заявление до Търговския регистър, тъй като заличаването му „влияе и на неговата правна сфера, макар и да не е част от фактическия състав на правото по чл. 125, ал. 2 ТЗ“. Освен това те заявяват, че ако се отрече правото му да иска да бъде заличен от партидата на дружеството, това ще доведе до накърняване на принципите на достоверност и публичност на Търговския регистър.
21
Коментирайте
Да, наистина съдът е с вързани ръце. Обаче може би трябва да се промени законът в такъв случай?
Законът трябва да се измени. Защото е ясно, че това е пропуск на законодателя. Няма обективна причина да няма такава възможност.
Имам съдружник, разритваме се и не желая да имам вече нищо общо с него. От къде на къде в ТР ще стои стара информация? Дано ВКС прояви достатъчно разум.
Мисля, че решението е предизвестено. Но да видим.
Противоречие винаги ще има, докато съдията прилага директно закона, а не го тълкува с оглед правото, което следва да се защити. Щом в закона не го пише – значи не може. Никой не му дреме за самото право.
А, нищо чудно да променят ТЗ и вече да го пише.
Затова ще се наложи изменение на закона, съобразено със становището на съда.
А какво правим когато съдружникът е починал? Кой го заличава и как това си личи от Търговския регистър?
А, де? Явно някой трябва да сигнализира в ТР.
Излиза, че както няма бивше ченге, така не съществува и бивш съдружник.
Освен ако представляващият дружеството не подаде заявление до ТР 🙂
А не може ли тази информация да стои в историята на фирмата или в някакъв архив и така хем да я има за целите на прозрачността, хем да не се набива веднага на очи, че напусналият още е във фирмата?
Тя си стои. Отвори ТР и ще видиш. Има цялата история, но на „първата“ страница са посочени актуалните съдружници, ако говорим все за ООД, разбира се. За другите търговци е по-различно
И за ЕООД-тата е същото. В „история“ се виждат всички настоящи и предишни собственици.
Като бивш съдружник във фирма имах такъв казус и мога да ви кажа, че още нося негативите от престоя си във фирмата, с която отдавна нямам нищо общо, нито с действията на другите съдружници.
За мен безспорно се засяга правната ти сфера, ако не си отпусан от дружество, от което си се махнал. Давам пример – изпокарвате се с останалите съдружници, заото те вършат нещо, което вие намирате за неморално, но тъй като за целия свят чрез ТР вие се водите съдружник във фирмата, контрагенти мислят, че вие сте замесен. След това какво правиш като започваш нов бизнес, например, за да си изчистиш репутациярта. Върви се обяснявай, че си бил напуснал, като в ТР пише, че си бил във фирмата по това време
разбирам тези аргументи, но от друга страна аналогията с управителя не е адекватна. просто трябва промяна в ЗТРРЮЛНЦ или в ТЗ и да се приключва тази драма.
при настоящата уредба ВКС няма избор, освен да приеме, че съдружникът няма легитимация да подаде заявлението
Че кой да го подаде тогава?
Чакай, докато излязат с ТР, вече може да ни променят нормативната уредба.
Ако законът се прилага стриктно, то отговорът е ясен.