Общо 147 български граждани осъдиха държавата пред Европейския съд по правата на човек в Страсбург за правната несигурност в страната и твърде продължителните процедури по реституция в България. Присъдените обезщетения са за 38 500 евро и допълнително 9800 евро за разноски по делото, които ще бъдат платени с парите на данъкоплатците. Тези суми може да нараснат значително заради упоритото нежелание на държавата да реши проблема. Делото е водено от адвокатите Михаил Екимджиев и Гинка Черничерска

Делото е заведено заради земеделска земя в Столична община, район Враждебна. През 50-те години на миналия век земята е включена в земеделска кооперация, а след това парцелът с площ около 350 000 квадратни метра е регистриран като държавна собственост през 1970 г. Върху него Министерството на образованието създава експерименталното поле за студенти на Лесотехническия университет.

След 1991 година наследниците на собствениците на тези земи искат да си ги върнат, а държавата нито възстановява правата им върху терените, нито ги обезщетява. Проблемът се точи вече 24 години.

През 1998 г. министърът на образованието предоставя полето на Лесотехническия университет. Три години след това областният управител на София предлага на Министерския съвет да отмени решението си от 1960 г. за отчуждаването на земята. Аргументът е, че това решение се явява пречка за приключването на процедурите по реституция. Предложението на областния управител никога не е било разгледано от правителството.

Десет години след това министърът на образованието с нов акт пак дава земята на Лесотехническия университет. Междувременно земеделският отдел в район „Кремиковци“ излиза с позиция, че земята се ползва неефективно. Предложението е университетът да си вземе 63-те декара, които ползва за експерименталното поле, а останалата част от земята да се върне на наследниците. Но и това решение не се приема.

През март 2014 година целият парцел с площ от 340 959 квадратни метра е вписан от областния управител на София в списъка с публичните държавни имоти. Въпреки това през 2017 г. Министерството на земеделието съветва наследниците да подадат искания за реституцията в натура на техните парцели.

С различни влезли в сила на столичните съдилища всичките 147 души са с признато право на реституция на земята. Двама от наследниците дори са получили нотариални актове, но от няколко години не могат да встъпят във владение, защото Лесотехническият университет отказва да им предостави достъп.

Пред съда в Страсбург правителството твърди, че оплакванията на много от жалбоподателите са несъвместими с Конвенцията за защита правата на човека. Държавата казва, че

много от тях не могат да имат реални очаквания за реституцията в натура на земята на техните предшественици. Твърди се, че съдилищата са им признали правото на реституция, но точният начин на завършване на процеса на реституция не е определен.

Жалбоподателите твърдят, че голяма част от действията на държавата са „недобросъвестни“.

Съдът в Страсбург установява, че нито едно производство, образувано от жалбоподателите в опит да си върнат или да получат справедливо обезщетение, не е приключило.

„Периодите, които трябва да се вземат предвид, продължават между осем и двадесет и четири години“, се казва в съдебното решение. В него се обявява, че жалбоподателите трябва да са претърпели неимуществени вреди в резултат на нарушаването на техните права.

Пред Mediapool адвокат Михаил Екимджиев казва, че ако до година-две жалбоподателите не получат справедливо третиране в България, ще бъде заведено ново дело пред съда в Страсбург.

„И тогава присъдените обезщетения ще бъдат несъмнено по-големи“, каза адвокатът.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar